Решение № 182 от 23.11.2020, Административен съд - Шумен

Р Е Ш

Е Н И

Е

№................, град Шумен,

23.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският административен съд в публичното заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Росица Цветкова при секретаря Р. Хаджидимитрова като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова адм. дело №335 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, образувано въз основа на жалба от „Д.2.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К.С., срещу РА №Р-03002719006535-091-001/30.04.2020 г. издаден от Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП гр.Варна и Главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Варна в частта, с която е потвърден с Решение №168/30.07.2020 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ град Варна при ЦУ на НАП, по отношение установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди месец март 2015 г., месец август 2015 г. и месец септември 2015 г. общо в размер на 1026.27 лв., ведно с лихва в размер на 486.63 лв.

Жалбоподателят твърди, че незаконосъобразно му е отказано правото на данъчен кредит по фактури №261/01.08.2015 г., №280/25.08.2015 г. и №291/01.09.2015 г., издадени от „Ч.К.“ ЕООД. Излагат се доводи, че предмет на доставката и по трите фактури е услуга – почистване на търговски обект, находящ се в град София и представляващ дискотека „П.“ с площ от 1067 кв.м, стопанисван от дружеството – жалбоподател, която услуга е реално извършена от доставчика. Жалбоподателят се позована и Директива 2006/112/ЕО по отношение правото на приспадане на данъчен кредит, както и на Решения на СЕС по дела С-80/2011 и С-142/2011 г. /обединени/. В тази връзка счита, че не установено неправомерно поведение от страна на получателя по доставката или наличие на данни за данъчна измама, поради което незаконосъобразно по посочените фактури на жалбоподателя не е признато правото на данъчен кредит. По отношение на непризнато право на данъчен кредит за данъчен период месец март 2015 г. по фактура №2563/09.03.2015 г., издадена от ЕТ „С П-С.И..“ се твърди, че такава фактура е издадена и е представена на ревизиращия екип, поради което не е налице основанието по чл.71 от ЗДДС. С оглед гореизложеното жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалвания РА, както и да му присъди направените по делото разноски.

Ответната страна Директор на Дирекция

„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, за нея се явява гл. юрисконсулт М.К., редовно упълномощена, която излага становище за законосъобразност на ревизионния акт, поради което моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да присъди юрисконсултско възнаграждение. По делото е представено и писмено становище от гл. юрисконсулт Д.С., в което се излагат също доводи за неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли като такава и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

На първо место следва да се посочи, че при обжалване на РА пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП е констатирано, че РА е издаден при неизяснена фактическа обстановка, поради което с Решение №168/30.07.2020 г. Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП е отменил РА в обжалваната част, с която са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период месец юни 2015 г. за сумата в размер на 37 310.19 лв. главница и лихва в размер на 18 164.29 лв. и задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2015 г. за сумата в размер на 2 334.59 лв. главница и 967.05 лв. лихва и го е върнал за ново произнасяне.

С оглед на гореизложеното, предмет на настоящото съдебно производство са установените задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди месец март 2015 г., месец август 2015 г. и месец септември 2015 г. и начислените лихви.

На основание заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-03002719006535-020-01/10.10.2019 г., издадена от С.А., на длъжност Началник на сектор в ТД на НАП град Варна, е възложено извършването на ревизия на оспорващото дружество за корпоративен данък за периода от 01.01.2014 г. до 31.12. 2015 г. и данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г. Заповедта е подписана като електронен документ, в срока на валидност на електронният подпис на издателя, констатирано в съдебното заседание по делото на 17.11.2020 г. и връчена на 21.10.2019 г., съгласно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“, като срокът на ревизията е тримесечен от датата на връчване на заповедта. С последваща Заповед за изменение на ЗВР от 20.01.2020 г., издадена от С.А., началник сектор при ТД на НАП град Варна, на основание чл.112 ал.2 т.1, чл.113 ал.3 и чл.114 ал.2 от ДОПК, е определен нов срок за приключване на ревизията – до 21.02.2020 г. Тази Заповед е подписана като електронен документ, в срока на валидност на електронния подпис на издателя, констатирано в съдебното заседание по делото на 17.11.2020 г. и е връчена по електронен път, съответно на 20.01.2020 г. на дружеството, съгласно инкорпорираната в заповедта разписка. С последваща Заповед за изменение на ЗВР от 20.02.2020 г., издадена от С.А., началник сектор при ТД на НАП град Варна, на основание чл.112 ал.2 т.1, чл.113 ал.3 и чл.114 ал.2 от ДОПК, е определен нов срок за приключване на ревизията – до 20.03.2020 г. Тази Заповед е подписана като електронен документ, в срока на валидност на електронния подпис на издателя, констатирано в съдебното заседание по делото на 17.11.2020 г. и е връчена по електронен път, съответно на 21.04.2020 г. на дружеството, съгласно инкорпорираната в заповедта разписка.

В хода ревизията са изпратени искания за насрещни проверки, писмени обяснения от трети лица, както и искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от данъчно-задълженото лице.

В хода на ревизията е установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 01.03.2011 г. и основен предмет на дейността му е свързана с питейни заведения.

В ревизирания период дружеството е осъществявало дейността си в нает търговски обект в град София, ж.к. Студентски град, ул.Атанас Манчев №6, бар-клуб „П.“, съгласно Договор за наем от 21.11.2011 г., до 2016 г.

Непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Ч.К.“ ЕООД с БУЛСТАТ *********.

