Решение № 2014 от 17.12.2025, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 5444/2024
- Вид
- Решение № 2014
- Подписан
- 17.12.2025
- В сила
- 14.08.2026
- Състав
- Ралица Ангелова Маринска Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1, предл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл. 79 · Закон за собствеността
- чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.81 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 2014 гр. Плевен, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20244430105444 по описа за 2024 година
Производството по гр.д.№5444/2024г. на ПлРС, е образувано по искова молба от С. К. Г., ЕГН**********, от гр. Плевен, чрез адв. С. М., против Д. К. Л., К. С. Г. и П. Д. Г., с която се твърди, ищцата С. К. Г. и отв. Д. К. Л. са наследници на общият им наследодател К.Л.Л., поч. *** Твърди се, че наследодателят К.Л. приживе е закупил процесия имот, въз основа на Договор за покупко- продажба на имот- частна държавна собственост, при учредено вече право на строеж, от 15.12.1997г., вписан под №213/22.01.1998г, том I, дело №167 на СВп Плевен.
Твърди се, че в процесният имот е еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ 37 кв.м. Сочи се, че наследодателят К.Л., е признат за собственик, въз основа на констативен нот. акт №74, нот. дело №828/1974г. на Нотариус Р.И., на построените в имота жилищна сграда от 90 куб.м. и лятна кухня от 16 кв.м. Твърди се, че въз основа на договор за покупко – продажба от 25.03.2009г., обективиран в нот. акт за покупко- продажба на недвижим имот №82, нот. дело №144 на Нотариус Г.Б., насл. К.Л. е продал на „ДКБ- ИВЕСТ“ ЕООД, 13/16 ид.ч. от процесния имот, съставляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Плевен, с адрес: г***, целият имот с площ 644кв.м., с стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 7857, който имот съгласно предходен документ за собственост, е описан като: поземлен имот, целият от 600 кв.м, находят се в град Плевен, съставляващ имот пл.№*** по плана на град Плевен. Твърди се, че ДКБ-ИВЕСТ“ ЕООД, чрез синдик и въз основа на 1 разрешение от съда, е продал на отв. К. С. Г., по време на брака й с отв П. Д. Г., 13/16 ид.ч. от имота. Сочи се /в допълнителната ИМ, насочена против отв. П.Г./, че ищцата и първата ответница- нейна сестра, са съсобственици по наследство на 3/16 ид.ч. от имота, ведно с построената в него жилищна сграда. Твърди се, че ищцата повече от 10 години- от м. април 2004г. владее имота, като отв. Д. К. Л. никога не се е противопоставяне на владението на ищцата. Твърди се също, че отв. К. С. Г. и П. Д. Г., като собственици на 13/16 и.ч. от имота, също никога не са го владели, не са го ползвали и не са предприемали действия против владението на ищеца.
Допълнително, в първо с.з., съобразно указанията на съда, от страна на ищеца се сочи, че отв. К. Г. и П. Г. не са придобили ид.ч. върху правото на собственост върху жилищната сграда, построена в имота, като сградата е останала в наследство на ищцата и първата ответница. Твърди се, че отв. К. Г. и П. Г. не са владяли тези 13/16 ид.ч. от дворното място, без построената в него жилищна сграда. Уточнява се също, че построената в имота жилищна сграда от 90 куб.м. е идентична с описаната в ИМ, с идентификатор- посочен, със застроена площ 37 кв.м.; брой етажи 1; предназначение- еднофамилна жилищна сграда.
Моли съда, на основание чл. 124, ал.1, предл. 2 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС, за признаване за установено спрямо отв. Д. К. Л., че ищецът е собственик, по давностно владение, на целия ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, одобрени със Заповед РД-18-71/06.06.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес: гр.Плевен, п.к.
5800, ***, целият имот с площ 644кв.м., с предназначение на територията:
Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м); стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 7857: при съседи: ***.
***, ***, ***; и който имот съгласно предходен документ за собственост е описан като: поземлен имот, целият от 600 кв.м, находят се в град Плевен, съставляващ имот пл.№*** по плана на град Плевен, при съседи: изток- парцел 111-8815 и 8816, запад парцел II-7858, север- улица, юг- улица, ВЕДНО С ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ 37 кв.м. брой етажи 1.
