Определение № 3466 от 24.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3466 гр. София, 24.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20268002100781 по описа за 2026 година

Производството е образувано по касационна жалба от Д. К. Р., чрез адвокат К. Г. срещу въззивното решение № 1249/03.11.2025 г. на Апелативен съд – София по в.гр.д. №1188/2025 г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и противоречие с практиката на ВКС, и ЕСПЧ.

Ответникът „Пик Нюз“ ЕООД с писмен отговор, чрез адвокат Д. К., оспорва жалбата като недопустима. В условие на евентуалност твърди, че не са налице основания за допускане на обжалването, тъй като част от поставените въпроси са намерили своето разрешение в установената практика на касационната инстанция, а въззивното решение е постановено в съответствие със същата. Излага още, че по част от формулираните питания не са обосновани допълнителните основания за допускане на касационното обжалване.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд, след частична отмяна на решението на първостепенния Софийски градски съд, осъдил „Пик Нюз“ ЕООД да заплати на Д. К. Р. сумата от 25 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от клеветнически и обидни думи и изрази, използвани в публикациите на интернет страницата www.pik.bg, ведно със законната лихва върху нея, считано от дата на подаване на исковата молба – 12.06.2023 г. до окончателното 1 изплащане, както следва: от 30.12.2018 г. със заглавие: „Д. М.: егото при А. Оз, душата – при рокличките на Н.“; от 22.08.2019 г. със заглавие: „И. Н. изригна срещу Д. Р.: Виновна сте, мадам Р., но за разтуреното семейство на мъжа ви. Виновна сте за две деца, които трябва да се разкъсват между родителите си…“; от 23.08.2019 г. със заглавие: „Президент в кафез.

Защо Е. Й., И. Х. и шефът на НСО изоставиха Р. Р.“; от 18.02.2020 г. със заглавие: „И. Н. безпощадно: Д., беше интимна с висш офицер, а той ти плащаше с държавни пари. Трудно е да си желана жена с тия рехави косици, тия рамене и тая крива усмивка… И с тая кожа, колкото и да я опъваш напоследък“; от 30.06.2020 г. със заглавие „БУРЯ В ПРЕЗИДЕНТСТВОТО: Д. Р. вилнее срещу П. У. заради чатовете с Б. и признанията как я подхващал от рано“; от 09.07.2020 г. със заглавие: “Д. Р. бута бившия си мъж за шеф на Б.София“; от 05.09.2020 г. със заглавие: “Д. Р., не Б. е новият Г. – комисарят по идеологията на метежа“; от 21.12.2020 г. със заглавие: „РАЗКРИТИЕ НА ПИК: Чехълът на Д. Р. пак затисна президента-подписва първо жена си на коледни честитки (СНИМКА)“; от 09.02.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК: Д. Р. пристигнала в София като секретарка на Р. Х. от СДС“; от 28.05.2021 г. със заглавие: „СВЕТОВЕН ГАФ: Д. Р. шокира Ватикана с бял панталон (СНИМКА)“; от 09.07.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Д. Р. в афери с 4-ма политици! Първата дама става на 52“; от 13.11.2022 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Р. пируват с гурме пържоли насред кризата (СНИМКА)“; от 14.04.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК! Претърпяла ли е операция Д. Р. – ето какво отговориха от болница „Св. И. Р.“ и от 24.05.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Д. Р. пие вино след операцията (СНИМКА)“, както и за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва. Със същото съдът отхвърлил предявения от Д. К. Р. срещу „Пик Нюз“ ЕООД иск за заплащане на разликата над присъдените 25 500лв. до претендираните 174 500лв. и за публикациите, както следва: от 16.03.2019 г. със заглавие: „ВИП дамата Д. Р.: Четирима охранители я пазят в тоалетната-вижте УНИКАЛНОТО ВИДЕО, което НСО скандално изтри от телефона на журналист“; от 23.11.2021 г. със заглавие: „Кървавото хоро на Д. Р. е като хорото на Ж. В.“; от 06.03.2022 г. със заглавие: “САМО В ПИК И РЕТРО: Ген. Д. зарязана от охранителката си (СНИМКА)“; от 07.11.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Ген. Д. пръсна 100 бона за тоалети (СНИМКИ); от 24.07.2021 г. със заглавие:

