Решение № 4926 от 15.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4926 гр. София, 15.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20241110132486 по описа за 2024 година Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищеца ******, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от ****** – изпълнителен директор, твърди в исковата си молба, че ответницата дължи посочените в исковата молба суми, представляващи незаплатена консумирана топлинна енергия и дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 05.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски. В съдебно заседание исковете се поддържат.

Ответницата

М.

Б.

Б. с ЕГН **********, от ***** се представлява по делото от назначения особен представител адв. Н. В. от САК, която в срока по чл. 131 е подала отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете по делото, прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр.107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.

Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот – а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна 2 енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е обитавал имота.

Видно от представеното писмено доказателство – нотариален акт за собственост на апартамент /жилище/ по чл. 55г от ЗПИНМ, процесният топлоснабден имот е бил придобит на 18.12.1975 г. от лицето ***. От приетото и приложено като доказателство по делото удостоверение за наследници № **** от 09.02.2026 г. се установява, че наследник от първи ред на починалото лице *** с ЕГН **** към датата на неговата смърт – 28.11.1990 г., е неговата съпруга *** с ЕГН **********, от което следва, че след смъртта на *** процесният топлоснабден имот е станал индивидуална собственост на съпругата му ***. След нейната смърт, настъпила на 26.03.2010 г., имота е наследен от нейните синове ***** с ЕГН ********** (за който към момента няма данни за настъпила смърт) и *** с ЕГН ********** (починал на 27.03.2011 г.), като частта на всеки един от двамата е ½ ид. част . След смъртта си на 27.03.2011 г. *** с ЕГН ********** е наследен от своите син и дъщеря – ***** с ЕГН ********** и М. Б. Б. с ЕГН **********, от което следва, че всеки от тях е наследил по ¼ ид. част от имота. Не са представени доказателства нито за настъпила смърт на останалите двама съсобственици, нито по някакъв друг начин ответницата Б. да е получила имота в своя индивидуална собственост. Следователно, от всичко казано дотук, съдът прави извод, че ответницата Б. не е индивидуален собственик на имота, а съсобственик на ¼ ид. част, и като такъв има качеството на потребител на топлинна енергия, но до размера на своята идеална част, и в този размер между нея и ищцовото дружество е възникнало и съществувало облигационно отношение – по силата на закона и факта, че ответницата по силата на наследяването по закон е съсобственик на процесния топлоснабден имот.

По делото са допуснати и изслушани СТЕ и ССчЕ, като същите дават 3 заключение, че общия размер на задължението възлиза на сумата в размер на 783, 24 лева, от които 677, 92 лева главница и 105, 32 лева лихва за забава.

В отговора на исковата молба ответницата е направила чрез назначения особен представител възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от сумите, които с оглед това, че са направени в законния срок – с отговора на исковата молба, следва да бъде разгледано по делото.

Първият месец, за който се претендирана главница за топлинна енергия, е м.05.2021 г., а исковата молба е депозирана на 05.06.2024 г., от което следва, че не е налице изтекла погасителна давност за нито една от претендираните суми, поради което възраженвието следва да бъде оставено без уважение.

Следователно, исковете срещу ответинцата Б. следва да бъдат уважени до размер на ¼ от предявените суми, както следва – главница за ТЕ в размер на 159, 82 лева, мораторна лихва върху главницата за ТЕ в размер на 24, 14 лева и главница за ДР в размер на 9, 66 лева, като с оглед приемането на нова валута в РБ сумете следва да се присъдат в евро. По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена и получена покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и иска за мораторна лихва следва да бъде отхвърлен изцяло.

С оглед този изход на делото право на присъждане на разноски имат както ищцовата, така и ответната страна, на осн. чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК, но доколкото ответницата е представлявана от особен представител, няма направени такива от страна на ответника. Ищеца е направил по делото разноски в общ размер на 1 615 лева, от които 200 лева държавна такса за образуване на делото, 15 лева държавна такса за съдебни удостоверения, 800 лева депозит за СТЕ и ССчЕ, 400 лева депозит за особен представител, и 200 лева юрисконсултското възнаграждение, определено на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25 от НЗПП към минималния размер. Общия размер на предявените искове е 783, 24 лева. Уважения размер на исковете е за сумата в размер на 193, 62 лева, или 25 % от исковете, и в такъв размер следва да се уважат и разноските, от което следва, че ищеца има право на сумата в размер 4 на 403, 75 лева (с еврова равностойност 206, 43 евро).

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. Б. Б. с ЕГН **********, от ***** да заплати на **** с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от ****** – изпълнителен директор, сумата в размер на 81, 71 евро /осемдесет и едно евро и седемдесет и един евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 159, 82 лева, представляваща ¼ част от сумата в размер на 639, 29 лева – главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. , ведно със законната лихва за периода от 05.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 12, 34 евро /дванадесет евро и тридесет и четири евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 24 , 14 лева, представляваща ¼ част от сумата в размер на 96, 56 лева – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. – 08.05.2024 г., сумата в размер на 4, 94 евро /четири евро и деветдесет и четири евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 9, 66 лева, представляваща ¼ част от сумата в размер на 38, 63 лева – главница за дялово разпределение през периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 05.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 206, 43 евро /двеста и шест евро и четиридесет и три евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 403, 75 лева, представляваща 25 % от направените по делото разноски в общ размер на 1 615 лева, съгласно мотивите на решението в тази част.

ОТХВЪРЛЯ предявените от ***** с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от ****** – изпълнителен директор, против М. Б. Б. с ЕГН **********, от ***** искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер 245, 15 евро /двеста четиридесет и пет евро и петнадесет евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 479 , 47 лева, представляваща ¾ части от сумата в размер на 639, 29 лева – главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 05.06.2024 г. до изплащане на вземането, за сумата в размер на 37, 03 евро /тридесет и седем евро и три евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 72 , 42 лева, представляваща ¾ части от сумата в размер на 96, 56 лева – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. – 08.05.2024 г., за сумата в размер на 14, 81 евро /четиринадесет евро и осемдесет и един евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 28, 97 лева, представляваща ¾ части от сумата в размер на 38, 63 лева – главница за 5 дялово разпределение през периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. , ведно със законната лихва за периода от 05.06.2024 г. до изплащане на вземането, за сумата в размер на 4, 48 евро /четири евро и четиридесет и осем евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 8 , 76 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 08.05.2024 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

Банкова сметка на ищеца:

B*****

BIC: ****

***

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6