Решение № 26 от 03.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Пловдив, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330107671 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „ВиК” ЕООД срещу Е. К. по реда на чл. 422.

Твърди се, че ищецът предоставил на ответника услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че същият има качеството на потребител на ВИК услуги като наемател на процесния имот, както и че отчетът е извършен в условията на липсващо измервателно устройство за 1 обитател. Моли съда да установи дължимостта на следните задължения: 402,50 лв. главница за периода 11.12.2020г. – 25.05.2022 г., както и 29,28 лв. обезщетение за забава за периода 28.02.2021г. – 31.08.2022 г. за обект, находящ се в ***. Потреблението е за периода 13.11.2020 – 18.05.2022 г., като за него фактурите са издадени в периода 11.12.2020 - 25.05.2022 г.

Ответникът е представил отговор в срок, с което твърди, че няма данни ответникът да се помещава на адреса или да има качеството потребител.

Цитира Наредба № 4/2004 г., съгласно която се допускало наемателят да бъде платец на услугите, но от името на собственик, а когато наемателят не спазва тези задължения, отговорен бил наемодателят. Ето защо счита, че правоотношението възниква между ВИК оператора и собственика на имота и при неизпълнение следва да отговоря наемодателят. В ОУ на ВиК било предвидено, че при договореност на оператора, собственика и наемателя е допустимо последният да придобие качеството потребител и това съгласие следва да е дадено лично с нотариално заверена декларация. Твърди се, че 1 представената декларация от 05.12.2022 г. следва периода, за който се претендират задължения към ВиК. Счита също, че не е спазена процедурата по даване на съгласие, поради което счита, че не е възникнало качеството потребител за ответника. Не са представени доказателства дали е подадено заявление за откриване на партида на името на ответника и на какво основание. Не било налице и заместване в дълг. Възразява, че приложените карнети не са редовно водени, тъй като отчетът следва да се подпише от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице към ВИК, като не били представени доказателства по делото за спазване на правилото датата на отчитане да се обявява с писмено съобщение или по друг начин не по-рано от 3 работни дни преди отчета. Не били представени доказателства, че инкасаторът е влизал в имота или че ответникът се е съгласил с отчитането от ВИК. Не били ангажирани доказателства за размера на претенцията, дали са били налице предпоставки за служебно начисляване, от кой момент и защо именно в това количество.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на събраните по делото доказателства и закона, съдът намира следното.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.198о, ал.1 от Закона за водите, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предмет на установяване по така предявените искове е наличието на облигационно отношение между страните, въз основа на факта, че ответникът е потребител на ВиК услуги и предоставянето на такива услуги от ищеца за процесния обект. На установяване подлежи и обстоятелството, че за процесния период ищецът в изпълнение на задълженията си извършил услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в имота на ответника, отчитането на имота при условията на липсващо измервателно устройство, изискуемостта на вземането за плащане цената на предоставените услуги и обезщетението за забава, както и размера на главница (стойността на доставените услуги) и на обезщетението за забава.

По наличието на облигационно отношение съдът намира следното. Една от предпоставките за възникване на облигационно отношение между страните е качеството на ответника на потребител на ВиК услуги, което обстоятелство е било разпределено в доказателствена тежест на ищеца с доклада по делото.

Ищецът не успява да докаже разпределеното му в тежест обстоятелство при пълно и главно доказване.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги като наемател на имота и въз основа на съгласието на собственика партидата да се води на наемателя. Действително в ОУ на ВиК е предвидена такава хипотеза. В 2 случая, обаче, не се доказва за процесния период ответникът да е имал качеството на наемател на имота. Установява се от представената от ОП „Жилфонд” - Пловдив преписка, че на 08.05.2018г. е сключен договор за наем на процесния имот между собственика Община Пловдив и ответника. Срокът на договора е бил 2 години и е изтекъл на 08.05.2020г. Със Заповед от 15.07.2020г. кметът на Община Пловдив прекратява договора за наем.

Заповедта е обжалване от ответника, но жалбата е оставена без разглеждане, като актът на съда е в сила от 3.11.2020г., преди началото на процесния период, който започва на 13.11.2020г.

От установените факти може да се направи извод, че ответникът не е имал качеството на наемател в процесния период на потребление поради окончателно прекратяване на наемното правоотношение преди това. Без значение е даденото от собственика съгласие наемателят да се счита за потребител на ВиК услугите, тъй като това съгласие се дава за времето на наемното правоотношение, а същото не е съществувало към процесния период. Без значение е и сключеното споразумение между ищеца и ответника за разсрочване задължения на последния за ВиК услуги. Това споразумение също предхожда процесния период и признанията на ответника за качеството му на потребител се отнасят за предходен период, който не е предмет на делото и който е преди прекратяване на наема.

Не може да се приеме тезата на ищеца, че потребител може да бъде и фактическият ползвател, който не е нито вещно-правен ползвател, нито наемател. Обстоятелствата, че ОУ на ВиК предвиждат възможност потребител да бъде и наемателят при съгласие на собственика, като отделна категория, различна от собственик и ползвател, както и че към ползвателя не се поставят допълнителни условия, като съгласие на собственика, водят до заключение, че се има предвид именно носител на вещно право на ползване. Към наемателя се поставя допълнително изискване – съгласие на собственика, за да се счита за потребител. С аргумент за по-силното основание, такова условие би следвало да се постави и към обикновения фактически ползвател. Липсата на такова изискване означава, че се има предвид не всеки фактически ползвател, а вещният ползвател.

Освен изложеното за процесния период не се доказва ответникът да е бил дори фактически ползвател на имота. Напротив, в преписката на ОП „Жилфонд” са налице констатации от месец юни, 2021г., че бившият наемател е напуснал самоволно имота. Кога е станало това напускане не е ясно, което поставя под съмнение тезата, че и след прекратяване на наемния договор наемателят е продължил да ползва фактически имота. Нещо повече, след прекратяване на договора е разпоредено освобождаването му, поради което не може да се счита, че такова напускане на имота е самоволно, а обратно, 3 самоволно може да е напускането преди надлежното прекратяване на договора. При това положение недоказано остава, че наемателят е ползвал фактически имота в процесния период.

Поради недоказаност на качеството потребител на ответника за процесния период, не може да се приеме, че за този период между страните е съществувала облигационна връзка. Ето защо ответникът не следва да отговаря за начислените служебно количества вода за процесния период.

Впрочем, не се доказват и други предпоставки от фактическия състав на иска – извършването на отчет при липсващ водомер. Изводите на експертизата в тази връзка не са категорични, а по преписката от ОП „Жилфонд” е констатирано наличие на водомер към 2018г., след което липсват данни. При констативния протокол след прекратяване договора за наем относно състоянието на жилището е отбелязано, че липсват показания на водомер, но не е посочено, че такъв липсва, нито че има нужда от монтиране на водомер в имота, за разлика от други липси, за които е посочено изрично, че следва да се поставят в имота. (протокол от 21.06.2021г.) Въз основа на изложеното исковете подлежат на отхвърляне.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.198о, ал.1 от Закона за водите, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че Е. О. К. с ЕГН: ********** и адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, следните суми, за които е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 14395/2022г. по описа на ПРС, а именно: сумата в размер на 402,50 лв. - главница, представляваща неплатена цена за консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в ***, за периода от 11.12.2020 г. до 25.05.2022 г., ведно със законната лихва от 06.10.2022 г. до изплащане на вземането; сумата в размер на 29,28 лв. - обезщетение за забава за период от 28.02.2021 г. до 31.08.2022 г.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5