Решение № 574 от 26.04.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 648/2024
- Вид
- Решение № 574
- Подписан
- 26.04.2024
- В сила
- 26.04.2024
- Състав
- Величка Петрова Белева, Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал.2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 574 гр. Пловдив, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Пламен П. Чакалов
Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20245300500648 по описа за 2024 година
Обжалвано е решение №5032/11.12.2023г., постановено по гр. д. № 5712/23г. по описа на Пловдивския районен съд, І -ви бр. състав, с което се изменя размера на присъдената с протоколно определение на Районен съд Пловдив от 10.01.2017 г., постановено по гр.д. № 12148/2016 от IV бр. с. месечна издръжка, дължима от С. П. Ж., ЕГН: **********, на В. С. Ж., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител М. П. Г., ЕГН **********, като увеличава същата от 130 лева на 350 лева /триста и петдесет лева/, считано от датата на подаване на исковата молба - 25.04.2023 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят С. П. Ж., ЕГН: **********, чрез адв. П. Т. счита, че неправилно съдът е определил издръжка над размера от 250лв. месечно и моли съда да определи месечна издръжка в посочения размер.
Въззиваемата страна В. С. Ж., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител М. П. Г., ЕГН ********** счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира разноски.
1
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от представените преписи от съдебна спогодба одобрена на 10.01.2017г. по гр. д. № 12148/16г. по описа на ПдРС, VІ -ти бр. с. и удостоверение за раждане, издадено на ***г. от Община Пловдив, се установява, че В. С. Ж., родена на ***г. е дъщеря на С. П. Ж. и М. Г. Г.. С посочената съдебна спогодба съдът е одобрил спогодбата на страните, според която бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 130лв. считано от ***г.
За определяне размера на необходимата месечната издръжка на малолетното дете съдът съобрази възрастта му и съответните на нея ежедневни нужди от храна, дрехи и при необходимост лекарства, както и обстоятелството, че е ученичка във ***клас и свързаните с това разходи за учебни помагала и занималня, както и доходите на родителите му. От представените преписи от Заповед № 1/03.01.2023г. и от трудов договор № 56/13.04.2023г. се установява, че М. Г. получава 390 лв. месечно трудово възнаграждение, което се потвърждава и от справката от НАП, ТД Пловдив, а С. Ж. по посочения трудов договор получава основно месечна трудово възнаграждение в размер на 1 600лв., а посоченият с справката на НАП – ТД Пловдив осигурителен доход е 1 823.50лв.
И двамата родители представят доказателства, че заплащат наем за жилищата, в които живеят, съответно майката в размер на 500лв. месечен наем, а бащата – 400лв. месечен наем. Жалбоподателят има и друго дете, за което безусловно дължи издръжка – С., роден на ***г.
От показанията на свидетелката И. Ж., която е майка на жалбоподателя, но съдът кредитира нейните показания, като непротиворечащи на останалите доказателства по делото, се установява, че нейния син купува дрехи, подаръци и играчки на дъщеря си, давал ú е пари извън издръжката и веднъж я е водил на море.
От показанията на свидетелката М. Г. – майка на въззиваемата, чийто показания съдът също кредитира като съответстващи на останалите събрани доказателства по делото, се установява, че бащата заплаща дължимата до момента издръжка, като освен това полага и допълнителни грижи за дъщеря си, като е помогнал при монтирането на закупеното от нея бюро на В..
С оглед изложеното, както и с обстоятелството, че от определения със съдебното решение размер на издръжката са изминали вече повече от седем години, в които са нараснали нуждите на детето от издръжка, съдът намира, че необходимият и възможен месечен размер на издръжката на малолетната В. възлиза на 550лв., от които бащата следва да заплаща 350лв, а останалите 200лв. ще се поемат от майката, върху която остават и непосредствените ежедневни грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Претендираното увеличаване на издръжката до 250лв. е неоснователно, тъй като това е почти минималния размер по чл. 142, ал.2 от СК, който обаче не е 2 съобразен както с нуждите на детето, така и с възможностите на родителя, който я дължи.
Върху този извод не влияе обстоятелството, че бащата е сключил договор за потребителски кредит в размер на 15 000лв,. тъй като тази сума увеличава патримониума на жалбоподателя, а това значи и неговата възможност да заплаща издръжка, а закупуваните от въззивника дрехи, подаръци и играчки, както и предоставените пари извън издръжката нямат системен характер и не са от естество да изпълнят съдържанието на цялостна издръжка, за да бъдат евентуално приспаднати от размера на дължимата издръжка.
Като е достигнал до същите правни изводи и е увеличил издръжката на 350лв. районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на ввъзиваемата сумата 550 лв. разноски.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5032/11.12.2023г., постановено по гр. д. № 5712/23г. по описа на Пловдивския районен съд, І-ви бр. състав.
ОСЪЖДА С. П. Ж., ЕГН: **********, от *** да заплати на В. С. Ж., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител М. П. Г., ЕГН ********** и двете с адрес *** сумата 550 (петстотин и петдесет) лева разноски, направени във ввъззивното разглеждане на делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3