Присъда № 22 от 18.07.2025, Районен съд - Нова Загора

МОТИВИ НА ПРИСЪДА № 22/ 18.07.2025Г. ПО НОХД № 147/2025Г. НА НЗРС

Делото е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура Сливен, с който е повдигнато обвинение на:

Д. И. А., роден на 27.02.1971 г. в гр.Нова Загора, с постоянен адрес ******, българин, български гражданин, образование - неграмотен, женен, безработен, осъждан – опасен рецидив, ЕГН **********, за това, че на неустановена дата в периода от 12.12.2024г. до 17.12.2024г. в гр. Нова Загора, от района на ж.п. гара гр. Нова Загора, при условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив, на няколко пъти, чрез използване на техническо средство /режещ инструмент/, са отнети чужди движими вещи – общо 61 метра кабел тип ТЗБ 7x4x1,2 мм, на стойност 218,38 лева, от владението на Ж.Ж.Г. упълномощен представител на ССТ - Пловдив, ДП НКЖИ, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.

Производството се разглежда в присъствието на подсъдимия и неговия служебен защитник, назначени в ДП - адв.П. Д. Д.. Същото е разгледано по реда на глава 27 от НПК съкратено съдебно следствие като подсъдимия е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не събират доказателства за тези факти.

Представителят на Районна прокуратура Сливен заявява в съдебно заседание, че поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт. Счита, че от събраните в досъдебното производство доказателства безспорно се установява, че подсъдимия Д. И. А. на неустановена дата в периода от 12.12.2024г. до 17.12.2024г. в гр. Нова Загора, от района на ж.п. гара гр. Нова Загора, при условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив, на няколко пъти, чрез използване на техническо средство /режещ инструмент/, са отнети чужди движими вещи – общо 61 метра кабел тип ТЗБ 7x4x1,2 мм, на стойност 218,38 лева, от владението на Ж.Ж.Г. - упълномощен представител на ССТ Пловдив, ДП НКЖИ, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК. Фактическата обстановка е била изяснена в пълнота и същата не се е оспорвала от подсъдимия.

Видно от приобщените по реда на чл.279 от НПК негови обяснения, дадени в хода на досъдебното производство, той признава за извършеното деяние и не отрича, че е отнел от чуждото владение движими вещи на обща стойност 218.38 лева. Обвинението се доказва от събраните в ДП гласни доказателства и съдебно-оценителната експертиза, назначена в това производство, както и направените самопризнания. Подсъдимият следва да бъде признат за виновен по така предявеното му обвинение и да му бъде наложено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 във връзка с чл.58а, ал.4 от НК, а именно при определяне на наказанието лишаване от свобода съдът се ръководи от разпоредбите на общата част на НК и да определи наказание под най-ниския предел, когато е по-благоприятен за дееца.

Защитникът на подсъдимия също не оспорва фактическата обстановка, която сочи неговия подзащитен за извършител на деянието по повдигнатото обвинение. Моли съда след като вземе под внимание направеното признание по чл.371, т.2 от НПК и самопризнанията в хода на ДП, оказаното съдействие за разкриването на обективната 1 истина, изразеното критично отношение към извършеното, да му определи наказание лишаване от свобода като приложи чл.55, ал.1, т.1 във връзка с чл.58а, ал.4 от НК, съобразявайки разпоредбите на общата част на НК и като определи наказание предвидения най-нисък предел в особената част на НК за извършеното деяние.

След като се запозна с доказателствата по делото прие за установено следното:

Подсъдимият Д. И. А. е осъждан за извършени престъпления от общ характер, като по отношение на постановените спрямо него присъди не са изтекли сроковете за реабилитация по НК. Предишните му осъждания влияят на правната квалификация на извършеното престъпление и се сочат в обстоятелствената част на обвинителния акт, като доказателство за наличие на трайни престъпни навици у него. Настоящото обвинение срещу него е за престъпление извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, като в тази връзка релевантно за правната квалификация е последното наказание наложено със Решение № 12 от 05.02.2019г. по ВНОХД № 19/ 2019г. на СлОС, в сила от 06.02.2019г., а именно – наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, за осъществено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.4 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.“б“ от НК.

На 12.12.2024г. подсъдимият А. се разхождал в района на ЖП гарата в гр.Нова Загора, където между първи и втори коловоз, в района на бившата товарна рампа имало направен изкоп, от който се виждал отрязан меден кабел. Тъй като му трябвали пари решил да открадне част от кабела, който впоследствие да продаде на пункт за изкупуване на черни и цветни метали. А. проверил дали през кабела не преминава ток и след като се убедил, че няма ток, с помощта на кирка разкопал изкопа и отрязал приблизително около 4 метра кабел, който отнесъл в дома си. Там изгорил кабела и извадил медта от него. Обв.А. отишъл до пункта за изкупуване на вторични суровини на фирма „ВРН 69“ ЕООД, собственост на свид.В.Р.Н, който се намирал в кв. „Индустриален“ в гр.Нова Загора. Пред пункта видял свид.Б.И.М., който също носел метални отпадъци за предаване и го помолил да ползва личната му карта, защото нямал лична такава. Свид.М. му дал да ползва неговата, но подс.А. не можал да преде медта от откраднатия кабел с нея. По-късно на пункта дошъл синът на А. - свид.М.Д.И, който носел медни отпадъци за предаване и се съгласил да му предостави своята лична карта. С нея подсъдимиян успял да предаде медта от откраднатия кабел, за което бил договор за покупко - продажба № 3651 от 12.12.2024 г., в който били вписани личните данни на свид.М. И..

