Решение № 1487 от 21.08.2017, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1487 гр. Пловдив, 21 август 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на шести юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА при секретаря БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА, като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 1101 по описа за 2017 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

2. Образувано е по жалба, предявена от Н.И.К., ЕГН: **********, чрез пълномощника му адвокат Т.Д. с адрес ***, ***, против Решение №

94-Н-50(3)/28.03.2017 г. на Кмета на Община А., с което е отказан достъп до обществена информация, изразяваща се в предоставяне на информация отнасяща се до това дали е постъпвало уведомление от “К.” ЕООД през месец януари 2017 г. съгласно чл. 25 /1/ от Договор, сключен между Община А. и “К.” ЕООД и наложени ли са санкции на “К.” ЕООД за месец януари 2017 г., както и за представяне на следните документи – месечен график за изпълнение за месец януари 2017 г. по чл. 5 /1/ от Договор, сключен между Община А. и “К.” ЕООД и обобщен протокол за извършената работа от “К.” ЕООД за месец януари по чл. 13 /3/ от Договор, сключен между Община А. и “К.” ЕООД.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Иска се отмяна на процесното решение и връщане на административната преписка на ответния орган за предоставяне на исканата информация. Претендират се сторените в производството разноски.

3. Ответникът по жалбата – Кмет на Община А., чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Съображения в тази насока са изложени в писмена защита приложена по делото. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

ІІ. За допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите и за правото:

5. Административното производство е започнало по Заявление за достъп до информация вх. № 94-Н-50 от 15.02.2017 г. до Кмета на Община А., с което, както вече бе казано, жалбоподателят е поискал информация, отнасяща се до това дали е постъпвало уведомление от “К.” ЕООД през месец януари 2017 г. съгласно чл. 25 /1/ от Договор, сключен между Община А. и “К.” ЕООД и наложени ли са санкции на “К.” ЕООД за месец януари 2017 г., както и представяне на следните документи – месечен график за изпълнение за месец януари 2017 г. по чл. 5 /1/ от Договор, сключен между Община А. и “К.” ЕООД и обобщен протокол за извършената работа от “К.” ЕООД за месец януари по чл. 13 /3/ от Договор, сключен между Община А. и “К.” ЕООД.

В тази връзка до “К.” ЕООД с писмо с изх. № 94-Н-50/22.02.2017 г. по описа на Община А. е отправено искане за даване на съгласие за предоставяне на процесната обществена информация до 27.02.2017 г.

Писмото е доставено в седалището и адреса на управления на дружеството на 23.02.2017 г., но в указания срок, от страна на “К.” ЕООД не е депозиран отговор в Общината.

При тези данни, Кметът на Община А. е постановил процесния отказ, като е приел следното от фактическа и правна страна:

„В срока по чл. 31, ал. 3 от Закона за достъп до обществена информация в Общинска администрация - А. не е предоставен отговор от „К.“ ЕООД по отношение на искането, съдържащо се в заявление за достъп до обществена информация, подадено от Н.И.К., предвид което следва да бъде прието, че не е изразено съгласие за предоставяне.

В конкретния случай не се доказва да е налице и надделяващ обществен интерес по смисъл на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за достъп до обществена информация, при наличието на който информацията да бъде предоставена при хипотезата на чл. 31, ал. 5 от Закона за достъп до обществена информация“.

6. При така установената фактическа обстановка, след като обсъди и прецени всички събрани по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав съобрази следното:

6.1. Според разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от

ЗДОИ всеки гражданин има право на достъп до обществена информация при ограниченията на закона.

В случая, няма никакво съмнение и спор между страните по делото, че исканата информация е обществена такава по смисъла на закона, жалбоподателят е оправомощен субект по смисъла на чл. 4 от ЗДОИ да поиска предоставяне на достъп до обществена информация, а Кметът на Община А. е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ за предоставяне достъп до обществена информация.

Доколкото в оспореното решение не са изложени никакви мотиви в тази насока, за пълнота е необходимо да се добави следното:

Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти - чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ . Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в чл.

3, ал. 1 и ал. 2 на закона. За субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, сред които са и кметовете на общините, е регламентирано задължението да предоставят информация, която да е създадена в кръга на тяхната компетентност и да е налична. По смисъл на чл. 9, ал. 1 от закона, обществената информация е официална и служебна. В разпоредбата на чл. 10 от ЗДОИ е посочено, че официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Правните актове на държавните органи, в които по дефиниция следва да се приеме, че се съдържа официална информация са нормативни, общи и индивидуални. За първите от тях достъпът е осигурен чрез обнародването им в Държавен вестник. За останалите достъпът се осъществява по реда на ЗДОИ, освен ако изрично не е предвиден друг начин.

