Решение № 450 от 02.04.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. Варна, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20243110200105 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „МУХТАРОВ“ ООД, ЕИК 103893248, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ПЗ Планова, № 926А,представлявано от управителя В.М.М.,чрез адв.Т.П., АК-Варна против НП № 03-2300890/03.10.2023 год., издадено от и.д. директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна.

С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е неправилно,незаконосъобразно и необосновано.Твърди се, че констативните протоколи от 14.08.2023г. не са връчвани на управител на дружеството или на негов представител, и те не са запознати със съдържанието и констатациите по проверката, което съставлява нарушение на процесуалните правила. На следващо място се твърди, че в АУАН не е посочен час на извършване на проверката на обекта, не са описани обстоятелства при които е била извършена, а именно дали същата е извършена в присъствие на управител на дружеството или друг негов представител, откъде е получена информация за идентифициране на посочените в актовете лица, месторабота, длъжност, както и не е посочено въз основа на какво административния орган е констатирал нарушение на чл.62 ал.1 КТ, вр. с чл.1, ал.2 КТ, не е установено дали намерените на обекта лица са работници на проверяваното дружество или са работници на друго търговско дружество.Твърди се, че липсват доказателства, че на 14.08.2023г. М. Д. Г. и Т. Д. П. са полагали труд в полза на дружеството.Твърди се, че изложената в АУАН и НП обстоятелства са неверни,както и че АНО не се е произнесъл по представеното в срок възражение срещу АУАН,както и че не е обсъдил представения договор между „Мухтаров“ ООД с фирмата подизпълнител "Монолит 20" ООД.Твърди се, че в АУАН не е посочено в колко часа е извършена проверката, и т.к. е следвало работниците да бъдат на обекта между 1

15,00 и 17,00ч., съгл. споразумението с фирмата подизпълнител, то не следва "Мухтаров"ООД да носи отговорност, за работници с които няма трудовоправни отношения.Твърди се, че е допуснато нарушение на чл.42 т.4 от ЗАНН, т.к. проверяващият орган не е описал в АУАН обстоятелствата при които е извършено нарушението, не е предявен на нарушителя цитирания като доказателство КП от 14.08.2023г., както и, че е нарушена разпоредбата на чл.57, т.5 от ЗАНН, т.к. в НП не са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и на доказателствата, които го потвърждават.Твърди се, че липсват мотиви в НП по какъв начин е определена санкцията в размер на 3000лв..

В съдебно заседание дружеството, редовно призовано се представлява от адв. Т.П., ВАК, която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Д ИТ Варна, редовно призована се представлява от юк Й., който моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

С АУАН с № 03-2300890/12.09.2023 год., административния орган е приел за установено от фактическа страна, че при извършена проверка на 14.08.2023 г. в строителен обект „шоурум и автосервиз", находящ се в гр. Варна, ПИ *** е установено лицето М. Д. Г., с ЕГН: ********** да престира труд в полза на „Мухтаров" ООД, с ЕИК: 103893248 изпълнявайки трудови функции на „общ работник", с определено работно място, обекта на контрол: „шоурум и автосервиз", находящ се в гр. Варна, ПИ ***, с определено работно време от 12:00 часа до 16:30 часа и договорено трудово възнаграждение, декларирани от лицето без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение - чл.62, ал.1 във връзка с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.Прието е било, че нарушението е извършено на 14.08.2023 г. в строителен обект „шоурум и автосервиз", находящ се в гр. Варна, ПИ ***, където същото лице е установено да престира труд в полза на „Мухтаров" ООД, по време на проверката по работни места.

Акта бил съставен и предявен на представляващия дружеството,който в графата бележки и възражения не е отразило, че има такива.

В срока по чл.44 от ЗАНН не е направено възражение.

Въз основа на съставения АУАН издал обжалваното НП, с което наложил на дружеството за извършено нарушение на чл.62,ал.1,вр.чл.1,ал.2 и чл.61,ал.1 от КТ на осн.чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 3 000 лв..

От показанията на свидетелите И. и П.,инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“-Варна се установяват обстоятелствата при извършване на проверката, това че лицето М. Г. е бил установен да работи в обекта като общ работник.

2

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като последователни, логични, кореспондиращи си помежду си и основани на личните им възприятия. Показанията на двамата свидетели почти идентично описват фактическата обстановка.И двамата свидетели лично са възприели извършваната от Г. работа – връзване на арматура.

Последните категорично се подкрепят и от приобщените по делото писмени доказателства: констативен протокол , съставен при проверка на 14.08.2023 год.,договор за строителство,споразумение,копия от инструктажна книга,призовка, протокол за извършена проверка № ПР2330865/12.09.2023 год.,договор за изпълнение на СМР,споразумение към договор № 1/04.01.2021 год.,възлагателно писмо №15/08.05.2023 год.,идентификационна карта,Заповед № 3-0864/17.10.2022 год. на изпълнителния директор на ИА ГИТ,Заповед № 922/18.12.2023 год.на главния секретар на ИА ГИТ, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Наказателното постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият орган и.д. директора на Дирекция "Инспекция по труда", въз основа на Заповед № 922/18.12.2023 год.на главния секретар на ИА ГИТ. Компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбата на чл.416 ал.1 от КТ в качеството му на държавен контролен орган - главен инспектор в Д "ИТ" Варна към момента на съставяне на акта.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението.

