Решение № 131 от 27.06.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. С., 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Петранка Р. Прахова при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20245400500213 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 80/03.04.2024г., постановено по гр.д.№ 445/2023г. по описа на Районен съдМ. е осъдено „Горубсо - М.“ АД,с ЕИК 120057853, със седалище и адрес на управление: гр.М., общ.М., обл.С., ул.“Явор“ № 1, представлявано от С.С.А. да заплати на Н. Е. К., с ЕГН **********, с адрес: с. Л., общ. М., обл. С. на основание чл. 200 КТ сумата от 7 752,96 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получените травматични увреждания вследствие на трудовата злополука, настъпила на 02.08.2021г. в гр. М., участък „Върба Батанци“, бл. 1, хор. 540, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на злополуката - 02.08.2021г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над 7752,96 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева. Осъдено е „Горубсо - М.“ АД, с ЕИК 120057853, със седалище и адрес на управление: гр.М., общ.М., обл.С., ул.“Явор“ № 1, представлявано от С.С.А. да заплати на „Адвокатско дружество С. и партньори“, БУЛСТАТ 176969420, адрес на управление гр. К. № 58, вх. Б, ет. 1, ап. 1, рег. по ф.д. № 16/2015 г. по описа на Окръжен съд-К., представлявано от адв. Д.И. С.а сумата от 1029,60 лева с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38 от ЗАдв, по съразмерност с уважената част от иска. Осъден е Н. Е. К., ЕГН **********, с адрес: с.Л., общ. М., обл. С. да заплати на „Горубсо - М.“ АД, ЕИК 120057853, със седалище и адрес на управление: гр.М., общ.М., обл.С., ул.“Явор“ № 1, представлявано от С.С.А. сумата от 152,50 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение по съразмерност с отхвърлената част от иска. Осъдено е „Горубсо - М.“ АД, ЕИК 120057853, със седалище и адрес на управление: гр.М., общ.М., обл.С., ул.“Явор“ №

1,представлявано от С.С.А. да заплати по сметка на Районен съд М., в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер от 310,12 лева, както и сумата от 78 лева,

1 представляващи заплатени от бюджета на съда разноски за СМЕ по съразмерност с уважената част от иска.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 1194/08.04.2024г. от „Горубсо М.“ АД, чрез пълномощника му юрисконсулт Я.К., в осъдителната му част , за разликата над 5000 лева до 7 752,96 лева с оплакване за неправилност. Излагат се доводи, че присъденото обезщетение е завишено и не представлява справедлив еквивалент на действително претърпените от ищеца болки и страдания. При определяне на размера му не е спазен принципът на справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД. Сочи се, че пострадалият не следва да се обогатява неоснователно за сметка на работодателя, чиято имуществена отговорност, уредена в чл.200 от КТ има репаративен, а не репресивен характер и цели да обезщети реално претърпените от увредения работник или служител вреди, стоящи в пряка причинно-следствена връзка с положения при работодателя труд, но не и да служи като източник на забогатяване. Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.В случая съдът е приел за установена причинно-следствена връзка между полученото от ищеца увреждане - флексионна контрактура на 5-ти пръст на дясната ръка, и претърпяната трудова злополука. По отношение на претърпените неимуществени вреди е съобразил заключението на СМЕ в частта, в която е посочено, че в острия период от 5 до 7 дни ищецът е имал силни болки, като техният интензитет е бил с намаляващ непостоянен характер, както и че полученото травматично увреждане е дефинитивно и не е възможно пълно възстановяване.Съдът обаче не е взел предвид, че нарушаването на пълния обем от движения на дясната ръка, в частност на 5-ти пръст, не е засегнало хватателната функция на този горен крайник, както и възможността пострадалият да си служи с нея при справяне с елементарни житейски нужди. Макар да не е възможно пълно възстановяване, тежестта на увреждането не е голяма и не е попречила на ищеца да упражнява трудова дейност, нито да осъществява социални контакти и да участва активно в обществото като пълноценна личност, полезна за себе си и за близките си.Определеното от съда обезщетение е завишено, като не е съобразено, че здравето на ищеца не е влошено допълнително към настоящия момент, т.е. увреждането не е с прогресивен характер и не е налице негативна прогноза за в бъдеще. В този смисъл, обезщетение в присъдения размер надхвърля обезщетителната му функция и размерът му следва да бъде редуциран. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение, в частта му, с която

„Горубсо М.“ АД е осъдено да заплати на ищеца Н. К. обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания от получени травматични увреждания, вследствие на трудова злополука, настъпила на 02.08.2021г. в гр.М., у-к „Върба-Батанци“, бл. 1, хор., за разликата над 5 000 лева до 7 752,96 лева и в тази част предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Н. Е. К..

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба и от Н. Е. К., чрез пълномощника му адв. Д.С. в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен иска за разликата над 7 752,96 лева до 20 000 лева , с оплакване за неправилност и необоснованост. Излагат се доводи, че съдът правилно е приел, че са налице елементите на фактическият състав на чл.200 от КТ, от които произтича исковата претенция и следва да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното дружество за претърпените от Н. Е. К. неимуществени вреди в резултат на настъпилата на 02.08.2021г. трудовата злополука. При определяне размера на обезщетението обаче, съдът 2 неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като е определил обезщетение в размер на 9000 лева и на основание чл.200,ал.4 от КТ е приспаднал изплатеното от „Дженерали Застраховане“ АД застрахователно обезщетение по Групова застраховка „Задължителна трудова злополука“ в размер на 1247,04 лева, поради което е уважил иска до размер на 7752,96 лева.