Следователно търсената информация, предмет на спора, не притежава характеристиката на официална обществена информация, тъй като не касае акт от категорията на изброените по-горе, а е свързана с договор за възлагане на обществена поръчка, в който са обективирани облигационните отношения между Община А. и „К.” ЕООД.

Служебната информация според чл. 11 от ЗДОИ е тази, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации.

Според съдържанието на заявлението по чл. 25 от ЗДОИ, търсената от К. информация е относно изпълнението на сключения договор с търговското дружество, с предмет извършване на „...услуги по събиране и транспортиране на битови отпадъци, включително и на битови отпадъци по чл. 19, ал. 3, т. 9 и т. 10 от ЗУО, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, включително машинно метене и миене, дезинфекция на съдове на съдове за събиране на битови отпадъци, зимно поддържане и снегопочистване на гр. А.…“, поради което следва да се квалифицира като служебна информация, създадена по повод дейността на общината.

По правило достъпът до служебна обществена информация е свободен с изключение на случаите, изрично уредени с разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, предвиждаща възможност за ограничаване на достъпа до такава информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение, а също и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи и предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях. Ограничение за предоставяне достъп до обществена информация се съдържа и в разпоредбата на чл. 17, ал. 2 и чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ - когато търсената информация представлява търговска тайна или засяга трето лице. Исканата информация безспорно касае търговските отношения между общината и търговското дружество. В случая тази информация е свързана с резултатите от изпълнението, респективно неизпълнението на договора, обективирани в съответни документи, от които може да бъде почерпена тази информация и които не могат да бъдат дефинирани като мнения и позиции във връзка с изпълнението на договорните задължения, нито попадат в обхвата на чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ. С оглед характера на договора и неговото отражение върху обществото, безспорно заявителят чрез осигуряването на обсъжданата обществена информация ще си състави мнение за дейността на задължения субект. Условието обаче, предвид равнопоставеността на страните по сделката е кметът да поиска съгласието на контрахента си за предоставяне достъп до нея, а при липса на такова да обсъди наличието или липсата на надделяващ обществен интерес.

6.2. Каза се, съгласие от „К.“ ЕООД е поискано с писмо с изх. № 94-Н-50/22.02.2017 г., но от страна на дружеството не е депозиран отговор в Общината (нито за съгласие, нито за отказ за предоставяне на исканата обществена информация).

При това положение, Кметът на Община А. е постановил процесния отказ за предоставяне на търсената обществена информация, като се е позовал единствено на липсата на “…отговор от „К.“ ЕООД по отношение на искането, съдържащо се в заявление за достъп до обществена информация, подадено от Н.И.К. …“, което е прието за несъгласие на третото лице “К.” ЕООД за предоставяне на тази информация.

Изложеното налага да се приеме, че основанието за постановяване на обсъждания отказ е това по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, макар цитираната законова разпоредба да не е изрично посочена в оспореното Решение № 94-Н-50(3)/28.03.2017 г.

Следователно, за разрешаването на конкретния административноправен спор е необходимо да бъдат разгледани, визираните в чл.

37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, предпоставки, при наличието на които органът по чл. 3 от ЗДОИ отказва достъп до обществена информация.

Разпоредба на чл. 37, ал. 1, т. 2 от

ЗДОИ предвижда, че основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес, т.е. налице са три юридически факта, които се намират в различно отношение – двата трябва да бъдат налице кумулативно, но тяхното действие ще се прояви само, ако не е налице третият юридически факт.

Тези от тях, които следва да са налице кумулативно, са достъпът да засяга интересите на трето лице и да има изричен отказ за предоставяне на исканата обществена информация. Изискването за изричен отказ на третото лице не поставя никакви въпроси – трябва да е налице частен писмен документ, подписан от третото лице, в който да е обективирано неговото несъгласие за предоставяне на исканата информация. В случая такъв документ не е приложен по делото, защото не е представен от третото лице (обстоятелство, което не е спорно между старините). В този смисъл в случая не са налице двете кумулативни изисквания на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ - засягане на интереси на третото лице и декларирано изрично несъгласие за предоставяне на достъп до информацията.

6.3. Дори и да бъде възприета тезата на ответния административен орган, а именно, че липсата на отговор от страна на третото лице – „К.“ ЕООД, следва да се приравни на изричен отказ на дружеството за предоставяне на исканата от жалбоподателя обществена информация, е необходимо да се съобрази следното:

За да настъпи правопрекратяващото действие на обсъжданите по-горе два юридически факта по отношение на правото на достъп до обществена информация, е необходимо да липсва надделяващ обществен интерес, тъй като тогава, когато е налице такъв надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки /засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие/, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие, и за органа е налице задължение да предостави същата.