Решение № 107 от 09.05.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Дупница, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая В. Гиздова като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно наказателно дело № 20241510200999 по описа за 2024 година

Образувано е по жалба на „Атмикс Бетон“, ЕООД, ЕИК:202276501,със седалище и адрес на управление гр.София,р-н

Лозенец,ж.к.“Южен парк“,ул.“Свети

Атанасий

Велики“,бл.110,партер,представлявано от управителя М.А.А., чрез адвокатско дружество „Л. и партньори“,чрез адвокат Й. Л.,с адрес за получаване на книжа и призовки област Софияград,с.Казичене,ул.“Цар Борис III“ №29, срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата №8505205004,с който за нарушение по чл.102 ,ал.2 от Закона за пътищата му е наложено административно наказание-„имуществена санкция „ в размер на 2500.00 лева на основание чл.187а,ал.2,т.3 във вр. с чл.179,ал.3б от ЗДвП.

Моли се ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.Излагат се подробни съображения в тази насока,претендират се разноски.

Жалбоподателят редовно призован не се явява, изпраща представител,който поддържа депозираната жалба и отново моли ЕФ да бъде отменен като незаконосъобразен.

Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.Постъпила е молба с която се оспорва жалбата,не се възразява да се даде ход на делото.

Райнен съд - Дупница, като прецени събраните по делото приема следното от фактическа и правна страна:

На

02.03.2022г., в

12.07 часа е било установено нарушение

№DAO45B904DB1542Oe053031F160AD4FE с ППС ВЛЕКАЧ Мерцедес 1846ЛС,с рег.

№********,с технически допустима максимална маса 18000,брой оси 2,екологична категория ЕВРО 5 , в състав ремарке с общ брой оси 5,с обща технически допустима максимална маса на състава 40000 в община Бобошево,за движение по път А-3,км.72+831 с 1 посока нарастващ километър,включен в обхвата на платената пътна мрежа,като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата,тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.Нарушението е установено с устройство

№10091,представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата,намиращо се на път А-3-км.72+831.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото доказателства, представени от страните, всички подробно описани и приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Въз основа на информацията обективирана в приложения и изготвен от техническото средство снимков материал, съдът безспорно установява всички релевантни към предмета на доказване по делото факти и обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимиран правен субект при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН с оглед датата на връчване на ЕФ и датата на подаване на жалбата. Насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:

Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът приема, че оспорения ЕФ е издаден от компетентен административен орган/структура, на основание чл. 10, ал. 10 ЗП.

Спазена е формата и срока за съставяне на ЕФ, който формално съдържа всички необходими реквизити предвидени в закона. Посочени са датата и точния час на нарушението, мястото на нарушението, регистрационният номер на пътното превозно средство, неговият собственик, описано е нарушението и нарушената законова разпоредба. Разяснена е и възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето на административнонаказателна отговорност. Указано е, че с плащането на компенсаторна такса в предвидения срок електронният фиш ще бъде анулиран, както и че задължението по чл. 10б, ал. 5 от ЗП ще се счита за изпълнено. Разяснен е и срокът и начините за доброволното й заплащане. Поради това и настоящият съдебен състав приема, че не са допуснати съществени процесуални нарушения относно съдържанието и начина на издаване на обжалвания ЕФ. Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗП: „За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние“. От друга страна в т.1 и т.2 на чл. 10, ал.1 ЗП са изброени и двата вида пътни такси: т.1: „такса за ползване на платената пътна мрежа винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа“; т.2: „такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото 2 разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси.“ Същевременно в чл. 179 и чл. 187а ЗДвП са предвидени три категории субекти, които носят отговорност за допуснато управление на МПС по републиканската пътна мрежа без заплатена винетна/тол такса - това са собственикът, вписаният ползвател или действителният водач на МПС. Няма спор, че жалбоподателят е собственик на процесното ППС. От доказателствената съвкупност по делото се установява безспорно от обективна страна, че на посочените по-горе дата, час и път, процесното ППС е било управлявано в указаната посока, като за същото не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата с оглед липсата и на валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването на ППС.

Представеният и приложен по делото доказателствен материал установява по несъмнен начин извършването на вмененото на санкционираното дружество нарушение. Именно затова е ангажирана отговорността на жалбоподателя, тъй като същият не е изпълнил предвиденото с чл. 102, ал. 2 ЗДвП задължение да не допуска движението на собственото му пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за това ППС предварително не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Доколкото субект на нарушението е юридическо лице, деянието не следва да се обсъжда и от субективна страна. Наложената с електронния фиш имуществена санкция е определена в съответствие с чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП, според който ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.

10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция в размер на 2500.00 лева. Предвид абсолютно определения от законодателя размер на санкцията, същата не подлежи на редукция от съда. Въпреки гореизложеното съдът намира, че наложеното наказание е непропорционално на тежестта на извършеното нарушение като съобразява в тази връзка изцяло Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. на СЕС, съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

Поради това и обжалвания ЕФ следва да бъде отменен изцяло като неправилен и незаконосъобразен.

3

По разноските: При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право на разноски възниква само за жалбоподателя. Представени са доказателства относно размера, датата и начина на заплащането на претендираното възнаграждение в полза на упълномощения адвокат -720.00 лева. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и размера на претендираните разноски, респ. направеното възражение за прекомерност, което е неоснователно, съдът намира, че Агенция „Пътна инфраструктура”, със седалище в гр. София, следва да бъде осъдена да заплати в полза на“Атмикс Бетон“, ЕООД, ЕИК:202276501,със седалище и адрес на управление гр.София,р-н Лозенец,ж.к.“Южен парк“,ул.“Свети Атанасий Велики“,бл.110,партер,представлявано от управителя М.А.А., сумата от 720 лева – адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 63 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш №8505205004, издаден от Агенция ,,Пътна инфраструктура с който на „Атмикс Бетон“, ЕООД, ЕИК:202276501,със седалище и адрес на управление гр.София,р-н

Лозенец,ж.к.“Южен парк“,ул.“Свети

Атанасий

Велики“,бл.110,партер,представлявано от управителя М.А.А., за нарушение по чл.102 ,ал.2 от Закона за пътищата му е наложено административно наказание-„имуществена санкция „ в размер на 2500.00 лева на основание чл.187а,ал.2,т.3 във вр. с чл.179,ал.3б от ЗДвП,като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА Агенция ,,Пътна инфраструктура“ със седалище в гр. София, да заплати в полза на „Атмикс Бетон“, ЕООД, ЕИК:202276501,със седалище и адрес на управление гр.София,рн Лозенец,ж.к.“Южен парк“,ул.“Свети Атанасий Велики“,бл.110,партер,представлявано от управителя М.А.А., сумата в размер на 720.00седемстотин и двадесет ) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4