Решение № 107 от 20.05.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Ловеч, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254300500187 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК

С решение №551/29.11.24 г. постановено по гр.д.№62/24 г. по описа на РС-Ловеч е осъден ЗАД“ДаллБогг : Живот и Здраве“АД, ЕИК : 200299615, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Г.М.Димитров“№1, представлявано от Изпълнителните директори Б.Г.И., Р.В.М. и Т.Д.Т. да заплати на Д. Т. Д., ЕГН-**********, с постоянен адрес :

***, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, сумата 2 990,00 /две хиляди деветстотин и деветдесет/ лева, представляваща неплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие от 07.12.2023 год., осъществило се по вина на водача на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „**“, с рег.№** **** ** А.Ц.Д., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД“ДаллБогг : Живот и Здраве“АД, ЕИК : 200299615, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Г.М.Димитров“№1, представлявано от Изпълнителните директори Б.Г.И., Р.В.М. и Т.Д.Т. към момента наПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 07.12.2023 год. до окончателното изплащане на сумата; осъден е ЗАД“ДаллБогг : Живот и Здраве“АД, ЕИК :

200299615, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Г.М.Димитров“№1, представлявано от Изпълнителните директори Б.Г.И., Р.В.М. и Т.Д.Т. да заплати на Д. Т. Д., 1

ЕГН-**********, с постоянен адрес : *** сумата в размер общо на 2 029,75 /две хиляди двадесет и девет лева седемдесет и пет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, посочена е БАНКОВАТА СМЕТКА на ищеца, по която ЗАД“ДаллБогг : Живот и Здраве“АД може да преведе присъдените суми е : IBAN :

BG21 CECB 9790 1016 9609 00; BIC : CECBBGSF – „Централна кооперативна банка“АД.

Постановено е определение №60/20.01.25 г. по гр.д.№62/24 г. по опис на РС-Ловеч с което е оставена без уважение молба вх.№13554/04.12.2024 год., подадена от Д. Т. Д. от ***, чрез пълномощника си адв.Т. С. от АК-гр.Варна, с адрес ***, за изменение, на основание чл.248, ал.1 от ГПК, на съдебно решение №551/29.11.2024 год., постановено по гр.дело №62/2024 год. по описа на РС-гр.Ловеч, в частта за разноските, като му присъди разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в общ размер от 2 099,35 лева вместо присъдените 2 029,75 лева или допълнително 69,60 лева, като неоснователна.

Против горното решение е подадена въззивна жалба с вх.№14303/20.12.25 г. от Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК 200299615, като ответник, със седалище и адрес на управление: гр. София, буд. „Г.М. Димитров" № 1, представлявано от изпълнителните директори Б.И. и Т.Т., със служебен адрес: гр. София, бул. „Г. М. Димитров" № 1, чрез юрисконсулт И. Ц. с оплакване, че то е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, поради което несправедливо.

Изразява несъгласие с решението на първоинстанционния съд в частта му, отнасяща се до присъждане на сумата в размер над 2 990.00 лв - обезщетение за претърпени вреди на лек автомобил марка „Фолксваген", модел "Голф", с рег.№ ** **** **, ведно е произтичащите от определянето на обезщетение над този размер последици, касаещи присъдените лихви и съдебно-деловодни разноски.

Изтъква, че в хода на първоинстанционното производство съдът е присъдил обезщетение за автомобила в размер на 2 990.00 лв.. като не е отчел доводите му, касаещи определянето на дължимия размер на обезщетението в случай че се установи основателност на исковите претенции. Смята, че в конкретния случай същият е следвало да бъде определен съгласно Наредба № 24 от 8 март 2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249. т. 1 и 2 от КЗ и методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, като в чл. 4 от цитираната Методика изрично е упоменато, че последната се прилага ..като минимална долна граница, в случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на моторното превозно средство в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по експертна оценка" - какъвто е настоящият случай. Сочи, че ищците не са приложили документи, които да удостоверяват, че реално е осъществяван, съответно заплащан ремонт на процесния автомобил.

Твърди, че видно от представеното свидетелство за регистрация, лек марка ..Фолксваген", модел "Голф", с рег.№ ** **** ** е с дата на първа peгистрация 03.12.2004 г.. т.е. към датата на процесното събитие автомобилът е на повече от 19 години и съгласно разпоредбите на горепитираната наредба, в случая не е необходимо да се заменят 2 увредените части с оригинални, нито да се извършва ремонт в официален сервиз. Поради това счита, че при уважаване на исковите претенции за заплащане на застрахователно обезщетение, първоинстанционният съд е следвало да приеме, че сумата, необходима за извършване на ремонт на процесния автомобил възлиза в размер на 561.24 лв. - стойност новите авточасти с приложен коефициент на овехтяване 0.4 за автомобили над 15 години, каквато стойност е дало и вещото лице по първоначално изготвената по делото автотехническа експертиза предвид извънсъдебно изплатената от ответното дружество сума в размер на 712.34 лв.. която сума надвишава посочената от вещото лице стойност.

