Решение № 93 от 28.05.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Благоевград , 28.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Маргарита Коцева

Членове:Илияна Стоилова

Величка Пандева при участието на секретаря Мария Миразчийска в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Благоевград Николина Г.а Сачкова (ОП-Благоевград) като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно административно наказателно дело № 20211200600073 по описа за 2021 година Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по жалба на обвиняемия Е.Й. срещу постановеното по н.о.х.д. № 313/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница Решение № 260075 от 26.10.2020 г., с което обвиняемият Й. е признат за виновен в това, че в периода от 30.03.2018 г. до 06.11.2018 г. в гр. К. и в гр. Дупница, в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК, съзнателно се е ползвал с неистински частни документи, за да докаже, че съществува правно отношение, а именно: договор за правна защита и съдействие серия Б № */26.04.2013 г. с клиент „Е. И.“ ЕООД, представлявано от управителя М. П. В.

- Д., на който е придаден вид, че е подписан от М. П. В. - Д., като за самото съставяне не може да му се търси наказателна отговорност; договор за правна защита и съдействие № */12.02.2013 г. с клиент „ Т. - Т“ ЕООД, на който е придаден вид, че е подписан от управителя му Т. Л. В., като за самото съставяне не може да му се търси наказателна отговорност; договор за правна защита и съдействие № */12.02.2013 г. с клиент „Р.Т. ЕООД, на който е придаден вид, че е подписан от управителя му В. М. Ч., като за самото съставяне не може да му се търси наказателна отговорност, както следва: На 30.03.2018 г. пред К. С. — старши разследващ полицай в Отдел „Разследване“ при ОДМВР гр. К., съзнателно се е ползвал с неистински частни документи, за да докаже, че съществува правно отношение, а именно: договор за правна 1 защита и съдействие № */12.02.2013 г. с клиент „Т. - Т“ ЕООД, с предмет на текущо правно обслужване за цялата 2013 г. с договорно възнаграждение 6 000 лева „чрез прихващане на вземане от „А. Ф.“ ЕООД по изпълнително дело“, на който е придаден вид, че е подписан от управителя му Т. Л. В., и договор за правна защита и съдействие № */12.02.2013 г. с клиент „Р.Т.“ ЕООД, с предмет на текущо правно обслужване за цялата 2013 г. с договорно възнаграждение 15 000 лева „чрез прихващане на вземане от „А. Ф.“ ЕООД по изпълнително дело“, на който е придаден вид, че е подписан от управителя му В. М. Ч., като за самото им съставяне не може да му се търси наказателна отговорност; и на 29.08.2018 г. пред А. Г. - разузнавач в Сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при ОДМВР гр. К., съзнателно се е ползвал с неистински частен документ, за да докаже, че съществува правно отношение, а именно: договор за правна защита и съдействие серия Б № */26.04.2013 г. с клиент „ Е. И.“ ЕООД, представлявано от управителя М. П. В. - Д., с предмет „съдействие за придобиване на недвижим имот от ПП по и.д. 20117450400004/2011 г. на ЧСИ С....“ с договорно възнаграждение „10 000 лева, платими в срок до 30.04.2013 г.“, на който е придаден вид, че е подписан от М. П. В. - Д., като за самото съставяне не може да му се търси наказателна отговорност; и на 06.11.2018 г. пред Л. П.

- съдия в Районен съд Дупница, в съдебно заседание по гр. д. № 1121/2018 г. по описа на Районен съд, съзнателно се е ползвал с неистински частен документ, за да докаже, че съществува правно отношение, а именно: договор за правна защита и съдействие серия Б № */26.04.2013 г. с клиент „Е. И.“ ЕООД, представлявано от управителя М. П. В. - Д., с предмет „съдействие за придобиване на недвижим имот от ПП по и.д. 20117450400004/2011 г. на ЧСИ С....“ с договорно възнаграждение „10 000 лева, платими в срок до 30.04.2013 г.“, на който е придаден вид, че е подписан от М. П. В. - Д., като за самото съставяне не може да му се търси наказателна отговорност, като за престъпление по чл. 316 вр. с чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК вр. чл.78а НК районният съд е освободил обвиняемия Й. от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 2 000 лв. С решението съдът се е произнесъл за възлагане на обвиняемия Й. на направените разноски по досъдебното и в съдебното производство.

