Решение № 175 от 10.12.2021, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Административно наказателно дело 689/2021
- Вид
- Решение № 175
- Подписан
- 10.12.2021
- В сила
- 30.03.2022
- Състав
- Веселин Иванов Николов
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 270, ал. 1-3 · Кодекс на труда
- чл. 270, ал. 1-3 · Кодекс на труда
- чл. 270, ал. 1-3 · Кодекс на труда
- чл. 414 ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 415в, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.416 ал.5 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 175 гр. Добрич, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Веселин Ив. Николов при участието на секретаря Стела Б. Димова като разгледа докладваното от Веселин Ив. Николов Административно наказателно дело № 20213230200689 по описа за 2021 година Производството е образувано по жалба на „***“ ЕООД с ЕИК *** с управител М. Н. в качеството на работодател срещу наказателно постановление № 08-002179/58 от 28.05.2021 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда „ гр. Добрич.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за нарушение на чл. 128 т.2 от Кодекса на труда и на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл. 414 ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500/ хиляда и петстотин/ лева.
По същество жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно и необосновано.Редовно уведомен не се явява в съдебно заседание , а се представлява от адвокат А. Н. Р. от АК Варна .
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Г.Х., оспорва депозираната жалба и изразява становище за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при което констатира следното:
В периода от 05.02.2021 г. до 15.03.2021 г. е извършена проверка от свидетелите К. А.. А.. - старши инспектор, А.. Ю. И.. - инспектор и Т. Н. АК. главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" със седалище Добрич на билетен център, находящ се в град Добрич, ул.„***", стопанисван от жалбоподателя - „***" ЕООД гр.Варна. По време на проверката е връчена призовка за представяне на документи. При проверка на изисканите и представените на 10.03.2021г. документи от жалбоподателя - „***" ЕООД, а 1 именно ведомости за заплати на работещите в билетен център гр. Добрич за месец ноември 2020 г. е установено, че трудовото възнаграждение за месец ноември 2020 г. на А. Е. А.. с ЕГН:**********, назначена на длъжност „служител издаване на пътнически билети" е начислено във ведомост, но липсва положен подпис за изплащането му. С оглед на гореизложеното е установено, че жалбоподателя - „***" ЕООД, в качеството си на работодател не е изплатил начисленото във ведомост за работната заплата трудово възнаграждение за м. ноември 2020 г. на А. Е. А.., ЕГН ********** „служител издаване на пътнически билети" до 31.12.2020 г. в размер на 490.39 лв. Нарушението е извършено на 01.01.2021 г., установено е на 10.03.2021 г.На база така описаната фактическа обстановка бил съставен АУАН № 08002179 от 29.03.2021 год. и в последствие било издадено НП № 0 8-002179 от 28.05.2021 година.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя- К. А. А. и св. А.. Ю. И.. , Т. Н. АК. и А. Е. А.. , както и от приобщените по делото писмени доказателства.
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН /акт за установяване на административно нарушение/ е съставен от компетентното длъжностно лице, в присъствие на един свидетел и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. В наказателното постановление са посочени и доказателствата, които го потвърждават.Следва да се отбележи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост. Следва да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението, поради което не могат да бъдат споделени и доводите на жалбоподателя за неизпълнение от наказващия орган на задълженията му по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416, ал.
1 от Кодекса на труда /изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г./ с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.
От събраните доказателства се установява следното:
В периода от 05.02.2021 г. до 15.03.2021 г. инспекторите в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич - свидетелите К. А.. А.., А.. Ю.
И.. и Т. Н. АК., извършили проверка на билетен център, находят се в град Добрич, ул. „***“, стопанисван от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „***” № ***. По време на проверката била връчена призовка за представяне на документи. При проверка на изисканите и представените на 10.03.2021 г. документи от „***“ ЕООД, а именно - ведомости за заплати на работещите в билетен център гp. Добрич за 2 месец ноември 2020 г. се установило, че трудовото възнаграждение за месец ноември 2020г. на А. Е. А.., ЕГН **********, назначена на длъжност „служител издаване на пътнически билети“ е начислено във ведомост, но липсва положен подпис за изплащането му.
С оглед установеното, както актосъставителят, така и наказващият орган приели, че „***“ ЕООД, в качеството си на работодател, не е изплатил начисленото във ведомост за работната заплата трудово възнаграждение за м. ноември 2020 г. на А. Е. А.., ЕГН ********** - „служител издаване на пътнически билети“ до 30.12.2020 г. в размер на 490,39 лева.
Както в АУАН, така и в НП, актосъставителят и наказващият орган изрично са посочили, че нарушението е извършено на 01.01.2021 г., установено е на 10.03.2021 г. и е доказано от данните, обективирани в протокол с изх. № ПР2104912/15.03.2021 г.. призовки от проверката, ведомост за заплати за м. ноември 2020 г., присъствени форми за месец ноември 2020 г., трудов договор на А.А., писмо с изх. № 21012676/15.03.2021 г„ ведно с обратна разписка и констативни протоколи.
