Определение № 835 от 26.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 835 гр. Пловдив, 26.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500507 по описа за 2026 година

Производство по чл. 274 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ Кредисимо „ ЕАД, ЕИК 175330437 срещу Определение № 253 от 08.01.2026 г. по гр.д. № 21 969/2024 г. на РС – Пловдив, с което е оставена без уважение Молба вх. № 128 220/11.12.2025 г. на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 4 992/18.11.2025 г. в частта за разноските, съставляващи присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 1 вр. ал. 2 от ЗА в размер на 480 лв. с ДДС.

Поддържаните от частния жалбоподател оплаквания са за неправилност на обжалвания съдебен акт, искането – за неговата отмяна и уважаване на молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК.

Ответникът по частната жалба – ЕАД Е. И. чрез адвокат Е. И. е депозирала отговор за неоснователност на същата.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Като така е допустима и ще се разгледа по същество.

С постановеното по първоинстанционното дело Решение 4 992/18.11.2025 г. съдът е уважил предявеният от К. А. Т. срещу „ Кредисимо „ ЕАД иск с правно основание чл. 55 ал.

1 т.1 от ЗЗД, като е осъдил дружеството да заплати/върне на Т. недължимо платени над чистата стойност на кредита парични суми за възнаградителна лихва и за възнаграждение за поръчител, произтичащи от сключен между страните договор за кредит – поради недействителност на договора на специалните основания по ЗПК.

Решението е влязло в сила като необжалвано.

Процесуален представител на ищеца по делото е ЕАД Е. И. чрез адв. Е. И., оказаната от адвоката на ищеца правна помощ е безплатна на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗА. С казаното решение му е определено на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА възнаграждение от 400 лв., за заплащането на което в размер на 480 лв. с ДДС е осъдено ответното по иска дружество „ Кредисимо „ ЕАД.

1

В срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК е депозирана от „ Кредисимо „ ЕАД Молба вх. № 128 220/11.12.2025 г. за изменение на решението в частта досежно така определеното и присъдено адвокатско възнаграждение с искане за неговото намаляване до 100 лв. с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото и предвид че същите договори за кредит били предмет на заведени от същия ищец чрез адв. Е. И. установителни искове за тяхната нищожност/недействителност.Молбата е оставена без уважение от районния съд с Определението № 253 от 08.01.2026 г. – предмет на настоящата въззивна проверка.

В частната жалба се твърди определението да е неправилно, като се поддържат възведените в производството по чл. 248 ал. 1 от ГПК доводи, а именно, че определянето на адвокатското възнаграждение в размер на 400 лв. без ДДС не е справедливо и разумно, т.к. не съответства / прекомерно високо е / спрямо фактическа и правна сложност на конкретното дело. Поддържа се, че справедливият размер може да е под минималния по Наредба №1/09.07.2004 г. и в случая справедливия размер е 100 лв., в която насока излага съображения, че производството е с ниска фактическа и правна сложност; че ищецът не е провел доказване по делото, доколкото в отделно самостоятелно производство установил недействителността на договора за кредит – от който произтича процесното му вземане по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, а в настоящото събрал единствено ССчЕ за установяване на недължимо платената сума - надплатената такава над дължимата се на основание чл. 23 от ЗПК чиста стойност на кредита.

Частната жалба е неоснователна.

Действително, при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал.

2 от ЗА съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по НМРАВ № 1/2004 г. – сега Наредба за възнагражденията за адвокатска работа / НВАР / № 1/2004 г., определени единствено на база материалния интерес – на основание Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22. За определяне размера на дължимото се адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА следва да бъдат съобразени видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото, като преценката относно тези критерии е обективна и конкретна за всяко дело /в този смисъл са Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия и Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия/. Възнаграждението на адвоката следва да отговаря и на критериите за разумност и пропорционалност спрямо фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката труд – който е квалифициран, обемът на извършените действия. Не отговаря на данните по делото твърдението на дружеството, че спорът досежно нищожността на конкретния договор за кредит – на който ищецът основава процесните си вземания, е бил предварително разрешен със СПН, доколкото такова съдебно решение не е представено по делото, а съдът сам е разгледал и разрешил въпроса за неговата недействителност на специалните за това основания по ЗПК. Въпреки това, делото се характеризира с ниска фактическа и правна сложност и нисък материален интерес – кумулативно. Решено е на база представения към исковата молба договор за кредит , при наличието на обилна и трайно установена съдебна практика по спорните правни въпроси, касаещи недействителността по ЗПК, като няма спор, а е и служебно известно на съда, че адв. И. е запозната със същата, т.к. е процесуален представител по чл. 38 ал. 1 от ЗА на ищеца не само в случая, но и по други заведени от него чрез нея аналогични дела / с предмет други договори за потребителски кредити /, както и на стотици други потребители по водени от и срещу тях дела чрез адв. И. с предмет аналогични правни спорове. Събрано е едно единствено доказателство - заключение на ССчЕ досежно престираните от потребителя плащания по договора. Но настоящия съд и състав намира, че ниските фактическа и правна сложност и материален интерес – казани по горе, са изцяло съобразени от районния съд при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размера му от 2

400 лева. Настоящият съд и състав намира така определения размер за съответен на казаните критерии и като така разумен и справедлив, в която насока съобразява и че адвокатският труд е високо квалифициран. Поради което обжалваното определение е правилно.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ Кредисимо „ ЕАД, ЕИК 175330437 срещу Определение № 253 от 08.01.2026 г. по гр.д. № 21 969/2024 г. на РС – Пловдив.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3