Моли съда, на основание чл. 124, ал.1, предл. 2 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС, да признае за установено спрямо ответниците К. С. Г. и П. Д. Г., че ищецът С. К. Г. е придобила, по давност, правото на собственост върху целия ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Плевен, одобрени със Заповед РД-18-71/06.06.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес: ***, целият имот с площ 644кв.м., БЕЗ находящата се в него 2 еднофамилна ЖИЛИЩНА СГРАДА с
В срока по чл. 131 от ГПК, отв. Д. К. Л. депозира отговор на ИМ, с който изразява становище за основателност на предявеният иск. Не се оспорват твърденията за наличие на съсобственост между нея и ищцата, като наследници на общия наследодател К.Л.. Сочи се, че е напусната имота през 2004 година, както и че след смъртта на баща им, не е ползвала и не е владяла имота. Посочва, че е налице уговорка между нея и ищцата, последната да ползва и владее имота заедно с къщата.
В срока по чл. 131 от ГПК, отв. К. С. Г., чрез адв. С.М. депозира отговор на ИМ, с който изразява становище за недопустимост на предявеният иск против отв.
Г., тъй като същата се е разпоредила с притежаваната от нея ид. част от имота през 2021 година и няма качеството на съсобственик към датата на предявяване на иска. евентуалност се излага съображения за неоснователност на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК, отв. П. Д. Г., чрез адв. С.М. депозира отговор на ИМ, с който изразява становище за недопустимост на предявеният иск, тъй като отв. П. Г. и съпругата му- отв. К. Г. са се разпоредили с имота през 2021 година.
При евентуалност се излага съображения за неоснователност на иска.
Твърди се, че ответниците са се разпоредили- на 18.05.2021г., с притежаваната от тях ид. част от процесия имот в полза на трето лице- СДБИнвест ООД и към датата на депозиране на исковата молба, нямат качеството на съсобственици спрямо имота. Сочи се, че в периода 25.03.2014-18.05.2021г., отв. Г. не е изгубила правото си на собственост върху имота, тъй като ищцата в нито един момент не я е уведомила, че счита ПИ изцяло за нейна собственост. Сочи се, че не познават ищцата. Не се оспорва факта, че ищцата и първата ответница имат права върху построената в имота сграда.
Съдът, като съобрази становището на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че въз основа на Договор за покупкопродажба на имот- частна държавна собственост, при учредено вече право на строеж, от 15.12.1997г., вписан под №213/22.01.1998г, том I, дело №167 на СлВ Плевен, К.Л.Л. е придобил собствеността върху ДВОРНО МЯСТО, съставляващо имот пл. №7857, стр. кв. *** по плана на гр. Плевен, цялото от 600кв.м., при граници и съседи- посочени, който имот, съобразно представената скица , съставлява имот с идентификатор ***, по КККР на гр.
Плевен, одобрени със Заповед РД-18-71/06.06.2008г. на изпълнителен 3 директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо имота29.09.2010г., с адрес: гр.Плевен, п.к. 5800, ***, целият имот с площ 644кв.м., с предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване:
Ниско застрояване (до 10 м); стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 7857: при съседи: ***, ***, ***,
***. В скицата е отразена като съществуваща сграда, с идентификатор ***, със ЗП от 37 кв.м., брой етажи- 1.
По делото се установява също, че въз основа на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот №74/06.07.1979г. на Нотариус Р.И., К.Л. е признат за собственик на построените в държавен имот – парцел Х- 7857 в гр. Плевен, жилищна сграда от 90 куб. м. и лятна кухня от 16 кв.м.
Безспорно по делото се установява също, че К.Л.Л. е починал, ***, като е оставил за свои наследници ищцата С. К. Г. и първата ответница Д. К. Л..
По делото се установява, че въз основа на Договор за покупко- продажба от 23.06.2009г, обективиран в нот. акт за покупко- продажба №82. нот. дело № 144/2009г. на Нотариус Г.Б., насл. К.Л. е продал на ДКБ- ИНВЕСТ ЕООД, 13/16 ид.части от процесия недвижим имот, съставляващ поземлен имот с идентификатор ***, по КККР на гр. Плевен, целият с площ от 644 кв.м., без находящата се в него сграда.