„САМО В ПИК И РЕТРО: Д. Р. на театър с пола за 1300 лв. (СНИМКА); от 06.12.2020 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Д. Р. с палто за 2300 лв. (СНИМКИ)“; от 07.01.2021 г. със заглавие: „Ген. Д. с тайна вила (СНИМКИ)“; от 29.01.2023 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Д. Р. нападна бившата на президента (СНИМКА)“ и от 21.12.2020 г. със заглавие: „Д. Р. да стане академик! Президентшата първа разкри политическата патология на Р. Р.“, както и за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото не е спорен фактът, че ответникът „ПИК НЮЗ“ ЕООД е издател на електронното издание, в което били публикувани материалите, предмет на делото. Приел, че издателят е този, който носи правото да възпроизвежда и разпространява едно произведение (чл.43 и пар. 2, т.3 и т.4 от ЗАПСП), съответно той носи отговорност за характера и съдържанието на публикуваните и разпространени чрез съответната медия публикации.

2

Предвид необжалваната от ответното дружество част от първоинстанционното решение, съдът направил извод за наличие на определените в закона предпоставки за ангажиране на неговата отговорност за претърпените от ищцата неимуществени вреди от следните статии:

1/ от 30.12.2018 г. със заглавие: „Д. М.: егото при А. Оз, душата – при рокличките на Н.“; 2/ от 22.08.2019 г. със заглавие: „И. Н. изригна срещу Д. Р.: Виновна сте, мадам Р., но за разтуреното семейство на мъжа ви. Виновна сте за две деца, които трябва да се разкъсват между родителите си…“; 3/ от 23.08.2019 г. със заглавие: „Президент в кафез. Защо Е. Й., И.

Х. и шефът на НСО изоставиха Р. Р.“; 4/ от 18.02.2020 г. със заглавие: „И. Н. безпощадно: Д., беше интимна с висш офицер, а той ти плащаше с държавни пари. Трудно е да си желана жена с тия рехави косици, тия рамене и тая крива усмивка… И с тая кожа, колкото и да я опъваш напоследък“; 5/ от 30.06.2020 г. със заглавие „БУРЯ В ПРЕЗИДЕНТСТВОТО: Д. Р. вилнее срещу П. У. заради чатовете с Б. и признанията как я подхващал от рано“; 6/ от 09.07.2020 г. със заглавие: “Д. Р. бута бившия си мъж за шеф на Б.-София“; 7/ от 09.02.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК: Д. Р. пристигнала в София като секретарка на Р. Х. от СДС“; 8/ от 28.05.2021 г. със заглавие: „СВЕТОВЕН ГАФ: Д. Р. шокира Ватикана с бял панталон (СНИМКА)“; 9/ от 09.07.2021г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Д. Р. в афери с 4-ма политици! Първата дама става на 52“.

Посочил, че по отношение на тези публикации е налице спор относно размера на следващото се на ищцата обезщетение. Приел, че спорен е и въпросът дали правото на изразяване и разпространяване на информация е превратно упражнено, съответно налице ли е противоправно поведение на служител на издателя на електронното издание, което е основание за ангажиране на деликтната му отговорност за следните публикации: 1/ от 05.09.2020 г. със заглавие: “Д. Р., не Б. е новият Г. – комисарят по идеологията на метежа“; 2/ от 21.12.2020 г. със заглавие: „РАЗКРИТИЕ НА ПИК: Чехълът на Д. Р. пак затисна президента подписва първо жена си на коледни честитки (СНИМКА)“; 3/ от 13.11.2022 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Р. пируват с гурме пържоли насред кризата (СНИМКА)“; 4/ от 16.03.2019 г. със заглавие: „ВИП дамата Д. Р.: Четирима охранители я пазят в тоалетната-вижте УНИКАЛНОТО ВИДЕО, което НСО скандално изтри от телефона на журналист“, 5/ от 23.11.2021 г. със заглавие: „Кървавото хоро на Д. Р. е като хорото на Ж.

