Решение № 800 от 04.11.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 800 гр. гр. Хасково, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Нина П. Делчева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20235640102067 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал.1 ЗЗП, от К. З. М. с ЕГН:**********, с настоящ адрес ************** съдебен адрес ************** адв. П. И. П., против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Витоша“ №146 А, ет.4, Бизнес център „България“, представляван от изпълнителния директор С. Р. Я., и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ № 146 А, Бизнес център „България“, ет.4, представляван от И. М. Ш..

Ищецът твърди, че на ************** сключил с първия ответник „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № ****, по силата на който получил сумата от 3265,38лв. с ГЛП в размер на 39,57%, с ГПР 47,60% и срок на погасяване 11 месечни анюитетни погасителни вноски по приложение №1 към договора. Съгласно чл.4 от договора, заемателят се „задължавал“ в срок от броени часове, считано от датата на подаденото заявление за кредит да представи на заемодателя едно от трите обезпечения, подробно описани в три точки. Неясно било защо от същата дата към контракта се появявал Договор за поръчителство, сключен с втория ответникът „Ай Тръст“ ЕООД /с абсолютно идентично седалище с това на кредитора по сключения договор за заем/. От справка в ТР ставало ясно, че едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД е заемодателя „Кредисимо“ ЕАД. Съгласно нарочно създадения Договор за поръчителство, потребителят дължал 1 възнаграждение на нарочно създаденото поръчителство в размер на 2393,56лв., платимо разсрочено на вноски, всяко от които средно в размер на 217,60лв. Вноските били дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договор за паричен заем №****. Ищецът усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължал плащане на допълнително оскъпяване, тъй като клаузите от договорите били нищожни, поради следните съображения :

За да заобиколят материално правните изисквания, регламентирани в чл.19, ал.4 от ЗПК, фирмите за бързи кредити въвели практиката да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят : осигуряване на поръчителство или гарант за обезпечаване изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия / или предоставянето на реални обезпечения.

След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставяне на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, включили в договора за потребителски кредит „санкции или услуги“ – заплащането на допълнително оскъпяване. Клаузите в договорите, предвиждащи такива допълнителни оскъпявания, били разпознати от трайно наложилата се съдебна практика и обявени за неравноправни. След 2020г. някои финансови институции прикривали неустойката, която изчезнала от потребителския контракт и се появила в нарочно създаден договор за предоставяне на поръчителство, сключен с очевидно паралелно юридическо лице, което се явявало поръчител. На практика обаче отново потребителите били задължени от по-силната икономически страна по заемния договор да сключват неизгодни и допълнително икономически обременяващи за тях клаузи като изпълнят поставеното им задължение, както било по чл.4, т.3 и така дължали трансформирана неустойка във „възнаграждение на поръчител“ по сключения по принуда договор за предоставяне на поръчителство. Чрез тази порочна практика финансови институции правели опит отново да си осигурят допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно се пробвали да преодолеят законовото изискване по чл.19, ал.4 от ЗПК за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Преценката за действителността на клаузата на чл.4 от договора за заем във връзка с договора за предоставяне на поръчителство и трансформирането на практика на неустойката във възнаграждение на поръчител и за нейния обоснован размер следвало да се извърши с оглед претърпените вреди от неизпълнението при спазване на критериите, заложени в т.3 от ТР на ОСТК на ВКС по гр.д.№1/2009г., в която било дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичали от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави следвало да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора.

В случая се твърди, че трансформираната неустойка във възнаграждение на поръчител за неизпълнението на задължението за осигуряване на 2 обезпечение загубила присъщата на неустойката обезпечителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили евентуално при възникнала неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай нямало да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение.

Преценката за обоснования размер на трансформираната неустойка следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди, тъй като съгласно чл.92 от ЗЗД, неустойката представлявала предварително определено обезпечение за вреди от неизпълнението. Максимално тежките вреди, които един кредитор можел да претърпи, били от виновното пълно неизпълнение.

Чл.33 от ЗПК предвиждал, че при забавено изпълнение на задълженията по договора за потребителски кредит размерът на обезщетението бил законната лихва върху непогасената част от дълга. Следователно размерът на законната лихва бил максималното обезщетение за пълното неизпълнение на паричните задължения по кредитното правоотношение. Предвидената трансформирана неустойка за възнаграждение на поръчител в размер на 2393,56лв. излязла извън присъщата за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя не зависела от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение и не кореспондирала с последиците от неизпълнението. Заемодателят не търсил обезпечение на вземането си по договор за кредит, тъй като обезщетението не служело за обезпечаване на неизпълнение на задължението за погасяване на главница, а за неизпълнено условие за отпускане на кредит.