С въззивната жалба се изразява недоволството от решението, като се сочи, че районният съд не е разгледал в пълнота събраните доказателства и е нарушил правото на защита на обвиняемия при произнасяне по направени доказателствени искания. В допълнение към жалбата обв. Й. твърди допуснати съществени нарушения, които опорочавали съдебния акт, районният съд е нарушил правото на защита на обвиняемия, не е мотивирал умисъла, който счита, че е проявил, превратно е възприел и тълкувал свидетелските показания, не е обсъждал графологическите експертизи, които 2 го оневинявали, като бил проявил обвинителен уклон. В жалбата са изложени подробни възражения във връзка с доказателствата, събрани в хода на проведеното съдебно следствие от районния съд, направени са доказателствени искания, по които настоящият въззивен съдебен състав се е произнесъл с определението за насрочване на делото. Макар и в жалбата да не се прави изрично искане по отношение на обжалвания съдебен акт, доводите в същата касаят искане за признаване на обв. Й. за невиновен след отмяна на обжалваното решение.

Пред въззивната инстанция е проведено съдебно следствие, в което са събрани нови писмени и гласни доказателства, изслушани са обясненията на обв. Й..

В хода на съдебните прения представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград прави искане решението да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Прокурорът твърди, че са неоснователни възраженията в жалбата за нарушения на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила при постановяване на решението, тъй като районният съд е установил фактите при обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствата, като особено прецизно бил обсъдил гласните такива, съпоставени с изводите на съдебно-графическите експертизи, като са обсъдени в мотивите и противоречията в гласните доказателства, съдът е направил категорични и несъмнени изводи, които според прокурора не се променят от събраните във въззивното производство гласни доказателства, като обясненията на обвиняемия за съществените обстоятелства от предмета на настоящето производство били защитна позиция, която не се подкрепя от събраните доказателства по делото, като противоречали и на нормалната човешка логика, не се променят установените факти от районния съд и направените от него правни изводи.

Защитникът на обвиняемия Й. – адвокат Ч., прави искане за отмяна на решението, тъй като било постановено от незаконен състав – съдията, постановил обжалвания съдебен акт, е следвало да се отведе, тъй като обвиняемият като член на АК – К. работил и в района на РС – Дупница, като работата в един и същи съдебен район както на съдията-докладчик, така и на прокурора, който се е явявал по делото, било достатъчно основание за отвод 3 на същите, като било без значение дали съдията С. Г. е имал разглеждани дела с обв. Й., тъй като за в бъдеще могъл да има такива, тъй като двамата работели в един и същи съдебен район. Ако въззивният съд не отмени решението и не върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, защитникът на обв. Й. пледира за отмяна на решението и постановяване на ново, с което обвиняемият се оправдае по повдигнатото му обвинение.

Изтъква се, че между обв. Й. и св. И. Ч. са били налице отношения на високо доверие, като поради това обвиняемият е давал пълномощно от кочан на свидетеля да се подпише от съответното лице, като е друг въпросът дали св.

И. Ч. е занасял документите на съответните лица за подпис; обсъжда се заключението на тройната графологическа експертиза, като иска да не се приемат изводите на същата, защото с оглед разпита на в.л. П. Т. и описаната от него методика при формиране на състава на вещите лица, не можело да се установи дали е имало експерти, които не са били на същото мнение и поради това не са допуснати в състава на експертизата. Излагат се доводи, че не могло да се вмени на обв. Й., че същият е съзнавал при представянето на документите пред съответните органи, че подписите върху тях не са на В. Ч. или Т. В., като се приемат обясненията на обвиняемия за начина, по който е станало подписването на тези документи, и се кредитират показанията на тези свидетели на досъдебното производство, които съдържали много конкретика и органът на досъдебното производство не е могъл да ги измени; при двукратното предявяване на материалите от досъдебното производство с адвокат същите не са възразили за записаното в техните показания, а последните били променени заради влошаването на отношенията между обв.

Й. и св. И. Ч., който в продължение на 3-4 г. не е поискал сумите, които са били по адвокатската сметка на обв. Й.. Излагат се доводи по отношение на третия договор, екземпляр от който е представил обв. Й., че свидетелските показания на ЧСИ С. са незаинтересовани, които установяват съществуването на такъв договор по повод продажба на имот по изпълнителното дело. Тъй като ползването на неистински документ могло да стане само при пряк умисъл, не следвало да се приеме, че обвиняемият като дългогодишен адвокат ще представи на разследващ орган договор, за който не е убеден, че е подписан от лицето, а се иска да се приеме, че обвиняемият е бил убеден, че тези договори са били подписани от неговите клиенти и ги е представил, за да удостовери наличието на действителни отношения между тях.

4

Обв. Й. в лична защита в хода на пренията отново изтъква противоречието между единичните и тройната експертизи, като твърди нарушения при изготвяне на последната и че противоречивите експертни изводи давали основание, че обвинението не е доказано по категоричен и безспорен начин; допуснати нарушения във връзка с разпит като свидетел на разследващия полицай; въпреки депозираните от последния жалби срещу Ч., В. и Ч. за лъжесвидетелстване и дори последните да били осъдени за това, обв. Й. нямал да има средства за защита, като не се признава за виновен. В последната си дума заявява, че е оказал пълно съдействие на разследващи органи, на които е представил оригинали на документи със съзнанието, че тези оригинали са истински.

Въззивният съд, след като обсъди материалите по изпратеното дело, събраните доказателства в първата и във въззивната инстанции, изложените доводи в жалбата и становището на страните в хода на съдебните прения, и след като на основание чл. 378, ал. 5 вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение намира следното от фактическа и правна страна:

Производството пред РС – Дупница е проведено по реда на особените правила на глава 28 НПК /по който ред е насрочено с определение в разпоредителното заседание делото, образувано по внесен обвинителен акт/, като при анализ на събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателства районният съд е направил правилни фактически изводи, а доказателствата, събрани пред окръжния съд, не дават основание да се направят съществено различни фактически изводи от посочените в мотивите на обжалваното решение.

Преди излагане на мотиви за фактите по делото и съответните на тях правни изводи въззивната инстанция намира, че следва да се произнесе по направените възражения за наличие на основания за отвод на съдебния състав, постановил обжалвания акт, и на участвалия по делото прокурор.

Според въззивния съд само факта, че обвиняемият е адвокат в АК – К. и като такъв в бъдеще при упражняване на дейността си може да се явява в това си качество пред съдията, разгледал настоящето дело в първа инстанция, не може да се приеме, че е обстоятелство, заради което съдията Г. да следва да 5 се приема като предубеден или заинтересуван от изхода на делото по смисъла на чл. 29, ал. 2 НПК като основание за неговия отвод, както същото не е налице и за участвалите по делото прокурори. Не се сочат от обвиняемия и неговия защитник конкретни обстоятелства, от които въззивният съд да направи извод, че е било налице основание за отвод на съдията, ако същият именно поради конкретни обстоятелства е бил предубеден и е следвало да се отведе от разглеждането на делото; не се сочат такива конкретни обстоятелства и за прокурорите, участвали по делото. Без значение е факта, че други съдии по конкретното дело заради служебните отношения /независимо дали са били близки или не/ са си направили отвод по делото; следва да се посочи, че е имало и съдии в ОС - К., които въпреки служебните отношения с обвиняемия, също не са приели това като основание сами да си направят отвод. Не е основание да се приеме, че е налице незаконен състав, постановил обжалваното решение, посоченото в определението на ВКС, с което делото е изпратено за разглеждане на ОС – Благоевград, че съдиите в ОС – К. са се отвели поради близки служебни отношения с обв. Й., който е адвокат в К.ската адвокатска колегия. Напротив липсата на близки служебни отношения с адвоката – обвиняем по настоящето производство, като не се излагат обстоятелства за наличие на такива между обвиняемия и съдията Г., е основание въззивният съд да няма съмнение в безпристрастността на съдията, разгледал делото, както и не са налице основания за отвод на прокурорите, поради което искането за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане не следва да се уважава.