Решение № 176 от 31.07.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Разлог, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Давид Люб. Сукалински при участието на секретаря И. Ас П., разгледа докладваното от Давид Сукалински, Адм. нак. дело №

20261240200165 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на Й.С.в.О. (J.S.V.O.), гражданин на К.Н., роден на *, с адрес: *, притежаващ чуждестранно СУМПС №*, подадена ч/з пълномощника му адв. Ц.П.М. от САК, с/у НП №* от 07.03.2026 г., издадено от полицейски инсп. при ОДМВР-Б., РУ-Б., с което на жалбоподателя, на основание чл.53 от ЗАНН, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, са наложени адм. наказания на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, – „глоба“ от 1`000,00 лева (511,29 €) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

В жалбата и в депозираната писмена защита се поддържа, че НП е незаконосъобразно и несправедливо. Наведени са следните възражения:

Сочи се, че на жалбоподателя, който не владее бълг. език, не е бил назначен преводач, поради което не е бил запознат на разбираем за него език с процесуалните си права, със съдържанието на съставените документи и с последиците от действията си, а функциите на актосъставител и на преводач са били съвместени от едно и също заинтересовано лице.

Твърди се, че в нарушение на чл.43, ал.1 и чл.44, ал.1 и 2 във вр. с ал.4 от ЗАНН, актът не му е бил надлежно предявен и не му е била осигурена възможност за възражения. Релевира се, че не е доказана изправността на ТС, не е доказана материалната и персоналната компетентност на актосъставителя и на издателя на НП. Посочва се още, че глобата е събрана неправомерно и следва да бъде възстановена. Излагат се съображения, че наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца е несправедливо. Претендира се отмяна на НП изцяло, евентуално – намаляване на срока на лишаването от право на управление до 1 месец, както и присъждане на направените по делото разноски.

В СЗ жалбоподателят - редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. М., която поддържа жалбата на всички изложени в нея основания.

АНО - редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Не е ангажирал становище по жалбата и не претендира разноски.

РП-Б., ТО-Р. - редовно призована, не изпраща представител.

Съдът след като прецени събраните по делото док-ства поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите на страните и извърши цялостна служ. проверка на атакувания акт съобразно чл.314 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, приема за установено следното:

1

НП е връчено на жалбоподателя лично на 07.03.2026 г. с/у подпис в разписка. Жалбата е депозирана ч/з НО на 23.03.2026 г. (вх. №1519/23.03.2026 г. по описа на РУ-Б.). Тъй като последният ден на 14-дневния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, – 21.03.2026 г., е неприсъствен ден, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице и с/у подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл.58д, т.1 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От фактическа страна, съдът приема следното:

На 07.03.2026 г. свидетелите мл. инсп. М.Р.Д. – мл. автоконтрольор, и мл. инсп. А.А.К., двамата служители в група „ОП“ при РУ-Б., ОДМВР-Б., са били назначени в наряд като автопатрул на територията на о.Б. за времето от 08:30 ч. до 20:30 ч.

На същата дата 07.03.2026 г. в *, полицейските служители възприели л. а. марка „Ф.“, модел „А.“, с рег. №*, собственост на „П.Л.Б.“ЕООД, който излязъл от бензиностанция „Е.“ с ляв завой, забранен с пътен знак и с пътна маркировка, и се движел в посока от * към *.

Служителите спрели автомобила за проверка и по представените документи установили самоличността на водача – жалбоподателя Й.С.в.О..

Тъй като в управлявания от жалбоподателя автомобил се усещала миризма на алкохол, св. Д. уведомил водача, че ще бъде тестван с ТС, и му обяснил на англ. език начина на извършване на пробата. Водачът дал годна проба от първия опит. Извършената на 07.03.2026 г. в 10:20:55 ч. проба №7139 с ТС „Дрегер Алкотест 7510“ с фабр. №ARPL-0254 отчела положителен резултат от 1,11 промила алкохол в издишания въздух.

