Решение № 43 от 12.01.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Бургас, 12.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря * като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20212120205125 по описа за 2021 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Ж. Д. Р. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, * /чрез адв. Р.Р. – БАК/, против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К № 5254670 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ. Застъпва се, че ЕФ е издаден от некомпетентен орган, като нарушението е описано по неразбираем начин. Счита се, че използваното техническо средство не отговаря на законовите изисквания, доколкото с него не са били установени всички елементи на нарушението. В тази връзка се изразява становище, че контролните органи е следвало да приложат общия ред и на съставят АУАН и да издадат НП, а не ЕФ. Под евентуалност се развиват съображения за квалифициране на нарушението като маловажно и искане за прилагането на чл. 28 ЗАНН. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник адв.

Р.Р. – БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че протоколът по чл. 10 от Наредба№ 8121з-532/2015 г. не отговаря на законовите изисквания, като в него фигурират три дати, което пък пречи да се прецени кога точно е съставен. Счита се, че следва да има приложена ясна снимка на техническото средство, поставено в автомобила.

Твърди се, че приложената по преписката е неясна и не може да се направи извод къде точно е позициониран автомобилът и устройството. Счита се, че посочените координати в становището на АНО се разминават с тези в ЕФ. Пледира се за отмяна на ЕФ и присъждане 1 на разноски.

Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, надлежно призован, не се представлява. По делото е приложено писмено становище на упълномощен юрисконсулт, което обаче касае друг ЕФ /Серия К №5289448/ и вероятно е окомплектовано към настоящата преписка по погрешка. Поради това съдът изобщо не взима предвид изложените в становището доводи, доколкото очевидно те не касая настоящето производство.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП. Видно от разписката на л. 6 – ЕФ е бил връчен на жалбоподателя на 17.10.2021 г., а жалбата е депозирана на 28.10.2021 г.

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 26.08.2021 г. в 08:03 часа в гр. Бургас, ПП I-6, км. 494+850 в поска от кв. Пети километър към кв. Ветрен, техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта – „TFR1-M“ № 644/14, поставена в служебен автомобил с рег. № *, засякла и заснела, движещ със скорост от 85 км/ч. автомобил „Субару Бая“ с рег. № *. Мястото на контрол попадало в границите на населеното място, поради което и максимално разрешената скорост за движение била до 50 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Клип 39208”. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл, установили, че заснетият автомобил „Субару Бая“ с рег. № * към датата на нарушението бил собственост на жалбоподателят Р., както и че скоростта следва да се счита на 82 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5254670 на ОДМВР-гр.

Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание „Глоба” в размер на 400 лева.

Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта – „TFR1-M“ № 644/14, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение (л. 7) и Протокол за проверка (л. 8).

За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. (л. 9), съдържащ всички законоустановени реквизити.

По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл.

189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по 2 делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

Противно на становището на жалбоподателя съдът счита, че атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.

189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. Противно на становището на жалбоподателя - в ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението (включително и с фиксиране на неговите географски координати на приложената снимка), отразено е обстоятелството, че то е в рамките на населеното място и поради това важи общото правило за максимално допустима скорост за движение до 50 км/ч., и точната измерена от АТС скорост. В ЕФ е посочена и разликата между засечената и разрешената скорост – 32 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

Съдът не възприема становището за незаконосъобразност на издадения ЕФ поради липса на описание на извършеното нарушение или поради неправилно използване на техническо средство.

Легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които - ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.

От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите - електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни 3 последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика, при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от ЗНА). Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. В процесния електронен фиш е посочена само териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението и не са посочени конкретен издател, негов подпис и дата на издаване, но такива реквизити не са предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в случая нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление. В този смисъл е константната практика на касационната инстанция например - Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС - Бургас по к.н.а.х.д. № 253/2015 г. и Решение № 539 от 19.03.2015 г. на АдмС - Бургас по к.н.а.х.д. № 150/2015 г.

По същество следва да се посочи следното.

Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система за констатиране на нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава ЕФ, поради което и правилно в случая е бил издаден имено такъв фиш.

От своя страна в § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай - видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 7) – мобилната система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение „TFR1-M“ е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се извършва от специализирана програма, а операторът има възможност единствено за визуален преглед на качеството на заснетия видеоматериал. Тук е мястото да се посочи, че срокът на валидност 4 на издаденото удостоверение за одобрен тип средство за измерване е изтекъл на 24.02.2020 г. Същевременно обаче по силата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип, поради което и съдът счита, че в конкретния случай използваната мобилна система за контрол е одобрен тип средство за измерване на скорост.

В допълнение съдът следва да посочи, че е представен и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, посредством които се установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и др. Съдът не възприема възраженията на защитата, че протоколът не отговаря на изискванията на закона, както и че в него има вписани няколко дати. Това действителност е така, но от внимателния прочит на документа става ясно, че датата „26.08.2021“ е тази на използване на техническото средство и на неговото приемане и проверка от Началник група, а датата „30.08.2021“ е датата на въвеждане на протокола в деловодната система на ОДМВР-Бургас. При това положение не може и да става дума за разминавания или неясноти, а още повече до наличието на такива пороци, които да налагат отмяна на ЕФ.