Установено е, че ревизираното дружество през данъчен период месец август и месец септември 2015 г. е включило в дневника си покупки и се е възползвало от правото си на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Ч.К.“ ЕООД с БУЛСТАТ *********, както следва: фактура №261/01.08.2015 г. с данъчна основа 2 700.00 лв. и ДДС 540.00 лв., фактура №280/25.08.2015 г. с данъчна основа 420.00 лв. и ДДС 84.00 лв. и фактура №291/01.09.2015 г. с данъчна основа 1 219.35 лв. и ДДС 243.87 лв., всички с предмет на доставка - услуга „абонаментно почистване“.

От ревизиращия екип е съставен протокол за насрещна проверка на „Ч.К.“ ЕООД, както и Искане за представяне на документи и писмени обяснения до „Ч.К.“ ЕООД, но дружеството не е било открито за връчване.

Извършена е проверка в информационните масиви на НАП по отношение на доставчика „Ч.К.“ ЕООД и е установено, че до месец юли 2015 г. дружеството е имало регистрирани трудови договори на работници, назначени като чистачи. За месец август и месец септември 2015 г. е установено, че няма назначени работници като чистачи, а само един служител на длъжност „административен специалист“.

Констатирано е, че фактура №261/01.08.2015 г., фактура №280/25.08.2015 г. и фактура №291/01.09.2015 г. са включени в дневника за продажби на „Ч.К.“ ЕООД.

Основната дейност на това дружество-доставчик е свързано с организация и почистване на търговски помещения, спортни центрове, складове, сгради, като за месец август 2015 г. клиентите са 16 за извършваната услуга, а за месец септември 2015 г. са 14.

В писмените обяснения управителят на ревизираното дружество във връзка с тези доставки е посочил, че плащането на фактурите е извършвано веднага след тяхното получаване на имейла на дружеството, като са приложени разпечатки от кореспонденцията, като липсва информация по отношение на фактура №280/25.08.2015 г. От ревизиращия екип са съставени и изпратени Искания за представяне на документи и писмени обяснения до лица, които са работили като чистачи в „Чистота и комфорт“ ЕООД, като единствено са представени от лицето Р.Б.Т..

Непризнато право на данъчен кредит по фактура, издадена от „С П.С.И..“ ЕТ с БУЛСТАТ *********.

Установено е, че ревизираното дружество през данъчен период месец март 2015 г. е включило в дневника си покупки и се е възползвало от правото си на приспадане на данъчен кредит по фактура, издадена от „С П.С.И..“ ЕТ с БУЛСТАТ *********, а именно фактура №2563/09.03.2015 г. с данъчна основа 792.50 лв. и ДДС 158.40 лв. с предмет на доставка „по оферта за печат и разпространение на рекламни материали“. При извършена проверка в информационните масиви на НАП е установено, че в дневника за продажби на доставчика процесната фактура е отразена като анулирана. Въз основа на това и доколкото ревизираното лице не притежава оригинал на фактурата или заверено копие на същата от доставчика, както и не е уведомило органът по приходите за кражба, загуба, повреждане или унищожаване на данъчен документ, ревизиращият екип на основание чл.71 от ЗДДС е отказал правото на данъчен кредит на жалбоподателя по фактура №2563/09.03.2015 г. на стойност 158.40 лв. и е начислена на основание чл.175 от ДОПК лихва в размер на 79.94 лв.

Въз основа на извършените констатации и приложените доказателства, е съставен Ревизионен доклад /РД/ №Р-03002719006535-092-001/03.04.2020 г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП-Варна, овластени със заповедта за възлагане на ревизия.

Докладът е подписан с електронен подпис, в срока на валидност и е връчен на ревизираното лице на 06.04.2020 г. по електронен път, видно от разписката. С РД по ЗДДС, с оглед предмета на спора, е установено ДДС за данъчен период месец март 2015 г. в размер на 158.40 лв. и лихва в размер на 79.94 лв., с оглед непризнато право на данъчен кредит по фактура №2563/09.03.2015 г., издадена от „С П.С.И..“ ЕТ с БУЛСТАТ *********.

В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК ревизираното лице е подало възражение срещу ревизионния доклад, с което е оспорило всички констатации и установени задължения, като са били приложени и писмени доказателства.

Ревизията е приключила с издаване на РА №Р-03002719006535-091-001/30.04.2020 г. от С.А. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Р.Ж.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК. В РА са обсъдени обстойно представеното възражение и приложените нови счетоводни документи, като ревизиращият екип е приел същите за неоснователни. По отношение на фактура №261/01.08.2015 г. с данъчна основа 2 700.00 лв. и ДДС 540.00 лв., фактура №280/25.08.2015 г. с данъчна основа 420.00 лв. и ДДС 84.00 лв. и фактура №291/01.09.2015 г. с данъчна основа 1 219.35 лв. и ДДС 243.87 лв., издадени от „Ч.К.“ ЕООД е прието, че доставчикът не е извършил фактурираната услуга „почистване“, тъй като за този период няма ресурсна обезпеченост – няма назначени лица на длъжност „чистачи“.

Въз основа на това е прието, че не е настъпило данъчно събитие, поради което на дружеството не е признато право на данъчен кредит по посочените фактури както следва: за данъчен период месец август 2015 г. общо в размер на 624.00 лв. и за месец септември в размер на 243.87 лв.

Въз основа на това и на основание чл.119 ал.2 от ДОПК с процесния РА е установен ДДС за данъчен период месец март 2015 г. в размер на 158.40 лв. и лихва в размер на 81.13 лв.; ДДС за данъчен период месец август 2015 г. в размер на 624.00 лв. и лихва в размер на 293.02 лв. и ДДС за данъчен период месец септември 2015 г. в размер на 243.87 лв. и лихва в размер на 112.48 лв.