Водачът бил запознат с резултата от пробата. На същия бил издаден талон за мед. изследване №*, връчен му в 11:00 ч., с указание да се яви във ФСМП-Б., в срок до 45 мин. от връчването. В талона жалбоподателят първоначално отбелязал съгласие да бъде изследван като отбелязал („ДА“), след което – след като поискал и осъществил в присъствието на полицейските служители телефонен разговор с адв. – зачеркнал отбелязването и вписал отказ с („НЕ“). Кръвна проба не е била дадена, а жалбоподателят не се е явил във ФСМП-Б..

За установеното нарушение мл. инсп. М.Д. съставил АУАН серия * от 07.03.2026 г. в присъствието на свидетеля А.К., като приел, че водачът е нарушил чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, съдържанието на същия му било разяснено на англ. език, водачът го подписал, като в графата за обяснения и възражения било вписано „нямам възражения“, и получил препис с/у подпис в разписка, в която изрично е отразено правото му в 7-дневен срок да направи допълнителни обяснения и възражения, както и правото му в 14-дневен срок да предложи сключване на споразумение. Възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, не са били депозирани.

Със Заповед за прилагане на принудителна адм. мярка №*/07.03.2026 г. на жалбоподателя било временно отнето СУ на МПС на основание чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП.

Тъй като жалбоподателят няма постоянен адрес в Р.Б., актът бил предоставен незабавно на НО по реда на чл.44, ал.4 от ЗАНН, и същия ден било издадено обжалваното НП №* от 07.03.2026 г., връчено е лично на жалбоподателя с/у разписка, в която е отразено и правото му по чл.79б от ЗАНН. Глобата е била заплатена от жалбоподателя на 07.03.2026 г. в намален размер от 80 на сто – 799,99 лева (409,03 €).

По делото са приобщени като писмени док-ства: АУАН серия */07.03.2026 г.; ЗППАМ №*/07.03.2026 г.; НП №*/07.03.2026 г. с разписка; талон за изследване №*; Заповед №*/02.12.2021 г. на министъра на ВР; Заповед №*/22.03.2022 г. на министъра на ВР; Заповед №*/09.04.2025 г. на дир. на ОДМВР-Б.; списък на преминалите последваща проверка анализатори на алкохол в дъха, изготвен от „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери“, както и извлечение от паметта на ТС „Draeger Alcotest 7510“.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приобщените писмени док-ства и на показанията на разпитаните в СЗ на 03.07.2026 г. свидетели М.Д. и А.К.. Показанията на двамата свидетели са последователни, вътрешно непротиворечиви, 2 кореспондират помежду си и се подкрепят изцяло от писмените док-ства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Обстоятелството, че св. Д. е актосъставител, само по себе си не е основание показанията му да бъдат дискредитирани, доколкото не се установяват противоречия с останалия доказателствен материал. Наред с това, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като в настоящото производство жалбоподателят не ангажира док-ства, оборващи констатациите на актосъставителя.

От правна страна, съдът намира следното:

Относно компетентността на актосъставителя и на издателя на НП.

Възражението за липса на материална и персонална компетентност е неоснователно.

Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в закона. Службите за контрол и оправомощените длъжностни лица са определени със Заповед №*/02.12.2021 г. на министъра на ВР, приобщена по делото. Съгласно т.1.3.3 от заповедта контрол по ЗДвП, осъществяват и служителите от звената, осъществяващи охранителна дейност по чл.14, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМВР, в РУ, а съгласно т.2.2 именно тези служители са определени да съставят АУАН по ЗДвП, след успешно положен изпит за познаване съдържанието на ЗДвП, и КЗ.

Актосъставителят мл. инсп. М.Р.Д. заема длъжност в група „ОП“ при РУ-Б., ОДМВР-Б., поради което попада в кръга на лицата по т.1.3.3 и т.2.2 от министерската заповед.

