Решение № 808 от 04.12.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 808 гр. Русе, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20234520201784 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. М. К., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез адв. С. М., със съдебен адрес ***, против Наказателно постановление № 231085-001842/07.06.2023 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя са му наложени наказания „глоба“ в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят изразява несъгласие с констатациите на административнонаказващия орган, описани в наказателното постановление.

Твърди, че така описаните действия видимо не съставлявали използване на МПС за други цели, не във връзка с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За да бъде приета описаната в АУАН и НП квалификация, следвало да се приеме, че за водача на автомобила е била налице цел да го изведе от устойчивото му състояние, променяйки посоката му на движение. Следвало да бъде формирано предварително намерение, което да е осъществено съобразно предначертания план, което било трудно да се приеме въобще. Не 1 било ясно по какъв ред административният орган решил, че автомобилът умишлено е бил изведен от устойчиво състояние, а оборотите на двигателя били увеличени безпричинно. Тези обстоятелства били възприети в АУАН, т.е. изразявали формираната у актосъставителя субективна преценка, която била безкритично приета от административнонаказващия орган.

Установяването и доказването на умисъла в конкретни действия бил сложен процес, в който трябвало да се ангажира съответстващ на целите инструментариум. Моментната и субективната преценка на актосъставителя били достатъчни да се установят факти, касаещи разположението на автомобила, движението му върху пътната настилка, траекторията, по която се движи, но били недостатъчни, за да се приемат за достоверни относно причините за тази траектория, още по-малко за действията на водача, а в никакъв случай относно липсата или наличието на умисъл в тези действия. За по-пълна прецизност следвало някой да дефинира какво означавало „дрифт“ и защо извършените от жалбоподателя действия били квалифицирани като такова. В ЗДвП липсвали текстове, с които да бъде санкциониран водач, на когото управляваният автомобил е изгубил устойчивото си движение, ако от това не били настъпили вреди. Жалбоподателят преминавал през кръстовището на бул. „Липник“ с ул. „Лозен планина“, което било регулирано със светофар, а поради изтичане на разрешената емисия са сигнала за преминаване действително навлязъл в кръстовището и извършил левия завой с малко по-висока скорост от обичайната, което довело до посочените промени в посоката на движение на автомобила. В този случай задницата на автомобила продължавала движението си напред спрямо посоката, от която е навлязъл в завоя, а след реакцията на водача за изправяне на посоката се установявало още едно движение в обратната посока. Това движение е посочено в АУАН и НП. Вероятно действията на водача представлявали нарушение на ЗДвП, но със сигурност не и нарушение на чл.

104б, т. 2 ЗДвП, нито са били умишлени. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление като претендира разноски за производството.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, вместо него се явява упълномощеният защитник – адв. С. М., който поддържа жалбата и моли за уважаването на същата. От приобщеното по делото веществено доказателство – видеозапис, се установявало, че водачът и жалбоподател К. действително е загубил устойчивото управление на 2 управлявания от него автомобил, като задната му част се отклонила еднократно вдясно по посока северния тротоар на бул. „Липник“. От разпита на полицейските служители се установявало, че процесният автомобил променил еднократно посоката си на движение. При изгледания видеозапис се констатирало, че това отклонение било само вдясно, след което автомобилът заемал устойчиво положение в лентата, в която се движели всички останали в този трафик. Установявало се по безспорен начин, че от ауспуха на автомобила излизал облак черен дим. Според налагащата се практика в РС – Русе подобно отклонение и движение на автомобил в завой не би могло да бъде наречено управление, чрез което се използвали пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, а не във връзка с тяхното предназначение за превоз на пътници, както и не можело да се нарече това движение „дрифт“. Не можело да се приеме в конкретната ситуация, че тези движения са създали непосредствена опасност за останалите участници в движението, като не е съгласен с твърдението на св. М. И., че всяко едно такова движение е опасно. Опасното поведение следвало да бъде преценено според обстоятелствата във всяка конкретна ситуация. За да се достигне до подобно състояние, описано в АУАН и наказателното постановление, може да са налице най-разнообразни фактори – несъобразена скорост, близка до критичната, загуба на внимание, занижаване на контрола, произволна грешка при маневра, т.е. за да бъде съставомерно визираното от наказващия орган нарушение трябва да бъде налице предварително намерение и умисъл траекторията на автомобила да бъде такава. От събраните доказателства се установявало, че жалбоподателят бързал по настояване на майка си, защото последната преценила, че забравила включена ютия. Според нея К. бил доста внимателен шофьор и се съобразявал с нейни психологически особености, защото същата била склонна към получаването на паник атаки в резултат на повишено напрежение, затова било малко вероятно и житейски неоправдано и нелепо жалбоподателят да е осъществил нарушението. От изгледания видеозапис не се наблюдавали специфичните характеристики на дрифта, изразяващи се в подчертано променяне на траекторията на автомобила за един доста по-съществен период и участък от пътя, отколкото в настоящия.

