Решение № 12 от 09.01.2024, Районен съд - Павликени

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Павликени, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветомил Горчев при участието на секретаря Венка Миланова като разгледа докладваното от Цветомил Горчев Гражданско дело № 20214140100516 по описа за 2021 година

Ищецът М. И. М., ЕГН ********** от *** твърди в исковата молба, че е претърпял подробно индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата неимуществени вреди от ПТП, настъпило на *** год. около 14.30 часа на път III-303 км. 41+133 на изхода на с. М. в посока гр. В. Т. по вина на водача В. П.

И., който при управление на л.а. „Мерцедес ***" с рег. № *** преминава в лявата страна на пътното платно (в лентата за насрещно движение) поради несъобразена с пътните условия скорост, загубва контрол над автомобила и се блъска челно в лек автомобил „Хюндай ***" с рег. № ***, управляван от ищеца, вследствие на което реализира ПТП с пострадали лица. Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка З. А. Д. „ОЗК- З." с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано заедно Изп. Директори А. П. Л. и Р. К. Д., поради което същият се явява легитимиран да отговаря по искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. С молба от *** г. предявил извънсъдебната си застрахователна претенция до ответника, който с писмо от *** г. отказал изплащането на обезщетение. Затова предявява срещу застрахователя иск за сумата от 3000 (три хиляди) лева – обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със 1 законната лихва от *** година – датата на изтичане на 15 дневния срок от предявяване на извънсъдебната претенция до окончателното плащане. Търси и разноски.

В рамките на преклузивния срок по ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.

Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, като твърди, че не е доказана вина за настъпването на същото да има застрахования при него водач. Оспорва претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и причинната им връзка с процесното ПТП. Релевира евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който в нарушение на ЗДвП е управлявал автомобила без правилно поставен обезопасителен колан, като неправоспособен, без опит, с превишена и несъобразена скорост, с което обективно е допринесъл за настъпилите увреждания. Счита претенцията за необосновано завишена по размер и несъобразена с принципа за справедливост и съдебната практика. Оспорва по същество претенциите за лихви.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

С приетият по делото доклад за безспорни са приети твърдените дата и място на пътния инцидент, както и обстоятелства, че съществува валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка *** на автомобилистите между ответното дружество и собственика на лек автомобил марка л.а. "‘Мерцедес ***“ с рег. № ***, че ищецът е предявил претенция за плащане пред застрахователя – ответник по задължителна застраховка *** на автомобилистите и последвалия отказ от застрахователя.

Във връзка с наведените от ответника възражения, по делото са събрани писмени доказателства, разпитан е свидетел и е изслушано заключението на КСМАТЕ.

2

При разпита в съдебно заседание свидетеля Б. Б. заявява, че преподавал в ПГАТ. Ищецът изкарал книжка за трактор и есента започнал курсове за категория В. При второто кормуване извънградско до В. Т., на връщане от В.

Т. и влизане в с. М. срещу тях тръгнал автомобил, който заемал целия път, шест пъти се движел наляво-надясно. Успял да дръпне автомобила в дясно в тревата и той ги ударил странично, почти челно. При удара намиращите се в учебния автомобил пострадали по различен начин. М. управлявал автомобила, а след удара треперел от страх, стрес. Не забелязал дали по лицето и главата има някакви наранявания видими. След инцидента ищецът обмислял дали да не прекъсне курса. Свидителят го убедил да продължи, но ищецът вече имал страх от разминаване и „дърпал“ колата все в дясно.

Показанията на свидетеля са логични, последователни и подкрепени от останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът ги кредитира.

Установява се от приетите и неоспорени по реда на чл. 193 от ГПК писмени доказателства, че с влязло в сила на *** година Решение № 11 от *** г. на Павликенския районен съд по АНД № *** г. В. П. И. – роден ***в гр. В.

Т., с постоянен и настоящ адрес в гр. *** , с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на *** год. в с. М., община П., при управление на МПС – лек автомобил марка „Мерцедес ***“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“; чл. 20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – „При избиране на скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта 3 в км/ h- за категория „В“ в населено място 50 км/ h“, с което по непредпазливост причинил на Я. Г. И. от ***, средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, буква“Б“, предложение 2-ро, във вр. с чл.

