Решение № 791 от 05.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 791 гр. Пловдив, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Г.а при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Г.а Административно наказателно дело № 20245330202246 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №4661556, с който на И. Р. М., ЕГН:********** е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателката, по съображения изложени в жалбата, чрез процесуалния й представител – адв. А. А., моли съда да отмени атакувания електронен фиш като незаконосъобразен. Претендират се разноски. Редовно призована, жалбоподателката не се явява в съдебно заседание и не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от представляващия страната – гл. юрисконсулт З.М.-П., в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на електронния фиш и се иска потвърждаването му. Претендират се разноски по делото за осъществена юрисконсултска защита и се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар, съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С – 1

438/22, при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените в нея съображения.

От фактическа страна съдът установи следното:

На жалбоподателката И. Р. М. е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 04.04.2021г. в 12:31ч. на Републикански път ІІ 64 км 49+800 в посока с. Труд, за това, че е управлявала лек автомобил марка „Пежо 407 2.0 Д“ с рег. № *** с установена скорост от 79 км/ч. По това време на процесния път се осъществявал контрол за установяване на нарушения с превишена скорост с автоматизирано техническо средство “CORDON-M”2 MD1196. На км 49+800, в 12:31ч., лекият автомобил бил заснет от горепосоченото АТСС-то, тъй като установената скорост, с която се движело МПС-то, от 79 км/ч, е превишила разрешената скорост с 19 км/ч за извън населено място.

Разрешената скорост на този пътен участък била 60 км/ч при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26. Скоростта от 79 км/ч била с 3 км/ч по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 82 км/ч - т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч.

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗДвП на жалбоподателката М. било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.

Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство – видео – радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на номера и комуникации тип CORDON – M2 сер. № MD 1196, която е от одобрен тип, вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №В - 46 /видно от приложеното към административнонаказателната преписка писмо на Директора на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“ 2 към Българския институт по метрология/. Техническото средство е преминало и през периодична проверка, от която се заключава, че същото отговаря на метрологичните изисквания /видно от протокол за проверка №4 - С – ИСИС от 12.02.2021г. на Главна Дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към Българския институт по метрология/.

Касае се за ангажиране на административнонаказателна отговорност на правен субект, който е посочен по изричната разпоредба на закона по чл.188, ал.1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката писмени доказателства, които съдът кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателката административно нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като моторното превозно средство се е движило със скорост от 79 км/ч при разрешена в извън населеното място скорост от 60 км/ч. /въведено ограничение с пътен знак/.

Правилно и съобразно разпоредбата на чл.188 от ЗДвП в конкретния случай е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката И. Р. М.. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Алинея 2 на същата разпоредба от ЗДвП сочи, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В случая, обстоятелството, че жалбоподателката М. е управлявала процесното МПС на 04.04.2021г. в 12:31ч., в нарушение на установената забрана от нормата на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, е установено въз основа на обстоятелството, че същата, в качеството й на собственик не е посочила друго лице, което да е ползвало МПС – то в същия ден и час.

3

При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП – посочени са данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, лицето, което следва да носи отговорност на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане. За по - голяма прецизност е необходимо да се отбележи, че сред посочените реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва, както и посочване на вида техническо средство /мобилно или стационарно/. Съгласно цитираната разпоредба на ЗДвП образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Мястото на извършване на нарушението е конкретно и точно посочено в атакувания електронен фиш – Републикански път ІІ 64 км 49+800 в посока с.

Труд. Повече конкретизация не е необходима, за да се приеме, че е ясно отразено мястото на нарушението.

Нарушението е описано надлежно в обжалвания електронен фиш, като ясно, точно и достатъчно подробно са отразено всичките му индивидуализиращи белези - време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено. Действително съобразно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и електронните фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата, относно процедурата за съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато в случая се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба. Нарушението е 4 било заснето с автоматизирано техническо средство - видео - радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на номера и комуникации тип CORDON – M2 сер. № MD 1196, със съответната снимка, в която скоростта била отразена като 82 км/ч и бил отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, за което е прието, че последният се е движел със 79 км/ч. Отчетеният толеранс е заложен в техническите характеристики на автоматизираното техническо средство, при което винаги се отчита грешка при измерване на скоростта в пътни условия /+ - 3 км/ч до 100 км/ч. и + - 3% над 100 км/ч./ В настоящия случай толерансът е в полза на водача, а именно минус 3 км/ч. Автоматизираното техническо средство е техническо изправно и от одобрен тип. За посочените обстоятелство по административно – наказателната преписка са приложени подробно цитираните по – горе писмо на Директора на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“ към Българския институт по метрология /от което е видно, че видео – радарната система е от одобрен тип, вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № В - 46/, както и протокол за проверка №4 - С – ИСИС от 12.02.2021г. на Главна Дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към Българския институт по метрология /от който се установява, че същата отговаря на метрологичните изисквания/. Спазени са изискванията на чл.10, ал.1 от Наредбата, като в случая за използваното мобилно автоматизирано техническо средство е бил съставен протокол. По делото е наличен и снимков материал, на който е заснето нарушението, както и такъв, относно разположението на техническото средство.

За така установеното нарушение е приложена обаче некоректна санкционна норма на чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗДвП, предвиждаща санкция за извършване на нарушението при повторност. Тъй като по делото няма доказателства, а и в обстоятелствената част на атакувания електронен фиш не се твърди извършване на нарушението по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП повторно, то жалбоподателката е следвало да бъде санкицонирана на основание чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, която разпоредба предвижда санкция – „Глоба“ в размер на 50 лева, за водач на ППС, който превиши разрешената максимална скорост извън населено място от 11 до 20 км/ч., какъвто е настоящият казус. Така констатираната материална незаконосъобразност, 5 обаче не е основание за отмяна на електронния фиш, а налага неговото изменение, тъй като приложимата санкционна разпоредба на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е значително по-благоприятна и не нарушава забраната за reformation in pejus. Изложеното намира потвърждение и в дадените разяснения в Тълкувателно решение №8 от 16.09.2021г., постановено по тълкувателно дело №1/2020г. на ВАС, в което е прието, че при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН първоинстанционният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, тоест районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в ЕФ изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга законова разпоредба, без да отменя електронния фиш. Обратното би означавало нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършено административно нарушение от фактическа страна, тоест да остане ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в електронния фиш законова разпоредба, който резултат противоречи на целите на административното наказание, регламентирани в чл.12 от ЗАНН. При преквалификация на деянието към полеко наказуемо нарушение не се внасят никакви нови обстоятелства, с които жалбоподателят да не е бил наясно още с образуване на административнонаказателното производство и заради които да не е могъл да организира защитата си. Всички обективни съставомерни признаци на деянието по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП са били изложени в атакувания ЕФ изначално и няма такова, което впоследствие да е било вменено във вина на нарушителя. Единствено е приложена неправилна санкционна разпоредба за извършено повторно нарушение. Изричното правомощие на районния съд да измени наказателното постановление, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението е разписано и в разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН /в сила от 23.12.2023г./. В конкретния случай очевидно са налице условията за изменение на наказателното постановление посредством преквалифициране на основанието за налагане на административното наказание от чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗДвП в това по чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от 6