Успешното преминаване на изискуемата подготовка се удостоверява от приобщената Заповед №*/09.04.2025 г. на дир. на ОДМВР-Б., издадена на основание чл.43, ал.4 от ЗМВР, чл.189, ал.1 от ЗДвП, във вр. с чл.37, ал.1, б.„б“ от ЗАНН, и в изпълнение на Заповед №*/07.12.2021 г. на гл. секр. на МВР и Заповед №*/02.12.2021 г. на министъра на ВР, както и на протоколи от проведени обучения на служителите за завършен курс „Контрол на пътното движение ч/з използване на ТС, АИС и РСОД от полицейски органи“. В раздел I.5, т.10 от тази заповед, актосъставителят е изрично поименно посочен.

Доводът на защитата, че последната заповед удостоверява единствено правото на Д. да ползва ТС, но не и правомощието му да съставя актове, не се споделя от настоящия съд. състав. Правомощието за съставяне на АУАН произтича пряко от закона и от министерската заповед по чл.189, ал.1 от ЗДвП, която определя службите за контрол и оправомощените длъжностни лица по родов признак – по заемана длъжност и структурно звено, а не поименно. Заповедта на дир. на ОДМВР има допълващ хар-р и удостоверява изпълнението на условието по т.2.2 от заповедта на министъра. Не са налице и основанията по чл.37, ал.3 от ЗАНН, при които съответното лице не може да съставя акт: актосъставителят не е пострадал от нарушението, не е роднина на нарушителя и не се установяват особени отношения или заинтересованост по смисъла на т.2, като самото обстоятелство, че той е установил нарушението, не го прави „заинтересовано от изхода на производството“ лице – обратното разбиране би обезсмислило института на АУАН.

НП е издадено от полицейски инсп. при РУ-Б., ОДМВР-Б., който изрично се е позовал на оправомощаване със Заповед №*/02.12.2021 г. на министъра на ВР. Съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП, НП се издават от министъра на ВР или от определени от него длъжностни лица. По т.4 от цитираната заповед, извън работно време, в празнични и почивни дни, НП с/у водачи на МПС, които нямат постоянен адрес в Р.Б., се издават от определените за оперативни дежурни длъжностни лица в ОДМВР и от полицейските органи в звената ОДЦ и ОДЧ в РУ.

Нарушението е извършено и НП е издадено на 07.03.2026 г. – събота, т.е. в неприсъствен ден, а жалбоподателят е чужд гражданин без постоянен адрес в Р.Б., поради което издаването на постановлението от посоченото длъжностно лице е в съответствие с т.4 от цитираната заповед. Данни, оборващи компетентността на издателя, по делото не се събраха.

Относно възраженията за неназначаване на преводач.

Основното възражение на жалбоподателя – че в адм. нак. производство не му е бил назначен преводач от/на нидерландски език, е неоснователно. ЗАНН, не предвижда изрично 3 задължение за АНО да назначава преводач на лице, което не владее бълг. език, във фазата по установяване на нарушението и издаване на НП. Препращането по чл.84 от ЗАНН, към разпоредбите на НПК, е изрично ограничено – то обхваща призоваването и връчването, описа и изземването на вещи, разноските на свидетели и възнагражденията на ВЛ, изчисляването на срокове, както и производството пред съда по разглеждане на жалби с/у НП. Адм. фаза пред НО остава извън обхвата на препращането, поради което позоваването на чл.21 и чл.55 от НПК, е неотносимо към действията на полицейските органи.

Същият извод следва и от правото на ЕС. Съгласно чл.1, §.3 от Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на С. от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в нак. производство, когато законодателството на държава членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, директивата се прилага единствено по отношение на производството по обжалване пред този съд.

Аналогично е разрешението и по чл.2, §.2 от Директива 2012/13/ЕС относно правото на информация в нак. производство, като в съображенията и на двата акта пътнотранспортните нарушения, установени след пътна проверка, са изрично посочени като типичен пример за леки нарушения. Разгледани в своята цялост, цитираните директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на нак. производство, като за административните нарушения такова задължение липсва.