В.“; 6/ от 06.03.2022 г. със заглавие: “САМО В ПИК И РЕТРО: Ген. Д. зарязана от охранителката си (СНИМКА)“; 7/ от 07.11.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО:

Ген. Д. пръсна 100 бона за тоалети (СНИМКИ); 8/ от 24.07.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Д. Р. на театър с пола за 1300 лв. (СНИМКА); 9/ от 06.12.2020 г. със заглавие:

„САМО В ПИК И РЕТРО: Д. Р. с палто за 2300 лв. (СНИМКИ)“; 10/ от 07.01.2021 г. със заглавие: „Ген. Д. с тайна вила (СНИМКИ)“; 11/ от 29.01.2023 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Д. Р. нападна бившата на президента (СНИМКА)“; 12/ от 24.05.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК И РЕТРО: Д. Р. пие вино след операцията (СНИМКА)“; 13/ от 14.04.2021 г. със заглавие: „САМО В ПИК! Претърпяла ли е операция Д. Р. – ето какво отговориха от болница „Св. И. Р.“ и 14/ от 21.12.2020 г. със заглавие: „Д. Р. да стане академик! Президентшата първа разкри политическата патология на Р. Р.“.

При преценка противоправността на посочените публикации въззивният съд, позовавайки се 3 на трайно установената практика на ВКС, ЕСПЧ и решение №7/04.06.1996 г. на Конституционния съд на Република България по к.д. № 1/96 г., развил принципните съображения, че свободата на печата и средствата за масова информация, както и правото на мнение, търсене и разпространяване на информация са защитени от разпоредбите на чл. 40, ал. 1, чл. 39, ал.1 и чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 10, ал. 1 от ЕКЗПЧОС. Посочил, че тези права включват свободата за отстояване на мнение, получаване, разпространяване на информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници. Изложил, че преценката за правомерността на публикациите изисква извършване на съпоставка на правото на защита на честта и доброто име на ищеца по чл.32 КРБ и свободата на средствата за масова информация гарантирана от чл. 40, ал.1 КРБ.

Намесата и ограничаването на правото на свобода на средствата за масова информация, е допустимо само в изрично предвидените от закона случаи и за защита на правата и доброто име на адресата на изявлението, и доколкото това изявление не е вярно. Отбелязал, че при тази преценка следвало да бъде направено разграничение на отрицателното мнение или критика (която не е съставомерно деяние, дори когато е поднесена провокативно, шокиращо или чрез преувеличаване) с обидата (изявление, което обективно е годно да накърни достойнството на адресата, неприлично, вулгарно и цинично, унизяващо честта и достойнството). Изложил още, че оценъчните съждения не се проверяват за вярност, тъй като представляват коментар, а на проверка подлежат фактическите твърдения. В случай, че същите са неверни и позорят адресата, тези обстоятелства могат да послужат като основание за ангажиране отговорността на ответника. Приел още, че когато оценъчните съждения не са подкрепени от достатъчно фактическо основание, е налице злоупотреба със свободата на словото, което представлява виновно противоправно поведение. Развил и съображения, че във всеки конкретен случай съдът дължи преценка дали определено изказване с негативно спрямо засегнатото лице съдържание, освен оценка и мнение по обществен въпрос, обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт. Посочил, че проверката дали извършеното разгласяване на определен факт е противоправно, виновно и представлява злоупотреба с право извън посочените нормативно установени предели следва да бъде извършена след установяване на обстоятелството, че твърдението за факта е невярно.

Въз основа на тези принципни положения, по спорните публикации въззивният съд приел следното:

Приел, че използваните в публикацията от 05.09.2020 г. със заглавие “Д. Р., не Б. е новият Г.

– комисарят по идеологията на метежа“ твърдения, че ищцата създала фабрика за фалшиви новини, чиято цел била населението да бъде „обуначено“ и била назначена на два щата от любовника си били клеветнически и със същата било извършено превратно упражняване на правото на разпространение на информация. Намерил, че по-голямата част от статията не била с противоправно съдържание, тъй като извън посоченото не съдържала други клеветнически твърдения или обиди по отношение на ищцата. Изложил, че глаголът покривам носел смисъл за умишлено дистанциране, а фразите „умряла лисица“ и „се прави на две и половина“ имали оценъчен характер. Заключил, че по отношение на тези изрази и твърдения не били налице основания за ангажиране отговорността на ответника, а 4 съдържанието на статията създавало усещането у реципиента за изключително ниска степен на достоверност на изнесената информация. Отбелязал още, че фактът за съществуване на фабрика за фалшиви новини бил важен за обществения дебат в много по-голяма степен от облеклото на ищцата и обстоятелството дали имала „афери“ с политици.