Твърди се, че в договора са създадени препятствия пред потребителя да изпълни изискванията за осигуряване на обезпечение, за да възникнат условия кредиторът да начисли допълнително оскъпяване под скритата форма на възнаграждение на гаранта. Това вземане било допълнителна и гарантирана за него сигурна икономическа облага, поради което то съставлявало печалба за търговеца скрита под формата на възнаграждение на поръчителя – лихва. В този смисъл била и съдебната практика, част от която се цитира в исковата молба.

Поради това, че възнаграждение на поръчителя било скрита лихва, кредиторът не изпълнил условията на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като не разписал съдържанието на договора действително приложените в правоотношението договорна лихва.

Твърди се, че недобросъвестно и в ущърб на потребителя небанковата институция поставила към него неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл.19, ал.4 от ЗПК.

Поставянето на изисквания за осигуряването на лично реално обезпечение противоречало на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК.

Задължението за кредитна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтичало и от разпоредбата на чл.16 от ЗПК.

3

Кредиторът в настоящия случай приел риск да отпусне реално необезпечен и само евентуално обезпечен кредит, поради това неблагоприятните последици за кредитодателя били само причинени, тъй като не е спазил своето задължение по чл.16 от ЗПК за предварителна оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, поради което финансовата институция не можела да черпи права за себе си от собственото си противоправно поведение, колкото и свързани финансови институции да създава, за да изведе легитимен интерес да претендира описаните допълнителни оскъпявания.

Трансформината неустойка във възнаграждение на поръчителя намерила място в договора за предоставяне на поръчителство, която била във връзка с чл.4 от договора за заем била нищожна като нарушаваща добрите нрави и като неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, вр.чл.19, ал.1 от ЗПК, вр.чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 от ЗПК.

В приложение №1 към процесния договор кредиторът се задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсвало обаче разписана методика на формиране на ГПР по кредита. С оглед засилената защита на правата на потребителя и за санкциониране на злоупотребата с тях от страна на търговците, които били посилната икономически страна в гражданския оборот, законът предвиждал при неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на ГПР тежката правна последица на непораждане на права и задължения от кредитния договор /чл.22 от ЗПК/.

Освен гореизложеното се твърди, че предвидената трансформирана неустойка във възнаграждение на поръчителя била нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради нарушение на императивни разпоредби на ЗПК, като се визират разпоредбите на чл.10а, ал.2 и чл.10а, ал.4 от ЗПК. Нищожна била и на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, съгласно трайната практика на ВКС в тази насока. Нищожна била също така на основание чл.21, ал.1 от ЗПК, вр.чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона.

Предвид подробно изложените съображения се иска постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на клаузите на чл.4 от Договор за паричен заем №****/**************, сключен с „Кредисимо“ ЕАД и на клаузата, предвиждаща допълнително оскъпяване по Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. Иска се също така да се признае, че ищецът не дължи сумата от 2393,56лв., представляваща допълнително оскъпяване за предоставяне на обезпечение, дължима във връзка с Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД към чл.4 от Договор за потребителски кредит №****/**************, сключен с „Кредисимо“ ЕАД. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

4

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва посочената от ищеца цена на иска, като твърди, че предявеният иск е неоценяем, тъй като се иска прогласяване нищожността на клауза от договора за кредит, която не поражда парично задължение за ищеца. Следвало да се вземе предвид въпросното оспорване при разглеждане на делото и определяне на дължимите разноски и адвокатски хонорар в полза на страните.

Не се оспорва сключването на договор за потребителски кредит. Твърди се, че кредитът не е погасен, поради което се предявява насрещен иск в рамките на настоящото производство.

Твърди се, че процесният договор за кредит има необходимото съдържание, съгласно ЗПК и в този смисъл неоснователни били възраженията на насрещната страна за нищожност поради противоречие с чл.11, ал.1, т.9 и чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК.

В чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК било разписано задължението за кредитодателя да посочи лихвения процент на кредита, начина на формирането му и условията за прилагането му, като при фиксиран лихвен процент /какъвто бил настоящия/ не било необходимо посочване на периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. На следващо място в договора за кредит и в приложение №1, представляващо неразделна част от договора, бил посочен общият размер на кредита и условията за усвояването му, посочени били броят, размерът и датите на плащане на погасителните вноски, като в табличен вид бил представен и размерът на компонентите на вноската – главница и възнаградителна лихва. В този смисъл били спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК.

Разпечатката съдържа 29 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/95a81fbf-d513-4f1f-a33b-67148727962b