Решение № 1165 от 19.12.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1165 гр. Стара Загора, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Г. при участието на секретаря Т. Т. В. като разгледа докладваното от Александър Г. Гражданско дело № 20255530101144 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Ц. Й. Ц. против „Кредирект” ЕООД,гр.София с иск с правна квалификация чл.55, ал.1 предл.1 ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 563 лева недължимо платени суми /възнаградителна лихва, неустойка и други такси към договора/ на ответника във връзка с Договор за потребителски кредит № ...... от 28.09.2023 г. - платени при начална липса на основание, защото уговорената възнаградителна лихва била нищожна като противоречаща на добрите нрави, като служебно провери за нарушение на добрите нрави, за неравноправни клаузи във вреда на потребителя, за нарушаване на императивни правни норми. Претендира направени по делото разноски.

Ответното дружество „Кредирект” ЕООД в срока по чл.131,ал.1 ГПК представят писмен отговор, в който молят съдът да отхвърли предявените от Ц. Й. Ц. претенции като неоснователни. Твърдят, че процесният договор за кредит е погасен в гратисния период, уговорен в чл. 3, ал. 6 от Договора, като заемната сума от 1000 лева била върната преди падежа, като сумата от 1000 лева била върната на 23.10.2023г. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че между него, в качеството му на кредитополучател и "Кредирект" ЕООД, с ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, в качеството си на кредитор, бил сключен Договор за потребителски кредит № ........година. По силата на този договор, последният следвало да предостави заемни средства в размер на 1000 /хиляда/ лева. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 6. от Договора 1 годишният лихвен процент на заема бил 44 % /четиридесет и четири процента/, а годишният процент на разходите бил 54.38 % /петдесет и четири цяло и тридесет и осем процента/. Уговорено било, кредитът да бъде върнат в 1 /една/ месечна вноска.

Процесният договор за кредит бил потребителски - страни по него били потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът бил физическо лице, което използвало заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция - търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставял или се задължавал да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Тъй като сумата по предоставения заем не била използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, представеният по делото договор за заем бил по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинявал на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 - 1476 ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

Имайки предвид гореизложеното, счита, че действително приложеният в кредитното правоотношение годишен процент на разходите обаче, бил различен от посочения в договора и с вписания от Кредитодателя годишен процент на разходите от 54, 38 % /петдесет и четири цяло и тридесет и осем процента/. Това било така, защото съгласно чл. 3, ал. 2, т. 10 от договора се дължи „такса за експресно разглеждане“, която била уговорена в размер на 508 /петстотин и осем/ лева.

Кредитодателят, залагайки като клауза на дължимостта на „такса за експресно разглеждане“ в договора за кредит всъщност целял заблуда на потребителя и свръхпечалба за себе си. Ответникът в настоящото производство, използвайки заблуждаваща търговска практика създавал неравноправност, която благоприятства Кредитодателя и увреждал Кредитополучателя. С такива клаузи в договора Кредирект" ЕООД, с ЕИК 207024290 целял да заблуди кредитополучателя в частта, относно действителния годишен процент на разходите, като това обстоятелство пораждало недействителност на целия договор, тъй като по смисъла на чл. 11 от ЗПК във връзка с чл. 19 от ГПК във връзка с чл. 22 от ЗПК липсата на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит водила до нищожност на договора. Това било така, защото годишният процент на разходите по кредита включва в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. Твърдяното се подкрепяло и от факта, че съгласно чл. 3, ал. 2, т. 10 от договора, ищцата следвало да заплати 2

„такса за експресно разглеждане“, която такса била платима при погасяване на кредита съгласно условията на договора.

На следващо място, следвало да се има предвид, че към настоящия казус били приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона защита на потребителите, доколкото ищецът имал качеството на потребител съгласно параграф 13 от ЗЗП, според който текст потребител бил всяко физическо лице, което придобивало стока или ползва услуги, които не били предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая на Ц. Й. Ц., с ЕГН **********, в качеството му на физическо лице, била предоставена финансова услуга (отпуснат потребителски кредит). В ЗЗП се съдържало легално определение на понятието неравноправна клауза в договор, сключен с потребителя, като в разпоредбата на чл. 143 било вписано, че това била всяка уговорка в негова вреда, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите били нищожни, освен ако не били уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба било разписано, че не били индивидуално уговорени клаузите, които били изготвени предварително и поради това потребителят не имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения били дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 година, относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Настоящият договор бил сключен при общи условия, като било видно, че бил изготвен бланково. Чрез подписването на договора и останалите съпътстващи документи, не ставало ясно, че ищецът бил в състояние да повлияе на клаузите на договора при договарянето. В случая г-н Ц. не имал възможност да влияе върху съдържанието им.

