Решение № 131 от 01.04.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Плевен, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря Й. СТ. К. като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20254400500064 по описа за 2025 година Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд №1549 от 14.11.2024г., постановено по гр.д.№2101/2024г.по описа на същия съд на основание чл.432, ал.1 от КЗ, ЗК „Лев Инс“АД, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“С.Ш.“***, ЕИК *** е осъдено да заплати на М. П. И., ЕГН ********** сумата 11 811,34лв., представляваща остатък дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди по автомобил рег.№ ***, Форд Транзит (Ford Transit), регистрирано в Германия, собственост на М. И. П., вследствие на настъпило застрахователно събитие на 25.07.2023г., на основание застрахователна полица № BG/22/122003591838, с период на валидност 16.12.2022г.-15.12.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на забавата 08.11.2023г. до окончателното изплащане на застрахователното обезщетение.

Със същото решение на ПРС на основание чл.78, ал.1 от ГПК„Лев Инс“АД, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“С.Ш.“***, ЕИК *** е осъдено да заплати на М. П. И., ЕГН ********** направените разноски в размер на 2 623,30лв., съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.

1

Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от ответника пред ПРС Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“АД гр.С., представлявана заедно от изп.директори В. И. и В.М., чрез пълномощника на дружеството -юрисконсулт М. П. ,с която същото се обжалва изцяло като неправилно ,незаконосъобразно и постановено в противоречие на установените и относими по спора обстоятелства.Твърди се, че Районният съд неправилно е отхвърлил методологията за изчисление на застрахователното обезщетение,предвидена в Наредба №49/2014г.по чл. 499, ал.2 КЗ.Обезщетението за причинените щети на превозното средство следва да бъде определено въз основа на средните пазарни цени за ремонт и резервни части в България,където е настъпило застрахователното събитие.В случая съдът е приел за релевантна фактура,издадена от немски автосервиз ,с цени значително по-високи от местните,което е в противоречие със закона и съдебната практика,съгласно която обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда.Твърди се,че ищецът неправилно тълкува изискванията на Директива 2009/103/ЕО,която изисква минимални гаранции за обезщетение,но не задължава застрахователя да плаща завишени разходи,които не са обосновани.Относно посочената от ищеца практика-решение на ВКС №52/08.07.2010г;решение на ВКС №109/14.11.2009г. се твърди,че ищецът изопачава значението й ,че в тези решения на ВКС е прието,че методиката по Наредба№24/2006г.не е задължителна, само когато няма представени надлежни доказателства за извършен ремонт. Според въззивника представените от ищеца документи не са достатъчни ,за да се установи размерът на вредите ,причинно-следствената връзка и необходими ли са всички извършени ремонтни дейности.Фактурите от Германия представляват писмени доказателства за разходи,но не доказват, че те са необходими и обосновани спрямо реалната стойност на вредите, нанесени при ПТП в България.В жалбата са изложени подробни доводи и съображения в тази насока,като се твърди,че липсва причинно-следствена връзка между част от ремонтните дейности и описаните увреждания в протокола за ПТП,че разходите за ремонт в Германия значително надвишават разумните разходи за подобни услуги в България,което е в противоречие с чл.203 ал.3 КЗ,че застрахователното обезщетение трябва да отразява действителната стойност на възстановяването.Твърди се,че ищецът не е предсавил достатъчно доказателства,че извършените ремонтни дейности в 2

Германия са били задължителни и съответстват на обема на причинените щети,че протоколът за ПТП не доказва механизма на настъпване на произшествието,нито че всички претендирани щети са в резултат на инцидента.Изложени са доводи,че обжалваното решение игнорира съществуващата практика на ВКС,според която обезщетението следва да се определя на базата на реално направени разходи,съответстващи на снандартите в държавата,където е настъпило събитието.В заключение въззивното дружество моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ПРС и постанови друго,с което исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна изцяло,ведно с претенцията за присъждане на законна лихва . Претендират се и направените разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебното заседание на 05.03.2025г.не се е явил представител на въззивното дружество.От процесуалния предтавител на дружествотоюрисконсулт И.К. е депозирана молба,че същата е възпрепятствана да се яви в съд.заседание.Молбата е постъпила по ел.поща, като след приключване на съд.заседание е постъпило и посоченото в нея становище,с което поддържа жалбата и моли да се даде ход в нейно отсъствие.

Въззиваемият М. П. И. чрез своя пълномощник адвокат А. В. от АК М. е депозирал писмен отогвор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че постановения от Районен съд Плевен съдебен акт е правилен и законосъобразен, а доводите на жалбоподателя са неоснователни,необосновани и недоказани.Посочено е ,че съдът е сезиран с иск по чл.432,ал.1 КЗ във вр.чл.409 КЗ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП на 25.07.2023г. в гр.Плевен.Съгласно приложените по делото доказателства,които не са оспорени от въззивника ,застрахованият е признал вината си за настъпилото ПТП,като в двустранния констативен протокол за ПТП липсват противоречия или несъответствия за механизма на настъпване на произшествието,вината и настъпилите имуществени вреди,както и за участниците в инцидента.В отговора въззиваемият се позовава на постановеното от ВКС решение №133/27.07.2017г.по гр.д.№3833/2016г.,IV г.о.Изложени са доводи,че самият застраховател е заплатил,макар и частично обезщетение на М. И.,с което на практика е признал правото на въззиваемия.Спорът е възникнал относно размера на обезщетението и поради обезщетителния характер на прякото право,само реалното обезщетяване от застрахователя на вредите ,понесени от пострадалия в техния пълен размер има за своя правна последица неговото погА.ване ,какъвто погасителен ефект настъпва и за деликтното право и обратното ,в който смисъл е решение на ВКС №191/20.05.2013г.по т.д.

