Решение № 412 от 21.03.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 5998/2023
- Вид
- Решение № 412
- Подписан
- 21.03.2024
- В сила
- 09.04.2024
- Състав
- Силвия Лъчезарова Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал.2 , т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 2, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 412 гр. Пловдив, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20235330205998 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4666111, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на М. С. А. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.
21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на фиша, тъй като АТСС не било разположено на твърдяното във електронния фиш място.
Въззиваемата страна взима писмено становище за законосъобразност на атакувания фиш, претендира разноски. Не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена в предвидения законов срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 13.03.2021 г. в 18:28 ч. в неустановен участък в диапазона от км. 50+548 до км. 50+498 от пътя ІІ-64 км в посока с. Труд, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h МПС, лек автомобил марка „Хонда Сивик“, с рег. № **** се е движил със скорост от 95 km/h, като е превишил максимално допустимата скорост от 90 km/h с 5 km и това било установено с АТСС CORDON-M2 MD1196.
На М. С. А. бил издаден електронен фиш за превишаване на скорост от 60 км/ч, зададена със знак В-26, с 35 км.ч., в качеството й на собственик на автомобила.
Установява се, че участъкът от км. 50+548 до км. 50+498 на път ІІ-64 от републиканската пътна мрежа е извън населено място в посока с. Труд , където няма забрана за движение над 60 км.ч. Установява се, че има поставен знак В26 (60) сочещ забрана за надвишаване на указаната скорост от 60 км. ч., поставен на км. 50+650, 1 чието действие се изчерпва на км. 50+590 (кръстовище с път водещ до завода на Осрам), а километража е нарастващ към гр. Пловдив, което значи, че колкото повече се приближава към с. Труд километърът е по-нисък. Видно от писмото на АПИ към 13.03.2021 г. не е била монтирана табела Т2 (1000), която указва действие на знака 1000 м след него, независимо от кръстовищата. Такава била монтирана месец по-късно, а именно на 05.04.2021 г
От назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че координатите на АТСС – ****, ****, отговарят същото да е било разположено на км. 50+488 и да засича цели на най-малко 60 м., а именно най-близката точка, от която АТСС е можело да засече движещата се цел е била на разстояние най-малко 60 м от него или км. 50+548. В метрологичната характеристика на АТСС, публикувана на сайта на БИМ (https://e-bim.bim.government.bg/bg/Information/Information/ForeignDeviceTypeDetails? identifier=KzrkqrhY%2FUA%3D) е посочено, че засичаните цели са от 60 до 10 м., което е от 50+548 до50+498, поради което съдът прием че именно в този участък е било засечено движението на автомобила.
Установява се, че автоматизирано техническо средство CORDON-M2 MD1196 е одобрено средство за измерване, вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46. Същото е минало периодична техническа проверка на 12.02.2021 г., като е издаден протокол от проверка № 4-С-ИСИС от същата дата.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – снимков материал от автоматизираното техническо средство с координати, писмо от БИМ за одобрен тип средство за измерване № В-46, протокол за проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021 г. на БИМ, разпечатка на фиш серия К № 4666111, разпечатка от база данни за собственост на автомобил, снимка за местоположението на АТСС, заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. за образец на ел. фиш, ведно с приложение, писмо от АПИ ОПУ- Пловдив и извадка от ГИС с означение, съдебно-техничека експетиза за местополжение на АТСС.
Съдът кредитира посочените писмени доказателства, тъй като същите са обективни и с най-малко възможност за манипулация или грешка. Съдът намира заключението на назначената съдебно-техническа експертиза за изчерпателно, обосновано, ясно и вярно отговарящо на поставените задачи като напълно го кредитира , тъй като изследването е извършено с техника и по технически данни от АТСС, което изключва човешка грешка.
Съдът не дава вяра на протокол за използване на АТСС рег. № 1030р7512/15.03.2021 г., тъй като неговото съдържание се опровергава от останалите доказателства по делото, а именно снимков материал с координати и съдебнотехническа експертиза. Записаното местоположение на място за контрол напълно се дискредитира от заключението на съдебно-техническата експертиза, като се доказва, че е физически невъзможно да се е осъществявал контрол на посоченото място, което се намира около километър зад гърба на АТСС. Опровергава се от експертизата и писмото на БИМ, и записаното в процесния протокол, че разстоянието от АТСС до знак В26 (60) е 150 м.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на становище, че не се установява от обективна страна извършването на нарушение от страна на жалбоподателя на посочената разпоредба на чл. 21, ал. ал. 2 вр. 1 от ЗДвП.
Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като за извън населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 90 km/h, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, 2 е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак, в случая В 26 с указана скорост 60 км/ч.
Безспорно установено е, че на 13.03.2021 г. в 18:28 ч. лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, с рег. № **** се е движил със скорост от 95 km/h, извън населено място. Не се установява в този участък поведението на водача на автомобила да е противоправно на основанието, сочено в издадения фиш. На установеното с експертиза място на контрол на път II-64, от км. 50+548 до км. 50+498, в посока към с.
Труд не е действало въведено ограничение на скоростта на движение със знак В26 в размер на 60 km/h. Съгласно представеното писмо от ОПУ Пловдив такъв знак действително е поставен на същия път и в същата посока, на км. 50+650, но същият изчерпва действието си на км. 50+590, което се намира преди местоустановяването на нарушението. Табела Т2 (1000) била монтирана по-късно. Видно от справката от ОПУ Пловдив, става ясно, че от км. 50+548 до км. 50+498 жалбоподателят не е имал задължение да се движи с 60 km/h и за него е действало общото правило на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и допустимата скорост е била 90 km/h. Превишението на скоростта с 5 км.ч. е ненаказуемо съгласно чл. 182, ал.2 , т. 1 ЗДвП, където е посочен наказуемият минимум, а именно превишение с 10 км.ч. Следователно към мястото, на което се установява да се е движил автомобилът, нарушение въобще не е реализирано поради липсата на задължение за съобразяване със знак В26. Такова задължение е възникнало на различно място, макар и няколкостотин метра по-близо към гр. Пловдив. Каква обаче е била скоростта на движение именно към мястото на действие на знак В26 е въпрос, който не може да бъде изследван в настоящото производство и за него не е повдигнато обвинение за извършване на нарушение. Тъй като не се доказа да е въведена забрана за движение на автомобилите със скорост по висока от 60 км. ч. от км. 50+548 до км. 50+498, както се твърди в електронния фиш, със знак В26, то за водачът е важало общото ограничение от 90 км.ч. и същият е превишил максимално допустимата скорост с 5 km/h, което не е наказуемо. Тази скорост е определена при отчитането на толеранс от 3 км./ч., колкото би могла да бъде грешката на АТСС в полза на нарушителя.
Установява се и не се спори, че лицето на което е издаден електронния фиш е собственик на автомобила. Същият не се е възползвал от правото си да посочи ползвател на автомобила, на когото да се издаде електронен фиш.
По изложените по-горе причини съдът намира, че не се доказа да е съществувало задължение за жалбоподателя да се съобразява с указанието на какъвто и да е било знак и ограничение на скоростта, освен с общото правило. Следователно не се установява да са осъществени всички признаци от изпълнително деяние на вмененото нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, затова и съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства намира, че последният не отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган, издал го.
При съставянето му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание. Електронният фиш не е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по съставения образец, тъй като е посочено различно място на извършване на нарушението, от установеното по доказателствата.
Това създава не само неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, а и директно води до несъставеморност на деянието.
Още повече, че съдът по посочените по-горе мотиви не дава вяра на съставения 3
Протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-7512/15.03.2021 г., и го изключва от доказателствената съвкупност, което на основание чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. представлява изключително съществено нарушение на процесуалните правила, които са гаранция за законосъобразното издаване на електронни фишове по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство.
Процесният случай е от втората група мобилни АТСС временно разположени на участък от пътя. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него, тъй като такъв не участва в процеса по установяване на нарушението. След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.
В чл. 9 от Наредбата е посочено, че контролния орган може да включва автоматизираното техническо средство или система, да извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес, също така може да осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за движение и лед изтичане на времето за контрол служителят изключва автоматизираното техническо средство или система. В този смисъл контролния орган не участва в самото установяване на нарушението.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система. Тъй като се установи, че последното изискване не е спазено то процесния електронен фиш следва да се отмени и на това самостоятелно основание.