Решение № 312 от 24.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Бургас, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Йорданка Г. Майска при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100501699 по описа за 2022 година

С Решение № 1724/03.08.2022г., постановено по гр. дело № 7153/2021г. по описа на Районен съд – Бургас е прието за установено по отношение на „Дженерали застраховане“ АД и по отношение на Община Камено, че Община Камено дължи на „Дженерали застраховане“ АД сумата от 763, 37 лева, представляваща регресно вземане за изплатено от застрахователя обезщетение на трето увредено лице по щета № ***, за увреждане на лек автомобил „Я.”, модел „*“, с рег.№ **, при ПТП на 13.09.2020 г., настъпило в гр. Камено, поради необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно и 59, 37 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 24.11.2020г. до 30.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 31.08.2021г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 2177/31.08.2021 г. по частно гр. д. № 6063/2021 г. по описа на БРС. С цитираното решение е отхвърлен иска по чл.

422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в частта за разликата над присъдената лихва от 59, 37 лева до претендирания размер от 63, 13 лева и за 1 периода от 18.11.2020г. до 23.11.2020г.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от община Камено, с която се претендира да бъде отменено атакуваното решение и вместо него да бъде постановено ново решене по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В жалбата се посочва, че по делото няма събрани доказателства за собствеността на пътя, а съдът е приел, че щом произшествието е станало в границите на населеното място, то пътят е общински и съответната община следва да понесе отговорността за настъпилите вредоносни последици, но този извод е неправилен, тъй като не е задължително път, който се намира в границите на населено място да е задължително общински. В жалбата се посочва, че ищцовата страна следва да докаже, че пътният инцидент е станал на пътен участък, за който отговорност носи Община Камено, а подобно доказване по делото не е било извършено, като и ответната страна не ангажира никакви доказателства, че Община Камено следва да носи отговорност.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител и не изразява конкретно становище по основателността на жалбата.

Ответната страна по въззивната жалба – „Дженерали застраховане“ АД със седалище гр. С. депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, в който посочва, че първоинстанционното решение е законосъобразно, правилно и добре мотивирано, напълно съобразено с действащите материални норми и процесуални правила и със събраните в хода на производството доказателства.

Посочва се, че в първоинстанционното производство се е установило наличието на всеки един от елементите от фактическия състав на деянието, съобразно с изискванията на закона и установената в определението по делото доказателствена тежест. Сочи се, че от всички събрани по делото доказателства се установява, че събитието е настъпило поради виновното 2 поведение на община Камено, изразяващо се в бездействие и категорично е налице причинната връзка между осъщественото пътно-транспортно произшествие и нанесените материални вреди по лек автомобил – марка „Ягуар“ с рег. № СВ 5360 МР.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – „Дженерали застраховане“ АД със седалище гр. С. не изпраща представител и не изразява конкретно становище по основателността на жалбата.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са два обективно съединени иска от „Дженерали застраховане“ АД против община Камено, с които се претендира да бъде прието за установено, че ответната община Камено дължи на ищцовото застрахователно дружество сума в размер на 778, 37 лева, представляваща застрахователно обезщетение, сума в размер на 63, 13 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 12.11.2020г. до 30.08.2021г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата от 778, 37 лева от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на вземането и направените по делото разноски.

В исковата молба се посочва, че ищцовото застрахователно дружество е сключило Договор за застраховка – „Автогрижа“ по отношение на лек автомобил „Ягуар“ с рег. № СВ 53 60 МР, със срок на действие от 25.06.2020г. до 24.06.2021г., при уговорено покритие – пълно каско на рисковете, съгласно „Общите условия“ на предлаганата застраховка. В исковата молба се посочва, че на 13.09.2020г. в гр. Камено е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил –марка „Я.“, модел * с рег. № ***, управляван от К. С. М., движейки се в гр. Камено – посока – гр. С. е попаднал в необезопасена и несигнализирана по нормативно установения 3 ред дупка на пътното платно, в резултат на което са нанесени материални щети на лекия автомобил. Вследствие на настъпилото пътно-транспортно произшествие е подадено искане за оценка на щетите, застрахователното дружество е описало нанесените щети и е определило застрахователно обезщетение в размер на 763, 37 лева и тази сума е заплатена на застрахования от ищцовото дружество по банков път, вследствие на което встъпва в правата на застрахования и претендира платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу лицето, отговорно за причиняването на вредата.

По делото не се спори, че предявените искове са по реда на чл.

422 от ГПК и са предявени след като е постановена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2177 от 31.08.2021г., постановена по частно гр. дело № 6063/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на която е разпоредено Община Камено да заплати на „Дженерали застраховане“ АД със седалище гр. С. следните суми:

- сума в размер от 778, 37 лева, представляваща главница и произтичаща от регресно вземане за изплатено от „Дженерали застраховане“ АД застрахователно обезщетение на трето лице за причинените му вреди при пътно-транспортно произшествие на 13.09.2020г.;

- сума в размер от 63, 13 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 12.11.2020г. до 30.08.2021г., ведно със

- законната лихва върху главницата, считано от 31.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането.

В законоустановения срок от страна на длъжника по издадената заповед – Община Камено е депозирано възражение, че сумите по издадената заповед за изпълнение не се дължат и с Разпореждане № 5917/17.09.2021г., постановено по частно гр. дело № 6063/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, съдът е дал указания на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Съобщение за изготвеното разпореждане е получено от страна на „Дженерали застраховане“ АД на 29.09.2021г., а искът е предявен на 09.10.2021г., поради което и настоящата инстанция счита, че е спазен преклузивния срок по чл. 415 от ГПК, поради което и същият е допустим.

4

Ответната страна по предявените искове – Община Камено депозира по делото писмен отговор, в който твърди, че процесното пътнотранспортно произшествие не е настъпило на територията на Община Камено и дори не става ясно къде точно е настъпил инцидента. Посочва се, че не става ясно дари пътния участък, на който е настъпило произшествието е час от пътната мрежа, за която отговаря общината или е част от републиканската пътна мрежа, за чиято поддръжка отговаря Държавата. В депозирания пред първоинстанционния съд отговор се оспорва наличието на валидно сключен застрахователен договор, застрахованият не е бил изряден платец, поради което и застрахователното дружество не е следвало да му изплаща обезщетение. Посочва, че е установен механизма на настъпилото произшествие, като може да се направи обосновано предположение, че водачът на лекия автомобил е могъл да избегне досега с дупката.

За да уважи предявените искове, Районен съд – Бургас е приел, че в хода на производството са се установили предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на ответната община, като е приел, че Община Камено е пасивно легитимирана да отговаря по заявените претенции, тъй като безспорно се установява, че процесния пътен участък, на който е настъпило транспортното произшествие е част от общинската пътна мрежа и се обслужва и поддържа от Община Камено. Съдът в своите мотиви е приел, че с плащането на застрахователното обезщетение, ищцовото дружество е встъпило в правата на застрахования против Община Камено и има регресно вземане до размера на платеното обезщетение.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

По изложените оплаквания във въззивната жалба, с които се обосновава неправилност на постановеното първоинстанционно решение, настоящата инстанция намира за установено следното:

По делото не се спори, а и от представените по делото 5 доказателства се установява, че на дата – 13.09.2020г. в гр. Камено – в района на кръстовището на бул. „Освобождение“ и ул. „Любен Каравелов“ е настъпило пътно-транспортно произшествие, като лек автомобил – марка „Я.“, модел „*“ е преминал през неравност (дупка) на пътното платно, вследствие на което е получил увреждане на десните гуми на автомобила.

Тези обстоятелства се установяват както от представените по делото писмени доказателства, така и от разпита на свидетеля К. М. – водач на лекия автомобил пред първоинстанционния съд.

От събраните по делото писмени доказателства се установява и обстоятелството, че процесният лек автомобил, претърпял увреждането на десните гуми е собственост на „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД (с лизингополучател К. С.) и по отношение на този автомобил за периода от 25.06.2020г. до 24.06.2021г. е сключен Договор за автомобилна застраховка – „Каско на МПС“ и въз основа на сключения договор на 14.09.2020г. водачът на лекия автомобил К. С. М. е отправил искане за оценка на настъпилите вреди. Въз основа на отправеното искане, застрахователното дружество е образувало преписка по настъпилата щета, оценила е вредите, нанесени на лекия автомобил и видно от представеното по делото преводно нареждане (лист 19 – гръб от първоинстанционното производство) е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 763, 37 лева на дружеството – собственик на увреденото моторно превозно средство, а именно – „Мото Пфое“ ЕООД.

Единственото възражение по отношение неоснователността на отправените претенции от страна на въззивната Община Камено във въззивната жалба остава обстоятелството, че по делото не са събрани доказателства за собствеността на пътя.

Ищцовото застрахователно дружество в исковата си молба твърди, че на 13.09.2020г. в гр. Камено е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което е настъпило увреждане на лек автомобил, движейки се в гр. Камено, посока гр. С.. Следва изрично да се посочи, че ответната Община Камено е направила възражение, че инцидента е настъпил на пътен участък от републиканската пътна мрежа и за общината не е налице задължение да поддържа този пътен участък. В отговора се сочи, че в самия гр. Камено има пътища, които са част от републиканската пътна мрежа и 6 отговорност за тях носи Държавата. С Определение, постановено в открито съдебно заседание от 02.02.2022г., Районен съд – Бургас на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК изрично е указал на ищцовото застрахователно дружество, че следва да установи всички факти, от които произтича основанието за възникване на регресната отговорност към Община Камено – в това число и настъпване на събитието на път от общинската пътна мрежа. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че доказателствената тежест за установяване факта на местоположението на настъпването на пътно-транспортното произшествие е правилно разпределена и за ищцовото дружество е задължение да установи този факт при условията на пълно и главно доказване.