№114/2010г.Твърди се,че по делото са представени разходо-оправдателни 3 документи,доказващи размера на претърпените от пострадалия имуществени вреди ,като заплащането на сумите е осъществено в хода на съдебното производство.Неоснователни и нелогични са доводите на жалбоподателя за това как следва да бъде изчислено обезщетението,тъй като претендираното обезщетение не надвишава застрахователнта сума ,същото е доказано ,а увреденият всякога има интерес да претендира разликата до пълната си обезвреда от застрахователя,като отново се позовава на решение на ВКС №191/20.05.2013г.по т.д.№114/2010г.Излагат се доводи,че с приемането на България в Европейския съюз и с оглед разпоредбите на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 16.09.2009г.,както и съгласно практиката на СЕС,държавите членки не могат да въвеждат застрахователни лимити и горна граница на застрахователното обезщетение , по-ниски от предвиденото в директивата ,като е логично да се приеме,че „местен“ е пазара на територията на ЕС,където се намира и немския в конкретния случай.Необосновани са оплакванията в жалбата,че неправилно е преценен механизма на ПТП,че липсва причинно-следствена връзка между щетите и ПТП-то.Въззивникът след като е оспорил представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП,е следвало да направи доказателствени искания във вр.с оспорването,като такива по делото липсват.

Както е приел ПРС, нанесените щети по автомобила на въззиваемия са в областта на лявата страна и в задната част .Данните от представения протокол кореспондират с извършените и подробно описани в издадената фактура от немския сервиз.Описани са извършените ремонтни дейности по автомобила от немския сервиз,съгласно представената фактура,в която всяка ремонтна дейност е калкулирана.Твърди се,че исканото обезщетение отразява действителната стойност на възстановяването и е ирелевантно дали разходите са направени на територията на България или другаде,още повече в страна членка на ЕС,където пострадалото лице пребивава ,а увреденият автомобил е регистриран.В обжалваното решение съдът е взел предвид всички факти и доказателства,представени от страните и съобразно с тях е постановил правилен и законосъобразен акт.В заключение въззиваемият моли Окръжния съд да потвърди изцяло като правилно и законосъобразно обжалваното решение на ПРС,а жалбата срещу него да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.Претендират се направените по делото разноски за въззивната инстанция,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В съдебното заседание на 05.03.2025г.въззиваемият и неговият пълномощник не се явиха.

Окръжният съд като прецени оплакванията изложени в жалбата, становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК ,от надлежна страна ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

4

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При извършената проверка по чл.269 ГПК,въззивният съд констатира,че обжалваното решение на ПРС е валидно и допустимо,а по същество правилно..

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с правно основание чл.432 КЗ във вр.чл.45 ЗЗД от М. П. И. срещу ЗК ”ЛЕВ ИНС“ АД гр.С. за сумата 11 811,34лв., претендирана като остатък от незаплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди на увредено

МПС Форд Транзит,рег.№*** , регистрирано в

Германия,собственост на ищеца ,в резултат на

ПТП, настъпило на

25.07.2023г.,по вина на водача Г.Ц.М., управлявал МПС-автобус с рег.№*** ,Бова Маджик,собственост на „Дари Комерс На“ООД, за който автобус е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.Върху сумата се претендира и законна лихва, считано от 08.11.2023г.до окончателното й изплащане.

Изложените от ПРС съображения за уважаване на така предявения иск са правилни,законосъобразни , кореспондират със събраните по делото доказателства и се възприемат изцяло от въззивната инстанция.

От представения двустранен констативен протокол се установява,че на 25.07.2023г.на територията на Република България в гр. Плевен, на кръстовището на ул.„И.М.“, се е осъществило пътно-транспортно произшествие между МПС- автобус с per. № ЕН***, Бова Маджик (Bova Magiq), регистрирано в България, собственост на „Дари Комерс - На“ ООД, ЕИК *** и МПС с рег.№ ***, Форд Транзит (Ford Transit), регистрирано в Германия, собственост на ищеца М. П. И.. Съгласно т.14 от двустранния констативен протокол за ПТП от 25.07. 2023г., водачът на автобуса Г.Ц.М. е признал,че е виновен за настъпване на ПТП-то,като съгласно изготвената скица на пътната обстановка при завиване наляво,водачът на автобуса е навлязъл в лентата за насрещно движение и е ударил спрялото МПС -Форд Транзит на ищеца.В двустранния констативен протокол е отразено,че щетите по Форд Транзит са в областта на лявата страна и в задната част,съответно ляв стоп,ляв калник и задна броня.

Безспорно от представената разпечатка от Гаранционен фонд се установява,че към датата на възникналото ПТП-25.07.2023г.,МПС с рег.№ 5

5577 КН/автобусът ,управляван от виновния водач/ е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ЗК“ ЛЕВ ИНС“ АД, съгласно полица № BG/22/122003591838,с период на валидност от 16.12.2022 г. до 15.12.2023г.

Няма спор с оглед представените по делото писмени доказателства на немски език и в превод на български език,че ищецът М. И. е с постоянно местопребиваване в Германия,като собственият му увреден автомобол Форд Транзит е превозен до Германия,където в немски сервиз е извършен ремонт на това