Решение № 457 от 09.08.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 457

*************, 09.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20263330100634 по описа за 2026 година и за да са произнесе, съобрази следното:

Предявен е установителен иск за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № 1475634/15.06.2025 г. на правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

С искова молба чрез пълномощника на В. П. В. с ЕГН-********** от ************* против „Фератум България“ ЕООД с ЕИК 200599406 се моли съдът да признае недействителността на Договор № 1475634 от 15.06.2025 г. предоставяне на потребителски кредит, сключен от „Фератум България“ ЕООД с ЕИК 200599406. Претендира направените разноски.

Ищецът твърди, че на 15.06.2025 г. е сключил с ответника „Фератум България” ЕООД Договор за потребителски кредит № 1475634 за сума в размер на 3 000 лв. (1 533,88 EUR), при лихвен процент от 23,33% и годишен процент на разходите от 49,66%, за срок от 18 месеца с първа падежна дата 15.07.2025 г. Общата сума за връщане по договора за кредит е 4 050 лв., представляваща главница от 3 000 лв. и лихва от 1 050 лв.

На същата дата, в изпълнение на т. 5 от кредитния договор, ищецът сключил отделен Договор за гаранция с „Multitude Bank” p.l.c. - Малта, по силата на който дължи такса за гаранция в размер на 3 180 лв. (1 625,91 EUR), платима на месечни вноски по сметка в Пощенска банка. Сочи, че тази такса не фигурира никъде в договора за кредит и не е включена в посочения ГПР от 49,66%. При съобразяване на таксата за гаранция реалните разходи по кредита според ищеца възлизат общо на 7 230 лв.

По отношение на основанията за нищожност ищецът поддържа следното: Договорът не съдържа методиката за формиране на ГПР, не са посочени взетите предвид допускания при изчисляването му, нито е налице препращане към Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. В договора е посочен само лихвеният процент от 23,33 % и ГПР от 49,66 % като абсолютни 1 стойности, без да е ясно какви компоненти са включени в ГПР извън лихвата, което представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 10, ал. 1 от ЗПК. На следващо място, ищецът твърди, че таксата за гаранция е следвало да бъде включена в ГПР като разход по кредита. Поддържа, че предоставянето на обезпечение чрез „Multitude Bank” е задължително условие за получаване на кредита, тъй като алтернативата за предоставяне на физическо лице поръчител е само привидна – условията за одобрение на такъв поръчител са напълно неясни, не е посочен срок за одобрение, а при потребителско кредитиране с кратки срокове тази опция е практически неприложима.

Следователно единствено реалната алтернатива е предварително одобреният от кредитора поръчител „Multitude Bank”. Ищецът сочи също, че „Фератум България” ЕООД и „Multitude Bank” p.l.c. са свързани лица по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ТЗ, тъй като едноличен собственик на капитала на „Фератум България” е „Мултитюд СЕ” - Финландия, което е и действителният собственик на „Multitude Bank”. Поради това твърди, че договорът за гаранция няма самостоятелен характер, а представлява неразделна част от кредитното правоотношение. При включване на таксата за гаранция в ГПР последният би надвишил многократно законовия максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което според ищеца представлява самостоятелно основание за нищожност. Освен това чрез изискването за обезпечение кредиторът прехвърлял върху потребителя риска от собствената си преценка за кредитоспособност, което се сочи като противоречащо на чл. 16 от ЗПК.

В осигуреното право на отговор ответникът оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че поръчителството от „Multitude Bank” не е задължително условие за сключване на кредитния договор, тъй като потребителят е имал право да избере собствен поръчител. Твърди, че ищецът сам е посочил „Multitude Bank” като поръчител в електронния формуляр при кандидатстването, след което получил преддоговорна информация по имейл с изрично посочване на дължимите такси, получил е документи от „Multitude Bank”, включително договора за гаранция, и е потвърдил съгласието си чрез SMS. Ответникът сочи, че ищецът е разполагал с 14-дневен срок за отказ от договора, който не е упражнен. По отношение на ГПР ответникът поддържа, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице и разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като обезпечението е незадължително. Твърди, че не са допуснати нарушения на разпоредбите относно ГПР и че на ищеца е предоставена цялата изискуема по закон преддоговорна и договорна информация.

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже качеството си на потребител и сключването на договора за кредит с ответника, което е безспорно и установено от представените писмени доказателства. По отношение на твърдението за свързаност между „Фератум България” ЕООД и „Multitude Bank”, това е факт, който ищецът въвежда в подкрепа на своите твърдения, поради което е в негова тежест да го докаже. В тежест на ответника е да докаже че договорът за кредит съдържа всички задължителни реквизити по чл. 11, ал. 1 от ЗПК, и по-конкретно че ГПР е изчислен по надлежния ред съгласно Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК и че в договора са посочени взетите предвид допускания при изчисляването му съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В тежест на ответника е да докаже също че договорът е съставен по ясен и разбираем начин съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като е видно от съдържанието му как е формиран посоченият ГПР и какви компоненти включва. По отношение на таксата за гаранция, доколкото 2 ответникът признава че тя не е включена в ГПР, в негова тежест е да докаже че това невключване е законосъобразно, а именно че предоставянето на обезпечение чрез „Multitude Bank” не е задължително условие за получаване на кредита и че потребителят е имал реална и практически осъществима алтернатива за избор на различен поръчител. В тежест на ответника е да докаже и че таксата за гаранция не представлява общ разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, т.е. че не е пряко свързана с договора за кредит и не е била известна на кредитора при сключването му.

Съдът след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено следното от фактическа страна:

Между страните е безспорно, че на 15.06.2025 г. ищецът е сключил с „Фератум България” ЕООД Договор за потребителски кредит № 1475634 за сумата от 3 000 лв., при лихвен процент 23,33 % и ГПР 49,66 %, за срок от 18 месеца. Безспорно е също, че на същата дата е сключен Договор за гаранция между ищеца и „Multitude Bank” p.l.c. - Малта, с такса за гаранция от 3 180 лв.

Безспорно е и че таксата за гаранция не е включена в посочения в кредитния договор ГПР.

Освен посочените безспорни обстоятелства, от приетата по делото справка от Търговския регистър се установява, че към датата на сключване на процесния договор (на 15.06.2025 г.), едноличен собственик на капитала на „Фератум България“ ЕООД е било „Мултитюд СЕ“ – Финландия.

Впоследствие, считано от 30.07.2025 г. като едноличен собственик на капитала е вписан "Салдо Хестион С.Л.", Чуждестранно юридическо лице, Държава: ИСПАНИЯ .

По доказателствата:

Настъпилата след сключването на договора промяна в собствеността на ответното дружество е неотносима към преценката за съществувала към релевантния момент корпоративна обвързаност. Видно от съдържанието на приетите Договор за потребителски кредит № 1475634/15.06.2025 г. и Договор за гаранция (поръчителство) от 15.06.2025 г., сключен между ищеца и „Multitude Bank“ p.l.c. – Малта, се установява, че уговорката за обезпечение по чл. 5 от договора за кредит препраща изрично към договора за гаранция и обвързва одобрението на обезпечението с волята на самия кредитор, като предвижда, че то не може да бъде отменено едностранно нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. По делото не се представиха доказателства кредиторът да е одобрявал физическо лице – поръчител, предложено от кредитополучателя, нито доказателства за конкретни срокове и критерии, по които такова одобрение се извършва.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

От установените факти съдът намира, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Основният спорен между страните въпрос е дали таксата за предоставяне на гаранция по договора с „Multitude Bank“ p.l.c. съставлява част от общия разход по кредита и следва да бъде включена в ГПР.

С оглед характера на предоставяната от „Multitude Bank“ p.l.c. услуга – предварително одобрен от кредитора поръчител, чиято намеса е предвидена като типова алтернатива на индивидуално одобрение на физическо лице 3 поръчител, е налице индиция за фактическа обвързаност между кредитора и лицето, предоставящо гаранцията. От извършената служебна справка в общодостъпните публични източници от съда се установява, че вписаното към датата на сключване на процесния договор като едноличен собственик на капитала на „Фератум България“ ЕООД дружество „Мултитюд СЕ“ е продължило дейността си след трансгранично преместване на седалището при запазване на юридическата си личност под наименованието „Multitude AG“ със седалище в Швейцария. Установява се също, че към релевантния период „Multitude Bank“ p.l.c. е изцяло притежавана банка и дъщерно дружество на „Multitude AG“. При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът приема за установена твърдяната от ищеца корпоративна свързаност между кредитора и лицето, предоставящо гаранцията.

Независимо от това, решаващо за квалифицирането на възнаграждението за гаранцията като част от общия разход по кредита е дали сключването на договора за тази услуга е било необходимо за получаването на кредита и дали този разход е бил известен на кредитора.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита.

Разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК съдържа легално определение на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, включващо всички разходи, включително възнаграждения за посредници, свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. В случая предоставянето на обезпечение е уговорено в чл. 5 от договора за кредит като условие, съпътстващо отпускането на заемната сума, а формално предвидената алтернативна възможност за предоставяне на физическо лице – поръчител е обвързана с одобрение от кредитора по неопределени и неоповестени предварително критерии и срокове, поради което съдът намира, че тази алтернатива не осигурява на потребителя реален и предвидим избор на обезпечение. При липсата на предварително установени критерии и срокове за одобряване на предложено от кредитополучателя физическо лице – поръчител, обезпечаването чрез „Multitude Bank“ p.l.c. се явява фактически достъпната и предвидима възможност за изпълнение на договорното изискване за обезпечение. Поради това сключването на договора за гаранция и свързаният с него разход следва да бъдат разглеждани като необходимо условие за получаването на кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Доколкото възнаграждението за гаранцията представлява част от общия разход по кредита, а не е включено при изчисляването на посочения в договора ГПР от 49,66%, последният не отразява действителния общ разход по кредита за потребителя. Следователно договорът не съдържа коректно посочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, неспазването на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит. Поради това процесният Договор № 1475634 от 15.06.2025 г. е недействителен, а следователно предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.