На следващият ден 13.12.2024 г. А. отишъл пак на същото място на ЖП гара Нова Загора, където изкопал и отрязал още от медния кабел, изгорил го, за да извади медните елементи и с помощта на сина си - свид.М. И. го предал на пункта за изкупуване на черни и цветни метали на фирма „ВРН 69“ ЕООД, за което бил съставен договор за покупко продажба № 3655/13.12.2024 г., в който били вписани имената на свид.М. И., тъй като обвиняемият нямал документ за самоличност. Д. А. ходил на мястото на ЖП гара Нова Загора, където се намирал медния кабел още няколко пъти, като успял да открадне общо 61 метра кабел. Последният път, когато сторил това било на 17.12.2024 г., като след това отново отишъл до пункта за изкупуване на черни и цветни метали на фирма „ВРН-69“ ЕООД, след като извадил медта от откраднатия кабел. Свид.Н. се усъмнил, че медта може да е крадена и казал на подсъдимия, че в момента няма да има възможност да му го плати. Д. А. казал, че ще остави медта и свид.Н. ще му я плати, когато имал възможност.

На 13.12.2024 г. свид.Ж.Г, служител на секция „Сигнализация и телекомуникации“ - Пловдив към поделение „Сигнализация и телекомуникации“ при Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ гр.София установил срязаният кабел 2 тип ТЗБ 7x4x1,2 мм и след проверка на комуникациите разбрал, че телефонните връзки на ръководител движение на гарата с пост № 2 са прекъснати. Съобщил на ръководството на гарата, което от своя страна уведомило РУ Нова Загора, но не могли с точност да посочат откраднатото количество кабел. На 17.12.2024г. свид.Г. установил, че отново липсва количество от въпросния кабел, като успял да установи, че се касае за около 61 метра липсващ кабел тип ТЗБ 7x4x1,2 мм. Подал сигнал в полицията, като посредством временна връзка възстановил прекъсната комуникация. На същият ден полицейски служители извършили проверка в пунктовете за изкупуване на черни и цветни метали на територията на гр.Нова Загора, като в пункта на фирма „ВРН 69“ ЕООД установили под.А., който тъкмо бил оставил медта от последното количество откраднат кабел. Обвиняемият посочил пред тях, че е откраднал кабел от района на ЖП гарата и съдействал за изясняване на случая.

С протокол за доброволно предаване от 17.12.2024 г. свид.В.Р.Н предал на полицейски служител при РУ - Нова Загора чувал, съдържащ 40 кг. обгорен проводник и с протокол за доброволно предаване от 15.01.2025 г. им предал копия от договор за покупко продажба № 3651 от 12.12.2024 г. и договор за покупко - продажба № 3655/13.12.2024 г..

С протоколи за доброволно предаване Д. И. А. предал на разследващ орган при РУ - Нова Загора сумата от 150 лева, за възстановяване на причинените с деянието имуществени вреди. Видно от заключението на изготвената по делото съдебно - оценителна експертиза, пазарната стойност на отнетият от него общо 61 метра кабел тип ТЗБ 7x4x1,2 мм, възлиза на стойност 218,38 лева.

Разпитаният в хода на досъдебното производство подсъдим Д. И. А., в присъствието на своя служебен защитник, се признава за виновен по предявеното му обвинение и дава обяснения по случая. Гореописаната фактическа обстановка и правна квалификация се доказват и от: протоколи за доброволно предаване л.9 - л.15; съдебно-оценителна експертиза л.48-59; протокол за разпит на обвнияем л.36; протоколи за разпити на свидетели л.3745,л.40-43; справка за съдимост л.69-л.75. Между писмените и гласните доказателства няма противоречия, същите си кореспондират и допълват, поради което съдът ги кредитира.

При тези данни съдът счита, че подсъдмият е осъществил от субективна и обективна страна състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал.

1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, което е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, тъй като същият е извършил престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда – Решение № 12 от 05.02.2019г. по ВНОХД № 19/ 2019г. на СлОС, в сила от 06.02.2019г., с наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, за друго такова престъпление против собствеността, а именно по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.“б“ от НК. Към инкримираната дата неустановена дата в периода от 12.12.2024 г. до 17.12.2024г. не е бил изтекъл срокът по чл.30, ал.1 от НК за посочената присъда.

От обективна страна са налице квалифициращите признаци по чл.195, ал.1, т.4 от НК, той като деянията са извършени чрез използване техническо средство - режещ инструмент, което е послужило за улесняване отнемането и установяването на трайна фактическа власт върху инкриминираните вещи.

От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, съгласно разпоредбата на чл.11, ал.2 от НК – подсъдимият е съзнавал обеществено-опасния му характера, предвиждал е неговите обеществени-опасни последици и е искал настъпването на тези последици. Съгласно разпоредбата на чл. 26 , ал.1 от НК и ТР № 3 /71г. по н.д. № 32/70г на ОСНК, деянията, осъществени от обв.Д. И. А. са извършени в гр.Нова Загора и 3 осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението, осъществено от подсъдимия се изразява в прекъсването на фактическата власт върху тях на лицето, което ги владее. Налице е и особения субективен елемент на деянието – намерението у подсъдимия да присвои предмета на престъплението, след което да се разпореди с него в свой собствен интерес. За извършеното престъпление по чл.195, ал.1, т.4 от НК е предвидена наказателна отговорност „лишаване от свобода от една до десет години“.

Престъплението не представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК.

Липсват такива смекчаващи обстоятелства или незначителност на вредните последици, които да водят до съществена занижена степен на обществена опасност. Като се вземат предвид фактите – стойността на имуществените вреди, невъзстановяването им в цялост и високата степен на обществена опасност на дееца, не може да се направи извод, че престъплението е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид.