Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 6096 от 07.07.2026, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 1380/2026
Вид
Определение № 6096
Подписан
07.07.2026
Състав
Лилия Александрова

Цитирани разпоредби

  • чл.166, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.60 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.171 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.6 · Закон за движението по пътищата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6096

Бургас, 07.07.2026 г.

Административният съд - Бургас - VI-ти състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдията Лилия Александрова административно дело № 1380/2026 г. на Административен съд - Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166, ал.4 от АПК.

Жалбоподателят А. М. М., [ЕГН], с адрес в село Манолич, община Сунгурларе, ул. „Светлина“ №22, чрез представител по пълномощие адв. С. К., е оспорил заповед №26-0454-000044/10.06.2026г., издадена от мл. автоконтрольор към ОД МВР - Бургас, РУ - Сунгурларе, с която на А. М. М. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „з) гг)“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

По делото е постъпило искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед на основание чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК.

Предвид направеното искане и наведените възражения, съдът намира следното:

Нормата на чл.166, ал.4 от АПК разпорежда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2, а именно - ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В конкретния случай, предварителното изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата на закон - чл.172, ал.6 от ЗДвП, съгласно който подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Жалбоподателят А. М. е адресат на заповедта, с която е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността. Правата му са пряко и непосредствено засегнати от заповедта, няма изрично предвидена забрана за съдебен контрол, поради което за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорването и може да иска спиране на предварителното изпълнение.

Автомобилът, по отношение на който е приложена процесната ПАМ е собственост на А. М. М.. Искането за спиране е мотивирано с твърдения, че изпълнението на ПАМ ще доведе до значителни и труднопоправими вреди за жалбоподателя, който работи като стоматолог в гр. Сунгурларе и е единственият с тази професия на територията на цялата община. Твърди, че транспортът от село Манолич (където живее) до град Сунгурларе може да се осъществи само с личен автомобил. Процесната ПАМ ще възпрепятства изпълнението на служебните му задължения, като вреда ще настъпи и за всички негови пациенти на територията на Община Сунгурларе.

Като доказателство за твърдените факти жалбоподателят представи договор №022131/06.10.2023г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ, сключен между НЗОК и „Амбулатория за първична дентална медицинска помощ д-р А. М. – лекар по дентална медицина“ ЕООД, както и допълнително споразумение №3/28.05.2025г. към договора.

Искането на А. М. за спиране на предварителното изпълнение е основателно.

Предварителното изпълнение е допуснато по силата на специалния закон - ЗДвП, с издаването на самия акт. Когато законът изрично разпорежда предварително изпълнение на даден акт, той презумира наличието на една, повече или всички предпоставки на разпоредбата на чл.60 от АПК за защита на обществения интерес, приложими в случаите, когато предварителното изпълнение се допуска от административния орган. Следователно, условие за спиране предварителното изпълнение на заповедите по чл.171 от ЗДвП е наличието на такова засягане на друг интерес, който да е равен на посочените в нормата на чл.60 от АПК.

В разглежданото производство, в тежест на жалбоподателя е да докаже, че от изпълнението на заповедта ще му бъде причинена твърдяната значителна или трудно поправима вреда.

В конкретния случай, от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят работи като лекар по дентална медицина въз основа на договор за оказване на първична извънболнична дентална помощ. Според договора един от денталните кабинети, в които д-р А. М. предоставя медицинска помощ, се намира на ул. „Българка“ №1 в гр. Сунгурларе.

Жалбоподателят живее в с. Манолич, община Сунгурларе, което се намира на около 23 км от населеното място, в което упражнява професионалната си дейност.

При тези факти съдът счита, че предварителното изпълнение на процесната заповед, с която временно е отнето свидетелството за управление на МПС, би лишило жалбоподателя от възможността ежедневно да се придвижва до работното си място и да изпълнява дейността си като лекар по дентална медицина. Това създава реален риск от настъпване на трудно поправими вреди, изразяващи се в невъзможност да осъществява дейностите по договора за оказване на първична извънболнична дентална помощ, респективно до невъзможност за здравно обслужване на гражданите, нуждаещи се от дентална помощ, като следва да се отчете и обстоятелството, че жалбоподателят е единственият стоматолог на територията на общината.

Наред с това по делото не се установява наличието на реална алтернативна възможност жалбоподателят да изпълнява професионалните си задължения чрез друг вид транспорт, поради което неблагоприятните последици от предварителното изпълнение на заповедта пряко засягат неговата трудова заетост и възможността да извършва денталните дейности, предмет на сключения договор.

С оглед изложеното съдът намира, че в конкретния случай са налице основанията за спиране на предварителното изпълнение на административния акт до приключване на съдебния спор с влязъл в сила съдебен акт, с оглед което и на основание чл.166, ал.4, във връзка с ал.2 от АПК О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА предварителното изпълнение на заповед №26-0454-000044/10.06.2026г., издадена от мл. автоконтрольор към ОД МВР - Бургас, РУ - Сунгурларе, с която на А. М. М. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „з) гг)“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването.

СЪДИЯ: