Решение № 161 от 13.03.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. София, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Спас Иванчев

Христина Михова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Д. М. като разгледа докладваното от Спас Иванчев Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200063 по описа за 2024 година Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от защитник на подсъдимият С. П. С. срещу въззивно решение № 82/31.10.2023г. по ВНОХД № 20232000600184/2023г. на Бургаски апелативен съд, наказателно отделение, с което е потвърдена присъда № 9/08.02.2023г. по НОХД № 665 /2022г. на Бургаски окръжен съд, наказателно отделение.

От така постановеното решение е останал недоволен подсъдимият, който чрез защитата си е подал касационна жалба, в която се претендира наличието и на трите касационни основания.

По отношение на твърдението си за нарушаване на процесуалните правила от съществен характер защитата се аргументира на първо място с отдаването на приоритет на показанията на свидетелите, които подкрепят обвинителната теза, без да се държи сметка за тяхната противоречивост, както и наличието на други свидетели, които представяли различна обстановка на възникналия конфликт.

На второ място съдът не бил отдал необходимото внимание на 1 експертизите по делото

– съдебномедицинска и комплексна съдебнопсихиатрична такава. Съдът бил пренебрегнал категоричното съдебномедицинско заключение, че непосредствената причина за смъртта е получена травма при падане от собствен ръст, следствие на нанесен удар с глава на подсъдимия, който пък бил реакция на безспорно установени нападателни действия на пострадалия. Подсъдимият имал намерение само да се противопостави на нападението, но не и да причини смърт, всички останали и нанесени удари не са били тежки и не можели според експертите да доведат до летален изход.

На трето място се прави конкретно позоваване на заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, съобразно която се установявало, че подсъдимият бил действал в обстановка, която за него е екстремна и в която е изпитвал страх за живота и здравето си. При наличие на тези изводи съдът обаче бил формирал неправилни изводи и в противоречие със събрания доказателствен материал.

По следващото касационно основание, визиращо нарушение на закона защитата оспорва квалифицирането на деянието по чл.116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, вр.чл.115 от НК. Позовава се на разминаване на констатациите на съда относно множествеността, тежестта и насочеността на ударите със заключението по съдебномедицинската експертиза, а и на показанията на разпитаните по делото свидетели. Оспорва извода на съдилищата по същество за окончателно прекратено нападение и се позовава на наличието на действия на подсъдимия при неизбежна отбрана. Посочва съдебна практика и доктринални постановки, за да утвърди, че нападението не е било спряно, че нищо не е давало основание на подсъдимия да счита, че пострадалият се е отказал от последващи нападателни действия. Изтъква действия на пострадалия след получения удар от подсъдимия – наричал последния циганин и го псувал. Твърди, че при въпрос на подсъдимия, пострадалия му бил нанесъл удар с крак по тялото. Като описва нараняванията по тялото на пострадалия, защитата твърди, че смъртоносния челен удар бил нанесен при неизбежна отбрана и поради това деянието покривало престъпния състав на чл.119 от НК. Развива и съображения, според които подсъдимия не можел да знае каква е тежестта на травмата, никой от присъстващите, възприели състоянието на пострадалия, не бил потърсил медицинска помощ и не се бил 2 обадил на телефон 112. Заключава, че когато от умишлено по – леко увреждане последва смърт, която деецът не бил желаел и не бил допускал, то следвало да носи отговорност за по – тежкия резултат съобразно квалификацията по чл.124, ал.1 от НК. Получаването на тежката черепномозъчна травма при падането върху бордюра не било съзнаван резултат от подсъдимия. По отношение и на тежката телесна повреда и настъпилата в резултат на получаването й смърт на пострадалия подсъдимият действал при непредпазлива форма на вината.

По третото касационно основание защитата твърди, че наложеното наказание не било справедливо, тъй като не съответствало на степента на обществена опасност на дееца. Подсъдимият съдействал за разкриване на обективната истина, бил с чисто съдебно минало, с положителна характеристика. Без основание била подценена обстановката при извършване на деянието, съдилищата не били отчели конфликтната ситуация, която била провокирана от противоправните действия на пострадалия. Защитата се позовава и на комплексната съдебнопсихиатрична експертиза, в която се сочело, че поведението на подсъдимия било обусловено от страх за живота и здравето му. Тези обстоятелства според защитата налагали приложение на чл.55 от НК и определяне на наказанието под предвидения от закона минимум. Това е и искането на защитата, като се претендира и намаляване на уважения граждански иск, който бил прекомерен. Алтернативно се иска отменяване на решението на въззивната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд в град Бургас.

Прокурорът от ВП в съдебното заседание дава становище за неоснователност на касационната жалба. Не били допуснати твърдените съществени нарушения на процесуалните правила при събирането на доказателствата по делото, нито при проверката и оценката им.Относно изтъкнатите доводи за избирателна оценка и даване приоритет на показанията на свидетелите, подкрепящи обвинителната теза, а също и за подценяване значението на съдебнопсихиатричната експертиза и това да е довело до неправилно прилагане на материалния закон, прокурорът заявява, че са несъстоятелни. Въззивната инстанция е депозирала и собствен анализ на свидетелските показания, поотделно и в тяхната взаимовръзка, включително 3 и с обясненията на дееца.

Споделя изцяло коментара на апелативната инстанция за наличието на квалифициращите признаци, ведно с позоваването на съдебномедицинската експертиза и относимата практика. Отбелязва, че пострадалият е бил жив и в съзнание няколко часа след удара, търпял е болки часове наред, възприемал е безсилието си и е съзнавал неминуемото настъпване на смъртта. Отбелязва, че е проявена особена жестокост, предвид множеството удари с ярост и сила, в съчетание с вербална агресия, демонстрация на злоба и ожесточение.

Поддържа аргументацията, с която са отхвърлени възраженията за афектно състояние, смърт по непредпазливост съобразно чл.124 от НК и неизбежна отбрана.

Оспорва и доводите във връзка с третото касационно основание, като заявява, че от възможните наказания е избрано това с най-ниската тежест, с отчитане на дължимите обстоятелства и възприемане на превес на отегчаващите отговорността.

Частната обвинителка Р. Р. и повереника й се явяват лично, редовно призовани. Последният пледира за неоснователност на касационната жалба.

Твърдените процесуални нарушения не били такива, били обсъдени в цялост доказателствата по делото, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като дори не било наложено най- тежкото наказание. Според повереника деянието било правилно квалифицирано. По отношение на уважения граждански иск повереникът смята, че това е станало по справедливост, с оглед обстоятелството, че една майка е останала напълно сама. Частната обвинителка поддържа тезата на повереника си.

Подсъдимият участва в заседание чрез видеоконферентна връзка от затвора в град Бургас, заедно със защитника си, който пледира като поддържа касационната си жалба. Не добавя нищо по същество, повтаря искането деянието да бъде преквалифицирано в деяние по чл.119 или чл.1`24 от НК, като се намали гражданския иск. Поддържа и алтернативното си искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.

Подсъдимият С. в лична защита поддържа тезата на защитата си, 4 заявява, че решението не е правилно, като не можело да се основава на обвинителен акт, в който имало клевета. В него също така имало недостоверни обстоятелства.

При реализация на правото си да се изказва последен подсъдимият заявява, че не е бил жесток човек, той не се мислел за такъв и не бил убивал пострадалия по този начин. Твърди, че той бил нападнатия и не можел да види нищо, задава въпрос каква вина има, че неволно се е навел и ударил с глава пострадалия.

При последната си дума подс. С. иска по възможност да се върне делото за разглеждане по нормален начин, без измисляне. Нямал отговор и когато се казвало, че единия свидетел имал конфликт с подсъдимия, трябвало да се хване този свидетел и да му се снемат показанията както трябва.

Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:

С първоинстанционната присъда № 9/08.02.2023г. по НОХД № 665/2022г. на Бургаски окръжен съд подс.С. П. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.6, във вр. чл.115 от НК и по реда на чл.54 от същия кодекс му е наложил наказание от двадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.

С присъдата е зачетено предварителното задържане на дееца, съдът се е разпоредил и с веществените доказателства.

Уважен е предявен граждански иск от майката на убития в размер на 120 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Присъдени са и разноските по делото в тежест на подсъдимия.

По жалба на подсъдимия с атакуваното въззивно решение № 82/31.10.2023г. първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, каквото е защитникът на подсъдимия.

5

След като я разгледа по същество, съставът на ВКС намери че жалбата се явява неоснователна.

Претенциите, свързани с твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по първото заявено касационно основание не могат да бъдат удовлетворени, доколкото в основната си част те визират необоснованост на съдебния въззивен акт – несъставляващо същинско касационно основание.

Съдилищата на първо място са се доверили на „немите“ доказателства по делото, които са били надлежно и обстойно изследвани чрез експертни познания. Ползването на заключението на съдебномедицинската експертиза по установяване причините за смъртта на пострадалия Б. Х. чрез съответното научно познание по несъмнен начин установява както нанасянето на удар с глава, така и последващото нараняване при падането върху терена от пострадалия, но и продължилото физическо въздействие върху тялото на убития (кръвонасядане на ляво рамо и под лява мишница), до степен да бъде кръвонаседната предната повърхност на сърдечната торбичка ( което според експерта се е случило след полученото мозъчно увреждане и с положителност не е в резултат на падане от собствен ръст върху терена, и е от естество не да причини смъртта, но да ускори нейното настъпване).

Въззивната инстанция изключително подробно се е спряла на веществените доказателства, освен по нараняванията на пострадалия, взела е предвид експертните заключения относно наличие на кръв от пострадалия по панталона и по чехлите, с които е бил обут подсъдимия. Разбира, се нито един детайл от доказателствената съвкупност не е подминат от апелативния състав, дадена е оценка на всеки един спорен момент.

Начина на установяване на фактите по делото не страда от пороци и приоритизиране на обвинителната теза, какъвто по същество упрек се отправя. Наистина, възприетата фактическа обстановка съответства в огромна степен на обвинителната теза, но това се дължи на пълното реализиране на принципа за търсене и установяване на обективната истина по делото, а не на субективно предпочитание.

Свидетелските показания са анализирани с необходимото внимание към подробностите, възприети са с приобщаване по предвидения процесуален ред и с отчитане на естествения ход на времето и човешките паметови 6 възможности и възприятия. Няма нелогично и безкритично доверяване на свидетелстването. Особено внимание е отделено на показанията на св. Д. И., който сам е признал за неприязнени отношения с подсъдимия, което обаче с основание е игнорирано при оценка достоверността на показанията му. Те са анализирани в синхрон с останалите свидетелски показания, с цялостната доказателствена съвкупност, като правилно и в съзвучие с формалната логика не е открито несъответствие и липса на правдивост. На страница 15 от мотивите от въззивната инстанция изключително детайлно и аналитично са откроени въпросите, по които показанията на св. И. имат съществено значение и съвпадат с тези на св. Ж., като относно обстоятелството дали пострадалият е получил удари, колко и в коя част на тялото, от подсъдимия, когато вече е лежал в тревните площи на пейките.