Сключеният договор било предварително изготвен, с бланково попълнени параметри, с предварително съставени общи условия. С начисляването на допълнителните услуги се определяло възнаграждение за тези услуги и съответно оскъпяване на кредита. Клаузата, уговаряща дължимост на „такса за експресно разглеждане“ била неравноправна, именно защото няма съответствие между правата и задълженията на двете страни в случая. Наред с това е видно, че въпросната клауза по същността си се отнасят към такива по усвояване и управление на кредита, а съгласно чл.10а, ал.2 от Закона за потребителските кредити, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Уговореното възнаграждение под формата на „такса за експресно разглеждане“ било разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР - индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. Поради невключването на това възнаграждение в посочения от потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания такъв от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в Договора на размер на ГПР, 3 който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Поради това счита, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл. 22 от ЗПК и неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 11, т. 20 от ЗПК. В тази връзка били Решение №260065 от 08.02.2021 г. на ОС - Бургас по гр. д.

№2449/2020 г.; Решение №260257 от 09.12.2020 г. на PC - Шумен по гр. д.

№2313/2019 г. Решение №857 от 03.07.2020 г. на PC - Русе по гр. д.

№2303/2019 г., Решение № 260017 от 4.01.2021 г. на PC - Пловдив по гр. д. № 3464/2020 г.и потвърждават изложеното от мен по- горе. Потвърждава се и от Решение №261830 от 28.06.2021 г. по гр. д. №12544 от 2020, образувано по описа на PC - Пловдив и Решение №260626 от 01.03.2021 г. по гр. д. №12545 от 2020, образувано по описа на PC - Пловдив.

Изложената теза се потвърждавала и от разпоредбата на чл. 68г от ЗЗП, която давала легалната дефиниция на нелоялна търговска практика, която се използвала в настоящия случай, с цел свръхпечалба на Кредитора. Такава практика от страна на търговец към потребител се извършвала ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и било възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Член 68д от същия закон гласи, че заблуждаваща била такава търговска практика, при която се съдържала невярна информация и следователно била подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или била в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация била фактически точна и има за резултат или било възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Така в процесния договор било уговорено, че се дължи „такса за експресно разглеждане“, като същото това кумулиране на таксата към крайната погасителна вноска водило до скрито оскъпяване на кредита и създава предпоставка за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя.

Пак в тази връзка, следвало да се посочи, че още при сключването на договора била предвидена "Такса за експресно разглеждане" в размер на BGN 508 /петстотин и осем/ лева. Включена по този начин към общо дължимата от ищецът сума по договора, таксата на практика се явявал добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Тази клауза имала неравноправен характер по смисъла на чл.144, т. 9 от ЗЗП, като с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да била извършена конкретна услуга и същата представлява скрит разход по договора за кредит, който не бил включен в ГПР и с прибавянето на сумата процента на разходите значително надхвърля посочените в договора стойности и въвежда потребителя в заблуждение. - Решение № 4671 от 26.11.2024 г. по гр. д. № 4472 / 2024 г. на Районен съд - Пловдив.

Уговорената клауза в чл. 3, ал. 2, т. 10, с която се уговаряло възнаграждение за дължима „такса за експресно разглеждане“ от Договора 4 била недействителна. Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора.

Това били услуги, които нямали пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж. Смята, че таксата за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита, представлявало установено задължение на заемополучателя, свързано именно с усвояване на кредита, поради което клаузата за дължимост на сума за такса била уговорена изцяло в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която правна норма установявала забрана за начисляване на такси и комисионни, свързани с усвояване и управление на кредита.

Освен горното, клаузата била нищожна и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушавала принципа на справедливост. Сумата представлявала повече от 50 % спрямо главницата. Основната цел на така уговорената клауза била да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен размер, което било в контраст с разумните граници на добрите нрави и не се толерира от закона, а било и изцяло във вреда на потребителя.