Обратно, действията на полицейските служители, предприети за настигане и спиране на нарушителя, първоначално без специална звукова и светлинна сигнализация, създали повече предпоставки за ПТП, отколкото 3 непреднамерените действия на К.. От записа се установявало, че неговата зелена емисия е изтичала, защото веднага след като приключил завоя след него тръгвал потокът, който се движел от КАТ към центъра, в това число и полицейският автомобил. К. най-вероятно е извършил нарушение, навлизайки в кръстовището без да бъде убеден, че би могъл да го напусне до изтичане на разрешения сигнал, движил се с неразрешена скорост, но не и това нарушение, което му се вменявало във вина с обжалваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 05.09.2023 г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 28.08.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 23-1085-001842/07.06.2023 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе е издадено против А. М. К. за това, че на 24.05.2023 г., в 19,25 ч, в гр. Русе, на бул.

„Липник“, на кръстовището на този булевард с ул. „Лозен планина“, в посока бул. „Цар Освободител“, в условията на нормална видимост и сух път, в качеството му на водач, е управлявал собствения си лек автомобил марка „БМВ 530Д“, с рег. № 9591 КР, като използвал пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, не във връзка с тяхното предназначение за превоз на пътници и товари, като безпричинно увеличил оборотите на двигателя, рязко променил посоката си на движение вляво и дясно по посока на движението, създавайки непосредствена опасност за останалите участници в движението, която маневра представлявала „дрифт“. Впоследствие управляваният от водача автомобил бил спрян с подаден специален светлинен и звуков сигнал от движещ се полицейски автомобил. С тези си действия водачът осъществил нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, изпълвайки санкционната норма на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП.

От разпита на актосъставителя, свидетелите, огледа на вещественото доказателство – комапктдиск, и съдържащите се в него видеозаписи, както и 4 от другите приложени по делото писмени доказателства, се установи следната фактическа обстановка:

На 24.05.2023 г., около 19,22 ч, жалбоподателят К., в качеството си на водач, управлявал собствения си лек автомобил марка „БМВ 530Д“, с рег. № 9591 КР, като се движил по ул. „Лозен планина“ в посока кръстовището на улицата с бул. „Липник“ – между супермаркет „Кауфланд“ и магазин „Практикер“. В автомобила на предно дясно пасажерско място до водача пътувала св. П. Н. И.а – майка на жалбоподателя. К. наближил гореописаното кръстовище, но следвало да спре автомобила си, за да изчака разрешаващ сигнал на светофарната уредба. В това време от посока кръстовището на Олимп в посока кръстовището на бул. „Липник“ с улиците „Лозен планина“ и „Дебър“ (същото кръстовище, към което се движил и нарушителят) се движил полицейски патрулен автомобил „Киа Сийд“ с рег. № СВ 5965 КК, управляван от св. П. П. П., а на дясната пасажерска седалка до водача се намирал актосъставителят М. Р. И.. Същите спрели зад лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № Р 0005 КА, сив на цвят, втора по ред кола, за да изчакат разрешаващ сигнал на светофарната уредба. Метеорологичната обстановка се изразявала в сухо и безоблачно време. Около 19,25 ч светофарната уредба, разрешаваща и забраняваща навлизането на ППС в кръстовището на бул.

„Липник“ за идващите ППС от ул. „Лозен планина“, светнала със зелен разрешаващ сигнал, при което изчакващите автомобили потеглили. След тях потеглил, но не като последен автомобил от изчакващата колона, и жалбоподателят К., като започнал да извършва ляв завой и да навлиза посредата на платното за движение на бул. „Липник“ в посока кръговото кръстовище на бул. „Цар Освободител“ и бул. „Генерал Скобелев“.

Излизайки от завоя жалбоподателят форсирал рязко двигателя, при което от ауспуха на автомобила излязло кълбо тъмен дим, при което задните колела на управлявания от него автомобил „БМВ“ започнали да се превъртат и автомобилът рязко се извъртял наляво, при приблизителен наклон от 30 градуса спрямо осевата линия на пътното платно, а задницата на автомобила се завъртяла надясно в противоположната посока при същия наклон. След това водачът К. завъртял волана надясно и дал рязко газ, при което управлявания от него автомобил се завъртял леко, но рязко, надясно и възобновил праволинейното си движение, от ауспуха излязъл тъмен дим, а автомобилът на К. доближил в непосредствена близост задната част на 5 движещия си пред него лек автомобил „Опел“ с рег. № Р 3777 ВН, черен на цвят, при което, за да избегне ПТП с него, жалбоподателят К. задействал спирачната уредба на управлявания от него автомобил и намалил скоростта си, при което се задействали задните стоп-светлини на управлявания от него лек автомобил „БМВ“. К. продължил да се движи зад лекия автомобил „Опел“ в лявата лента с видимо същата скорост като автомобила пред него.

Тези действия на К. били наблюдавани от полицейските служители св. И. и св. П., които, след като светофарната уредба им разрешила преминаването през кръстовището, тръгнали с управлявания от св. П. полицейски патрулен автомобил „Киа“, увеличили скоростта му като изпреварили два намиращи се пред тях други автомобила, настигнали жалбоподателя К. и му подали сигнал за спиране в движение чрез активиране на звукова и светлинна сигнализация, при което К. спрял. Същият обяснил пред полицейските служители при съставянето на АУАН Серия G A № 939088/24.05.2023 г., че извършил тази маневра заради майка си, която искала бързо да се прибере вкъщи.