В рамките на извършената служебна проверка, съдът не констатира, в хода на административно - наказателното производство да е било допуснато каквото и да нарушение на процесуалните правила, като както АУАН, така и НП отговарят на всички установени от закона процесуалноправни изисквания.

Установената фактическа обстановка е възпроизведена в съответствие с нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като административнонаказаното лице не е възпрепятствано да разбере за кое свое деяние /действие или бездействие/ му е наложено и конкретното административно наказание. АУАН и процесното НП сдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо съдържаниечл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП съдържат описание на нарушението и датата на извършването му, установен е нарушителят, по съответния за това ред, посочен е издателят на акта, а обстоятелствата при извършването му са конкретизирани в пълнота. Нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, така че да може жалбоподателя да разбере какво е нарушил.

3

Чл. 62, ал. 1 КТ предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Нормата е императивна и не предвижда друга форма за трудовия договор. За нарушаването на тази разпоредба, санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ към датата на деянието предвижда за работодателя наказване с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лева.

Към момента на извършване на проверката М. Г. е работел в обект на дружествотожалбоподател, предоставяйки работната сила и поради това правоотношенията му с дружеството е трябвало да бъдат уредени като трудови такива, съгласно изричната разпоредба на чл. 1, ал. 2 КТ, според която "отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения". Съдът прие, че в случая се касае именно за отношения по предоставяне на работна сила по смисъла на КТ, доколкото той е работел при дружеството – жалбоподател с работно място, работно време, уговорено възнаграждение. Всичко това сочи, че се касае за отношения по предоставяне на работна сила - т. е. за полагане на труд срещу определено възнаграждение, а не до граждански правоотношения, при които се дължи определен резултат. Касае се за правоотношения по предоставянето на работна сила в полза на жалбоподателя, но тези отношения не са били уредени съгласно изискванията на чл. 1, ал. 2 от КТ, задължаващ отношенията по предоставяне на работна сила да се уреждат единствено и само като трудови такива - т. е. да се сключва писмен трудов договор за уреждането им.

Работникът е бил приет на работа без да е бил сключен с него писмен трудов договор, с което е осъществено от обективна страна нарушението на чл. 62, ал. 1 КТ.

Фактът на съществуване на трудовото правоотношение според настоящия съдебен състав следва категорично посредством събраната доказателствена съвкупност. Възраженията в жалбата, че Г. не работи за това дружество, не могат да бъдат споделени, доколкото в хода на производството се установи трайният и системен, а не инцидентен характер на правоотношението, съществувало помежду им, както и безспорното наличие на елементи, характеризиращи го като трудово. Последното е изводимо от обстоятелството, че лицето е извършвало възлаганата работа при точно определени параметри на трудовото правоотношение - на място на строителния обект, при определено работно време, заемана длъжност със съответна специфика и уговорено трудово възнаграждение. Нещо повече, видно от отразеното в книгата за инструктаж е, че с работника е проведен начален инструктаж още на 02.05.2023 год., като в графата „длъжност“ е посочено „кофражист“работа, която и служителите на Д ИТ Варна са възприели, че извършва към момента на проверката, което подкрепя становището, че същият е полагал системно труд при този работодател.

В този смисъл елементите на трудово правоотношение - постоянен характер на извършваната работа, фиксирано работно време, работно място и трудово възнаграждение, към 14.08.2023 г. са били налице. Налице е била също характерната за трудовото правоотношение йерархическа зависимост, с оглед подчинеността на работника спрямо работодателя при изпълнение на трудовите задачи и организирането на работния процес.

Всички тези обстоятелства недвусмислено навеждат на извода, че трудът, който Г. е 4 полагал, е имал характера на работна сила по смисъла на чл. 1, ал. 2 КТ, а не както се твърди от жалбоподателя – че са работили за първи ден.

Ирелевантно е обстоятелството, че дружеството - жалбоподател не е било запознато с констативния протокол от 12.09.2023 г., доколкото дружеството - жалбоподател е било уведомено за предстоящото съставяне на АУАН, на което действие е присъствал представляващия дружеството- жалбоподател, който е имал възможност да направи възражения срещу твърдяното нарушение и констативния протокол.

Легална дефиниция на понятието "работодател" е дадена в § 1, т. 1 от ДР на КТ: всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Няма съмнение, че жалбоподателят е адресат на административнонаказателна отговорност, тъй като той несъмнено има качеството на работодател, доколкото се установява, че той самостоятелно е наемал работници на работа по трудово правоотношение.