За така описаното нарушение, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер па 1500 /хиляда и петстотин/ лв.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите К. А.. А.., А.. Ю. И.. и Т. Н. АК., чийто показания са еднопосочни, последователни и логични и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля А. Е. А.., тъй като същите са еднопосочни, последователни и вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи както с показанията на свидетелите К. А.. А.., А.. Ю. И.. и Т. Н. АК., така и с приложената по делото ведомост за заплати за месец ноември 2020 г., в която срещу името на А.А. липсва положен подпис.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на разпитаните в хода па съдебното дирене свидетели К. А.. А.., А.. Ю. И.., Т. Н. АК. и А. Е. А.., както и от приложените и приети по делото писмени доказателства - протокол за извършена проверка с изх. № IIP2104912/15.03.2021 г., ведомост за заплати за м. ноември 2020 г., присъствени форми за месец ноември 2020 г., трудов договор № 175/15.08.2014 г. на А.А., заповед № ЛС-02-49/23.12.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с А.А..
Иначе казано - доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в АУАН и в МП е безспорно установена в съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните 3 правни изводи:
Описаната в НП и установена по делото фактическа обстановка осъществява състава на нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ вменяващ в задължение на работодателя да плаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Съгласно разпоредбите на чл. 270, ал. 1-3 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата. Същото се изплаща авансово или окончателно всеки месец па два пъти, доколкото не е уговорено друго.
Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - па негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.Безспорно в производството се установява, че жалбоподателят до 31.12.2020г. не е изплатил на А. Е. А.. уговореното трудово възнаграждение за м. ноември 2020 г. Този факт е бил констатиран от представените от самия работодател доказателства, като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАИН не са били депозирани писмени възражения по акта за установяване на административно нарушение. Няма данни и предписанието, съдържащо се в протокол за извършена проверка с изх. № ПР2104912 от 15.03.2021 г., а именно - в срок до 25.03.2021 г. работодателят да изплати начисленото във ведомост за работна заплата трудово възнаграждение за месец ноември 2020 г. на А. Е. А.. в размер на 490,39 лева, да е оспорено.
При така представените доказателства се установило, че „***“ ЕООД, в качеството си на работодател, не е изплатил начисленото във ведомост за работната заплата трудово възнаграждение за м. ноември 2020 г. на А. Е. А.., ЕГН ********** - „служител издаване на пътнически билети“ до 31.12.2020 г. в размер на 490,39 лева.
Обстоятелството, че до 31.12.2020 г. търговецът не е изплатил на А. уговореното трудово възнаграждение за м. ноември 2020 г. се потвърждава и от депозирания от нея сигнал /жалба/ за нарушение на трудовото законодателство с дата 04.02.2021 г. (л. 70). В случая, АУАН е съставен на 29.03.2021 г., т.е. след като е бил изтекъл уговорения срок за плащане на трудовото възнаграждение, както и след изтичане на дадения в т. 4 от предписанието срок до 25.03.2021 г. и в който срок не са били представени доказателства за плащане на възнаграждението, поради което съдът намира, че преди да състави акта, актосъставителят е положил необходимите усилия за изясняване на фактическата обстановка по делото.
Така представените заверени копия на документи обаче не могат да се противопоставят на установеното към 29.03.2021 г. с АУАН нарушение, към която дата, във ведомостта за работната заплата за м. ноември 2020 г. на А. Е.
А.. е липсвал неин подпис, удостоверяващ изплащането па трудовото възнаграждение, като не са били представени и други доказателства, удостоверяващи извършено плащане на трудовото възнаграждение за този 4 месец. Това е така по следните съображения:
Разпитана в съдебно заседание, в качеството на свидетел. А. Е. А.. категорично заявява, че не с получила посочената в платежната ведомост сума, като не оспорва, че преди месец и половин преди датата на съдебното заседание с получила превод от 500 лева, за който предполага, че е за трудовото й възнаграждение за месец юли.
T.e., кредитирайки показанията на свидетеля А., съпоставяйки ги с останалите гласни доказателства, както и с писмените такива, съдът намира за безспорно установено, че „***“ ЕООД, в качеството си на работодател, не е изплатил начисленото във ведомост за работната заплата Грудово възнаграждение за м. ноември 2020 г. на А. Е. А.., ЕГН ********** „служител издаване на пътнически билети“ в срок до 30.11.2020 г.
С други думи, дори и да е налице изплащане па трудовото възнаграждение за м. ноември 2020 г. на А. Е. А.. в размер на 490,39 лева, това плащане е било извършено много след уговорения срок - до 30.11.2020 г., както и много след съставяне на АУАН, което обстоятелство обаче не води до несъставомерност на деянието.
С оглед изложеното, съдът намира факта на извършване на административното нарушение за безспорно установен с приложените по делото писмени доказателства и документи. Те се потвърждават и от събраните гласни доказателства, обективирани посредством показанията на разпитаните по делото свидетели - К. А.. А.., А.. Ю. И.., Т. Н. АК. и А. Е. А.., подкрепени с приложените по делото писмени доказателства - протокол за извършена проверка с изх. № ПР2104912/15.03.2021 г., ведомост за заплати за м. ноември 2020 г., присъствени форми за месец ноември 2020 г., трудов договор № 175/15.08.2014 г. на А.А., заповед № ЛС-02-49/23.12.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с А.А..
Разпечатката съдържа 36 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/95a3dc40-4745-485e-9b43-bd267899703a