Определение № 14503 от 30.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14503 гр. София, 30.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20251100507930 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „А1 България“ ЕАД срещу Разпореждане № 103875/01.07.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 36308/2025 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлено заявление на „А 1 България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против „Евро финанс колект България“ ЕООД, в частта относно сумата 511,87 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги М7336498 г., както и сумата 16,07 лв. – мораторна лихва върху нея за периода 24.02.2025 г. - 17.06.2025 г. В жалбата се поддържа, че неправилно заповедният съд е приел, че клаузата за неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр.

3 ЗЗД. Излагат се съображения, че е допустимо да се уговаря неустойка вместо обезщетение при разваляне на двустранен договор с продължително и периодично изпълнение, като същата служи за обезщетяване на всички вреди от предсрочното прекратяване на договора, включително и бъдещите. Счита, че прекомерността на неустойката не я правила a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави, като следвало да се отчетат още принципът на свобода на договаряне, равнопоставеността между страните и функциите на неустойката – обезпечителна, обезщетителна и санкционна. В процесния случай уговорената неустойка не надхвърляла функциите си, поради което била валидна, като цитира практика на ВКС в тази насока. Позовава се още на Решение на СЕС от 22.11.2018 г. по дело С-295/2017 г. и на Директива ЕС 2018/1972. Отбелязва още, че длъжникът е търговец, поради което бил приложим чл. 309 ТЗ. Поддържа се, че правата на длъжника са защитени с предвидения максимално допустим срок на обвързаност от 24 месеца.

Позовава се на съдебна спогодба между него и КЗП, сключена по дело пред СГС.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по ч. гр. д. № 36308/2025 г. по описа на СРС е 1 образувано по заявление на „А1 България“ ЕАД за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ПК срещу „Евро финанс колект България“ ЕООД за вземания в следните размери: сумата от 172,08 лева, представляваща стойност на предоставени електронни съобщителни услуги за периода 21.08.2024 г. 20.02.2025 г., ведно със законна лихва от 18.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 8,99 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.10.2024 г. - 17.06.2025 г., сумата 511,87 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги М7336498 г., както и сумата 16,07 лв. – мораторна лихва върху нея за периода 24.02.2025 г. - 17.06.2025 г.

В заявлението са изложени твърдения, че между заявителя и длъжника е сключен договор за използване на електронни съобщителни услуги № М7336498 от 12.07.2024. Поддържа се, че договорът е прекратен едностранно от мобилния оператор на 23.02.2025 г. поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни услуги, поради което последният дължал неустойка, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок за всеки мобилен номер, като същата била в размер на 511,87 лв. Изложени са съображения, че длъжникът е изпаднал в забава за плащане на дължимата неустойка, поради което дължал и обезщетение за забава в размер на 16,07 лв. за периода 24.02.2025 г. 17.06.2025 г. Аргументирано е, че тъй като неустойката е компенсаторна по своя характер, няма пречка върху нея да се начисли и лихва за забава.

