Решение № 210 от 21.05.2026, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Ловеч, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря ИРИНА ЦВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20254310101203 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД против В. В. Л. за установяване на вземания по главница за предоставена и незаплатена топлинна енергия и обезщетение за забава.

Ищецът поддържа, че между него и ответникът не е сключен договор за продажба на топлинна енергия. Такава е потребена, а със стойността й ответникът се е обогатил и дължи връщане на полученото до размера, с който се е обогатил.

За топлоснабдения имот са издадени сметки, които не са заплататени.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца общо сумата от 222,18 лв., с която той се обогатил за негова сметка, от която 166,26 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.07.2021 г. до 31.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащането му, 55,92 лв. – обезщетение за забава за периода 31.08.2021 г. до 27.08.2023 г. Заявено е искане за присъждане на сторените разноски.

Ответникът не ангажира отговор в срок.

В хода на производството ищецът не участва чрез свой представителя, а в молба от 06.03.2026 г. поддържа, че за вземанията, за които се търси установяване, в това число за разноските, ответникът е предложил изпълнение.

Ответникът участва лична, а по същество заявява, че производството следва да се прекрати, тъй като е погасил задълженията си към ищеца.

Съдът като взе предвид ангажираните по делото писмени доказателства и съобрази становищата на страните и техните представители, приема за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на подадено заявление от „Топлофикация София“ ЕАД 1 против В. В. Л. пред СРС е образувано ч. гр. д. № 152937/2024 г. Със Заповед № 30308/26.09.2204 г. е разпоредено Л. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 166,26 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.07.2003 г. до 31.10.2023 г., ведно със законната лихва от 30.08.2204 г. до изплащането й, 55,92 лв. – обезщетение за забава за периода 31.08.2024 г. до 27.08.2204 г. и сторените разноски в размер на 10,46 лв. – държавна такса и 20,92 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В. В. Л. е признат за собственик по наследство и завещание на самостоятелни обект в идентификатори

*** и

***, находящи се в гр. София, район „Възраждане“, ул. Княз Борис I“ № 130, представляващи Магазин № 8 и № 9, с търговско предназначение, за което е издадена нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобити по наследство и завещание № 122, том I, рег. № 26 363, дело № 100 от 2021 г.

Съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр. София, одобрени с решение на ДКЕВР от 08.10.2007 г., продажбата на топлинна енергия на топлинна енергия за стопански нужди в гр. София се осъществява въз основа на писмен договор с всеки купувач.

Отошенията по разпределение на доставената топлинна енергия за сграда, находяща се на адрес: ** се възложени с договор от 03.06.2020 г. при общи условия от „Топлофикация София“ ЕАД на „Директ“ ЕООД.

На 26.03.2025 г. В. Л. е наредил да се заплати по сметка на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 420,00 лева. В молба от 06.03.2026 г. ищецът е признал, че Л. е предложил изпълнение, с което е погасено задължението за доставена топлинна енергия, дялово разпределение и обезщетение за забава, както и за разноските, за които търси установяване.

Фактите по делото се установяват от ангажираните писмени доказателства, които не са оспорени от страните в хода на производството.

При установените факти съдът приема следното от правна страна.

Предявен е иск за установяване на вземане за неоснователно обогатяване по издадена заповед за изпълнение с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява въз основата на писмен договор при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.

По делото е установено, че за процесния период ответникът е бил собственик на обекти с търговско предназначение в сграда, находяща на адрес гр. София, ***, която е присъединена към топлопреносната мрежа на дружеството ищец. Той е бил задължен да сключи договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, тъй като по делото се установява, че именно той е ползвал обектите (основание за този дава и обстоятелството, че в хода на производството за претендираните от него суми той е предложил изпълнение). При неизпълнението на това задължение (да сключи договор за а продажба на топлинна енергия за стопански нужди) и 2 потребяването на доставената топлинна енергия, ответникът следва да заплати стойността й.

В случая, доколкото липсва писмен договор между страните, липсва и договорно основание за получаване на топлинна енергия в имота на ответника.

Въпросът относно доставката на топлинна енергия и нейното остойностяване не е спорно между страните, доколкото в хода на производството за търсената сума по главница е предложено изпълнение.

След като между страните не е сключен писмен договор за продажбата на топлинна енергия за стопански нужди, не могат да намерят приложение клаузите на сочените от ищеца Общи условия, предвиждащи заплащане на месечните задължения в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката.

По делото не са представени доказателства за отправяне на покана до длъжника за заплащане на дължимата сума за доставена до процесния недвижим топлинна енергия, предхождаща датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, а именно преди 30.08.2024 г., с оглед на което съдът приема, че в рамките на процедурата не може да се установи съществуването на вземане в размер на 55,92 лв. – обезщетение за забава за периода 31.08.2021 г. до 27.08.2024 г.

При съобразяване на изложеното, съдът приема, че искът по отношение на вземане по главница в размер на 166,26 лв. следва да се отхвърли поради предложено в хода на производството изпълнение (изпълнението е предложено след образуването на исковата процедура с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 30.08.2024 г.), а по иска за установяване на вземане за заплащане на обезщетение за забава в размер на 55,92 лв. да се отхвърли, поради недоказаност на предпоставките за уважаването на претенцията (липса на доказателства за поставяне на ответника в забава по главното вземане).

При изхода на спора искането на ищеца за присъждане на разноски се явява частично основателно.

По отношение на сторените разноски в заповедното производството и в исковата процедура (платените такси) е налице признание от ищеца за предложено изпълнение. С оглед този изявление, съдът намира, че разноски ищецът няма вземане.

В производството по делото ищецът е представлява от юрисконсулт.

Неговата процесуална активност е свързана с изготвянето на бланкетна искова молба (в нея има основано позоваване на нормативната уреда, което дава основание на съда да приеме, че се касае за бланкет) и ангажиране на уточняваща молба и кратно становище по същество, без конкретни съображения по подлежащи те на установяване факти. Съобразявайки изложеното, съдът приема, че за извършените действия от юрисконсулт следва да определи възнаграждение от 25,78 евро (еврова равностойност на минималното възнаграждение по чл. 13, б. „в“ от Наредбата за правната помощ за изготвяне на сезиращ документ). От този размер на възнаграждение, вземайки предвид изводите по основателността на претенциите, отчитайки, че за едната от тях ответникът е дал повод, макар и да е предложил изпълнение, 3 съдът намира, че в полза на дружеството ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 19,34 евро.

При съобразяване на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявената от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: ** против В. В. Л., с ЕГН **********, с адрес: ** за установяване на вземания по издадена Заповед № 30308 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.09.2024 г. по ч. гр. д. № 52937/2024 г. по описа на СРС общо за сумата от 222,18 лв., от която 166,26 лв. (сто шестдесет и шест лева двадесет и шест стотинки) – стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.07.2021 г. до 31.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението (30.08.2024 г.) до изплащането му, 55,92 лв. (петдесет и пет лева деветдесет и две стотинки) – обезщетение за забава за периода 31.08.2021 г. до 27.08.2023 г.

ОСЪЖДА В. В. Л., с ЕГН **********, с адрес: ** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: ** сумата от 19,34 евро (деветнадесет евро тридесет и четири евроцента) – разноски за процесуално представителство.

Решението може да се обжалва от страните в 2-седмичен срок от връчването му пред Окръжен съд Ловеч.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________ 4