Кредитирайки заключението на неоспорената от страните СМЕ, съдът е приел за установено, че вследствие на настъпилата трудова злополука Н. К. е претърпял открито счупване с костни фрагменти на основната фаланга на 5-ти пръст на дясната ръка; разкъсно-контузна рана и прекъсване на екстензорната разтеглица по дорзалната повърхност на пръста; извършени са две оперативни интервенции - на 02.08.2021г. под местна анестезия: са обработка на раната, наместване и фиксиране на счупената фаланга с Киршнерови игли, зашиване на меките тъкани (сухожилна разтеглица) и поставяне на гипсова имобилизация и на 15.09.2021г., при която са отстранени гипсовата имобилизация и поставените импланти на пръста. Приел е още, че в острия период от 5 до 7 дни ищецът е имал силни болки, като техният интензитет бил с намаляващ непостоянен характер; че зарастването на фрактурата на основната фаланга на 5-ти пръст е станало за време от 30-35 дни, а за мекотъканните увреди – за 25-30 дни; че съвкупността от тези увреди води до получаване на контрактура (флексионна) в основната интерфаленгеална става; че характерът, тежестта и локализацията на получените в резултат от злополуката увреждания довели до появата на флексионна контрактура (свиване на пръста), която била дефинитивна и не било възможно пълно възстановяване; че дори извършването на оперативни интервенции не биха били в състояние да доведат до възстановяване на движенията в пълен обем; че „свиването на пръста“ е в резултат на претърпяната трудова злополука и процесите на зарастване на тъканите, независещи от поведението на хирурга. Чрез разпит на свидетелите Р.К. и Х.Ч. съдът е приел за доказани и описаните в исковата молба болки и затруднения, както и изпитаните от ищеца негативни емоции в социалните му контакти, вследствие на полученото травматично увреждане и неудобството му при извършване на работна дейност. При определяне на размера на обезщетението , съдът се е задоволил единствено с лаконично изброяване на претърпяната от ищеца травма, без да подлага на задълбочен анализ свързаните с нея лечения, болки, неудобства и негативното им отражение върху психическото му състояние, което е довело до неправилното приложение на чл.52 от ЗЗД и определяне на занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, като не взел предвид някои конкретно обективно съществуващи обстоятелства. Коментирайки обстоятелството, че след изтичане на отпуска по болест К. се е завърнал на работа, съдът е пренебрегнал факта, че той в продължение на 160 дни е бил в болничен, т.е. почти 6 месеца. През този дълъг период от време ищецът е полагал необходимите грижи и усилия за възстановяването си, което е видно от приложените по делото медицински документи. Извършени са му две операции - на 02.08.2021г. и на 15.09.2021 г.; провел е рехабилитация от 04.10.2021г. до 11.10.2021 г., като по препоръка на лекарите продължил упражненията и в домашна среда; след преглед при доц.д-р Л.С., д.м. началник клиника по хирургия на ръка в УМБАЛ „Н.И.Пирогов“ му е назначена ежеседмична редресация на пръста (манипулация за безкръвно коригиране на налична деформация в резултат на промени в сухожилия и в мускулния апарат), с поставяне на екстензорна гипсова имобилизация, с определен шест месечен план за лечение. Според показанията на свидетеля К. лечението му е продължило много дълго време и след махането на гипса се виждала травма на пръста. Когато работили заедно на покрива не можел да работи на 100%, не можел да му подава гредите, пречела му травмата,като забелязал, пръстът му е постоянно свит. Съдът не е взел предвид факта, че изпитаните от ищеца болки не се изчерпват само с тези които е изпитал в острия период от 5 до 7 дни, както и след всяка операция и процедура, така и периодични през останалото време - основно 3 нощно време, при промяна на атмосферните условия и натоварване, които и към настоящия момент налагат прием на обезболяващи, за което свидетелства и свидетелят Х.Ч.. Недооценено е и обстоятелството, че видът на пръста създава изключителен дискомфорт и потиска самочувствието на ищеца, който към момента на инцидента е бил на 51г., за което свидетелстват и свидетелите.

Освен, че свиването на пръста (флексионна контрактура) има постоянен характер, то нарушава нормалната хватателна функция на ръката и има връзка и със самочувствието на ищеца в битов и личен план, с оглед външния вид на ръката при явната и видима деформация на един от нейните пръсти.С оглед изложеното съдът неправилно е приложил въведения с чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост, като не е съобразил в достатъчна степен конкретните обективно съществуващи обстоятелства, надлежно доказани в хода на процеса и имащи отношение към присъждането на справедливо по размер обезщетение, което следва да се опрели в размер на 20 000 лв. Моли да бъде отменено решението в обжалваната отхвърлителна част и бъде уважен изцяло предявения иск.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Горубсо М.“ АД.

В съдебно заседание жалбоподателят Н. Е. К. в представена от пълномощника му адв.

Д. С.а писмена молба поддържа въззивната си жалба.

Жалбоподателят „Горубсо М.“ АД, в представена от пълномощника му юрисконсулт Я.К. писмена молба поддържа въззивната си жалба.

С.ският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивните жалби и представените в съдебно заседание писмени становища на страните и след преценка на събраните поделото доказателства счита, че въззивните жалби са постъпили в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което са процесуално допустими.