342, ал. 1, пр. 3-то от НК, във вр. с чл. 20, ал. 1, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност по воденото срещу него ДП № *** год. по описа на РУ - П. и му е наложено наказание по административен ред „Глоба“ в размер на 1000 лева (хиляда лева), вносима по сметката на РС – П. в полза на държавата. Трайно и безпротиворечиво в съдебната практика се приема, че на осн. чл.300 от ГПК влязлото в сила решение по чл.78а НК е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Видно от приложеното АНД ПТП е осъществено между управлявания от В. И. лек автомобил и лек автомобил „Хюндай ***“ с рег. № ***, ползван с учебна цел, собственост на ПГАТ, гр. П., управлявано от ищеца.

Ето защо, и като обсъди събраните по делото доказателства, съдът намира за доказано от фактическа страна, че процесното ПТП е настъпило на посочената дата, по описания по-горе начин и по вина на В. И., който с действията си е нарушил посочените в решението законови разпоредби и е причинил посочените в решението травматични увреждания.

От заключението на КСМАТЕ се установява още, че на *** г. М. И. М. е получил контузия на долна устна с болки в долна челюст, тревожност, които са в резултат на ПТП. Получените травматични увреждания са причинили на ищеца В. Р. НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА

ЖИВОТА със срок на лечение и възстановяване от получените травми около 14 дни, а острата реакция на стрес отшумява за около 20 дни. ВЛ Г. дава заключение, че е налице е остра реакция на стрес проявена като неспокойствие, тревожност, нарушен сън, концентрация, нарушение в съобразителността и емоционалната сфера.

Процесният л.а. „Хюндай ***“ рег. № *** е оборудван с предпазни 4 колани на всички седалки и в случай че пострадалият е бил с правилно поставен предпазен колан, би се ограничило причиняването на сочените в исковата молба телесни увреждания, но в зависимост от механизма на настъпилия удар, те могат да настъпят независимо от поставения колан, а в случая са настъпили въпреки ограничението. Процесният автомобил е оборудван и с въздушна възглавница на волана и за разглеждания случай имало категорични данни за задействането й, а полученото от ищеца травматично увреждане може да е в резултат от съприкосновението с нея или е с друга част от интериора на автомобила. По тялото и крайниците на пострадалия не били налице следи от действие на поставен предпазен колан, но видно от изготвените при ПТП фотоснимки, същият може и да бил поставен, поради което ВЛ дават заключение, че е възможно коланът да е бил поставен.

Съдът, като намира заключението на в. л. по КСМАЕ за компетентно изготвено, подробно, подкрепено от събраните по делото доказателства, и като взе предвид отговорите на въпросите, дадени от вещите лица по време на изслушването в о.с.з., намира, че следва да кредитира същото изцяло.

При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.

Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка ***, има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка *** между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна 5 връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното ПТП, осъществено по вина на застрахования при ответника водач / като по отношение на вината на водача съдът е обвързан на осн. чл. 300 от ГПК от решението на РС – П/, са налице всички посочени по – горе елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Налице е и валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка *** между деликвента и ответника към момента на непозволеното увреждане, поради което застрахователят - ответник дължи на основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП. Претърпените неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП от ищеца, посочени по – горе при излагане на фактическата страна по спора.

Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № * от *** г. на Пленума на ВС, при съобразяване със: силата, продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на спора от фактическа страна, общата продължителност на лечебния и възстановителен период, възрастта му, преживяната псохологична травма, довела и до промени в начина на живот на ищеца, макар и краткотрайни – страх от шофиране, както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент, възлиза на 1500 лева.

Според съда тази сума е достатъчна да компенсира търпeните болки и страдания от вредите, причинени от процесното ПТП.

Претенцията за законна лихва е също чактично основателна. За начален срок за заплащане на акцесорната претенция за лихва следва да се счита датата на изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Събрани са доказателства, че при ответника е образувана преписка по щета № *** от *** г. В чл. 497, ал.

6

1 от КЗ е предвидено , че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.

3 от КЗ. С оглед обезпечаване на извънсъдебното уреждане на застрахователните претенции с разпоредбата на чл. 106, ал. 3 КЗ е възложено в тежест на застрахователното дружество да изиска от увреденото лице представяне на необходимите за доказване на претенцията доказателства, в качеството му на професионалист при осъществяване на дейността по предоставяне на застрахователните услуги, включваща и изплащане на дължимите застрахователни обезщетения. В разглеждания случай, с отговор от *** г. застрахователят е отказал изплащане на обезщетение поради липса на допълнителни документи. Началото на срока от 15 работни дни по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ е обвързано не с момента на завеждане на претенцията по чл.