На 01.07.2025 г. СРС е издал заповед за изпълнение за сумата от 172,08 лева, представляваща стойност на предоставени електронни съобщителни услуги за периода 21.08.2024 г. - 20.02.2025 г., ведно със законна лихва от 18.06.2025 г. до изплащане на вземането, като с разпореждане от същата дата заявлението е отхвърлено в частта относно сумата 511,87 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги М7336498 г., както и сумата 16,07 лв. – мораторна лихва върху нея за периода 24.02.2025 г. 17.06.2025 г. За да отхвърли заявлението в посочената част СРС е приел, че клаузата, въз основа на която заявителят извежда вземането си за неустойка и иска издаване на заповед за изпълнение, е нищожна като противоречаща на добрите нрави /чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД/. Приел е, че в конкретния случай от твърденията на заявителя, изложени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, става ясно, че в договора, сключен между страните, се съдържа уговорка, че при прекратяване на същия по вина на абоната преди изтичане на срока, последният дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява по техния стандартен размер без отстъпка до изтичане на съответния срок на ползване, т.е. дължи заплащане на оставащите месечните абонаментни такси до края на договора. Това за заповедния съд е било достатъчно да откаже издаването на заповед за изпълнение на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тъй като искането е в противоречие с добрите нрави, доколкото претендираната неустойка излиза извън присъщите й функции. Това било така, тъй като в този случай мобилният оператор по прекратения договор претендира, че има право да получи имуществена облага в размер, който би получил, ако договорът не беше прекратен, като същевременно е освободен от задължение за изпълнение на своите задължения по договора. Доколкото се създавала значителна нееквивалентност в правоотношението между страните, то се нарушавали 2 принципите за справедливост и недопускане на неоснователно обогатяване, който дисбаланс се явявал в противоречие с добрите нрави.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на обжалване, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В заповедното производство съдът служебно проверява дали искането противоречи на закона и добрите нрави съгласно разпоредбата на и, ако противоречи на тях, го отхвърля - чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК. Настоящият въззивен състав намира, че правилно заповедният съд е отхвърлил заявлението на жалбоподателя в частта за претендираната неустойка и мораторна лихва върху нея. Относно нищожността на клауза за неустойка в търговските договори поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД/ в т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС е указано, че не е нищожна клауза за неустойка в търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, а нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В това задължително за съдилищата тълкуване е възприето, че преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора. Договорът за предоставяне на мобилни услуги е такъв за периодично изпълнение, като задължение на абоната е да заплаща цената на предоставените му от мобилния оператор услуги ежемесечно. Уговарянето на неустойка, дължима от абоната при предсрочно прекратяване на договора в размер на стандартните месечни такси до изтичане на срока за ползване, излиза извън присъщите на неустойката обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции, тъй като абонатът ще дължи месечни такси, независимо от това дали мобилният оператор му предоставя услугата или не. Следователно, без значение от момента на предсрочното прекратяване на договора, съгласно неустоечната клауза абонатът дължи всички стандартни месечни такси до края на срока на договора, без разлика дали е ползвал или не услугата. Така уговорена неустоечната клауза създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, който би получил по прекратения/разваления договор имуществена облага в размер, идентичен с размера на уговорената за целия срок на договора, но без да предоставя мобилната услуга. Следва да се отбележи, че при договорите с периодично изпълнение, какъвто се твърди да е процесният, развалянето няма обратно действие, поради което и цената за остатъка от срока на договора не съставлява вреда от неизпълнение, а получаването й надхвърля присъщата за неустойката обезпечителна и санкционна функция.

Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може да не е законодателно формулиран, но спазването е проведено чрез създаването на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяване на несправедливото облагодетелстване. Законът е придал правна значимост на нарушението на 3 добрите нрави с оглед защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретния правен субект.

Договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща принципа на справедливост и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й придадени от страните. Настоящият случай е именно такъв. Без значение е дали страните са търговци или не – след като уговорената между тях неустойка излиза извън присъщите й три функции, същата е нищожна, като накърняваща добрите нрави. Макар неустойка между търговци да не може да се намалява поради прекомерност, няма пречка същата да бъде нищожна.

Следва да се отбележи, че цитираната в частната жалба съдебна практика на СЕС, касаеща преюдициално запитване, не е постановена по спор за нищожност на така уговорена неустойка поради противоречие с добрите нрави, а предметът на делото е за това дали върху така уговорена сума се дължи ДДС, на който въпрос СЕС е дал положителен отговор. В § 48 от решението е прието, че сумата, дължима при неспазване на минималния срок на обвързаност, е възнаграждение за предоставяните от оператора услуги, независимо дали клиентът упражнява правото си да ползва тези услуги до края на посочения срок. В § 68 е посочено, че за тълкуването на разпоредбите на Директивата за ДДС е без значение дали съгласно националното право тази сума представлява обезщетение за вреди на деликтно основание или неустойка, или пък е квалифицирана като обезщетение за вреди, компенсаторно обезщетение или възнаграждение. Следователно, тази практика не намира пряко приложение в случая, в каквато насока са доводите на частния жалбоподател. Решението не разглежда въпроси за действителността на съответната неустойка, т.е. диспозитивът му касае случаите, в които неустойката е породила правни последици.

Цитираната в частната жалба Директива 2018/1972 г на ЕП и Съвета от 11.12.2018 г също няма отношение към процесния случай, тъй като процесният спор не е дали е нарушен срокът за максимална обвързаност при договор с мобилен оператор, а за последици от неизпълнение на такъв договор и за допустимия /валиден/ размер на неустойка между търговци.

По отношение на твърдяната от жалбоподателя спогодба между него и КЗП следва да се посочи, че същата не е представена, поради което не може да се градят фактически и правни изводи върху нея. Освен това тя има действие между страните по нея, но не и по отношение на трети лица.

Неоснователни са и изложените в частната жалба доводи, че длъжникът е търговец, поради което следва да намери приложение нормата на чл. 309 от ТЗ. Следва да се отбележи, че чл. 411, ал. 2, т. 2, предл. 2 ГПК не изключва проверката за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие със закона и добрите нрави, а цитираната разпоредба на чл. 309 ТЗ предвижда, че неустойката по търговски сделки не подлежи на намаляване поради прекомерност. Поради прекомерност би могла да се намалява само неустойка, която е валидна.