По делото се установява също, че въз основа на Договор за покупкопродажба, обективиран в нот. акт за покупко- продажба №182/25.03.2014г. нот. дело № 91/2014г. на Нотариус С.И., М.Н., действащ като синдик на ДКБИНВЕСТ ЕООД, е продал на отв. К. С. Г., 13/16 ид. части от процесия недвижим имот, съставляващ поземлен имот с идентификатор ***, по КККР на гр. Плевен, целият с площ от 644 кв.м., без находящата се в него сграда.
По делото се установява също, че въз основа на договор за дарение на недвижим имот №142/18.05.2021г, нот. дело №66/2021г. на Нотариус Г.Б., отв.
К. Г. и П. Г. са дарили на СДБ- ИНВЕСТ ГРУП ООД, 1/16 ид.ч. от процесия поземлен имот, с идентификатор ***. Установява се, че въз основа на Договор за покупко- продажба от 18.05.2021г., обективиран в нот. акт за покупкопродажба №143/18.05.2021г., нот. дело №67/2014г. на Нотариус Г.Б., отв. К. Г. и П. Г. са продали на СДБ- ИНВЕСТ ГРУП ООД, 12/16 ид.ч. от процесия поземлен имот, с идентификатор ***.
По делото е изслушана лично отв. Д. Л., която заявява, че около 20074 2008 година е отишла да живее в с. ***, със съпруга си и е оставила имота на сестра си. Заявява, че няма претенции по отношение на този имот и не оспорва претенцията на ищцата. В отговори по реда на чл. 176 от ГПК, отв. Д.
Л. заявява, че ищцата се грижи за имота, сади растения и цветя. Заявява също, че не познава отв. К. и П. Г. и не ги е виждала.
По делото, като свидетел е разпитана Т.К., от показанията на която се установява следното: св. К. сочи, че познава ищцата и сестра й – първата ответница, тъй като от деца са били съседи. Посочва, че и сега са съседи и всеки ден минава покрай имота, като отива до магазина. Посочва, че от 20102015 година ищцата живее в имота, а сестра й е омъжена в с. ***; идва на гости при сестра си. Посочва, че е виждала ищцата да се грижи за двора.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл. 124, ал.1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Съобразно нормата на чл. 79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Нормата на чл. 68, ал.1 от ЗС, постановява, че владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, като по силата на чл. 69 от ЗС е налице оборима презумпция, че владелецът държи вещта като своя.
Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. и обясненията на първия ответник, обсъдени в тяхната съвкупност, съдът приема, че предявеният положителен установителен иск за собственост, спрямо ответника Д. К. Л., е основателен до размера на 3/16 ид.ч. от процесия поземлен имот, с идентификатор *** и изцяло основателен спрямо построената в имота жилищна сграда, с идентификатор ***. По делото се установи, че при откриване на наследството на насл. К.Л., същият е притежавал 3/16 ид.ч. от процесия поземлен имот, доколкото се е разпоредил приживе с останалите ид.части от имота, без находящата се в него сграда, в полза на трето лице. В този смисъл, ищцата и първата ответница са придобили по наследство, при равни права, общо 3/16 ид.ч. от имота и по ½ ид.ч. от 5 сградата. Доколкото в случая е налице съсобственот, възникнала по силата на наследяването, съдът приема, че ищцата е имал качеството на държател на ид.ч. на своята сестра- първия ответник. От събраните по делото доказателсва обаче, съдът приема, че владението на ид. части от страна на от. Д. Л. е било предадено на ищцата доброволно След като сънаследниците са взели решение за разпределяне помежду си на собствеността върху сънаследствените имоти, то установеното от този момент владение на сънаследника, комуто имотът се дава в дял, поставя началото на течението на срока по чл. 79 ЗС за придобиване на имота чрез давностно владение- в т. см. Решение № 549 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 217/2010 г., II г. о., ГК. Съдът приема, че по делото се установи, от обективна и от субективна страна че ищцата е владяла наследствените ид.части от имота и от построената в него сграда, като свои.
Разпечатката съдържа 37 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/95a6a4ee-a8ff-4134-8e93-41915f72f937