Счита горепосоченото за недостатък на съдебното решение, което го прави неправилно, като е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на принципа за установяване на обективната истина в гражданския процес.

Моли съда да отмени Решение № 551/29,II.2024 г. на РС-Ловеч, постановено по гр.д.№ 62/2024 г.. и вместо него да постанови друго такова, с което да приеме, че претендираната от ищеца сума е недължима и да отхвърли иска изцяло.

Моли да му присъди юрисконсултско възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция.

В срок е подаден отговор на въззивната жалба от Д.Т.Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** чрез: адв. Т. С. - АК - гр. Варна, с адв. № 1700147590, адрес на кантората: ***.

Намира, че депозираната въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а постановеното съдебно решение да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, тъй като няма спор между страните по отношение съществуването на застраховка „Гражданска отговорност", сключена между ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве'' АД и *** със застрахователна полица № BG/30/123001510***, със срок на валидност от 19.05.2023 г. до 19.05.2024 г., от която ищецът Д. Т. Д. черпи своите права, като липсва спор и по отношение на фактическата обстановка досежно настъпилото на 07.12.2023 г. ПТП в ***, реализирано по вина на водача на лек автомобил марка „Ситроен", модел ..**". с peг. № ** **** **. Сочи, че в съставения двустранен протокол от 07.12.2023г. А.Д. е признала неизгоден за нея факт, а именно вината си за осъществилото се ПТП, доколкото тя е нарушила разпоредбите на ЗДвП, в резултат на което причинила имуществени вреди на Д.Д., а именно-повредито собствения му лек автомобил.Намира за устаноено,че предвид механизма на ПТП, същото е било непредотвратимо за водача на ищцовото МПС и тези обстоятелства се потвърждават от всички събрани в първоинстанционното производство доказателства, включително и от заключенията на двете изслушани съдебни автотехнически експертизи.

Сочи, че след подадена застрахователна претенция на 07.12.2023 г. застрахователят е изплатил на увреденото лице извънсъдебно застрахователно обезщетение в размер на 71234 лв. на 22.12.2023г. и правилно и законосъобразно, РС- гр. . приел, че дължимото на Д. Д. обезщетение за претърпени имуществени вреди възлиза на общата сума от 3702,38 лв., а неплатеният остатък е на стойност 2990 лв., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като останали недоказани всички въведени право изключващи възражения на застрахователя.

3

Счита, че обжалваното решение е постановено в съответствие с разпоредбите на Кодекса за застраховането и с константната касационна практика, която приема, че посочената от въззивника наредба не е приложима в случаи като процесния, както и че при определяне на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, не се прилага коефициент на овехтяване. Цитира, че според разпоредбата на чл. 386. ал. 2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, а видно от чл. 400, ал. 2 от КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка и правилно е тълкуването на решаващия състав, че меродавна за застрахователното обезщетение е действителната стойност на застрахованата вещ към деня на ПТП, респективно реалната стойност на вредата следва да се определя по пазарни цени.

Твърди, че РС. . обосновано кредитира с доверие експертната оценка на вещото лице Д.Д., изготвил повторната съдебна автотехническа експертиза, доколкото определената от него цена на ремонт на процесния автомобил е установена на база задълбочено пазарно проучване във фактически и в онлайн магазини за резервни авточасти, посещение на мястото на произшествието и при съобразяване с поставените задачи и средната цена на един нормочас сервизен труд, както и след запознаване с Ценови листи за резервни части на „Тандер корпорация", „Интеркарс" и „Тарос трейд". Сочи, че доколкото процесният автомобил е по-стар модел, вещото лице не е посочило в изчисленията си цени на оригинални части, а на качествени части от реномирани марки с качество близко до оригиналното, при актуална и достоверна средна цена за труд от 250 лв. за детайл и това заключение е прието по делото като компетентно дадено и изчерпателно, включително и неоспорено от страните.

Изтъква, че първоначалното заключение, изготвено от вещото лице В.А. било надлежно оспорено, доколкото не отговаря на изискванията на чл. 195 от ГПК за експертно заключение, което да води до достоверно изясняване на спорни по делото въпроси, за които са необходими специални знания, включително и без вещото лице да отговори на всички поставени му въпроси, въпреки дадената му допълнителна възможност, като експертизата е изготвена без извършен оглед на местопроизшествието или на ищцовия автомобил, без пазарно проучване, при използване на остаряла ценова листа Шваке и на неактуална цена за сервизен час труд и при прилагане на процент на овехтяване, което константната касационна практика отдавна е приела за неправилно.

Счита, че единственото обективирано във въззивната жалба оплакване на застрахователя към обжалваното решение се състои в това, че съдът при постановяването му не е приложил Наредба № 24/08.03.2006 г, но това оплакване е несъстоятелно, доколкото съдът не е допуснал нарушение на материалноправни или процесуаллоправни норми и е постановил правилно, законосъобразно и обосновано съдебно решение, а отделно от горното 4 твърди, че, вещото лице В.А. посочило, че е ползвало не Наредба № 24/08.03.2006г., а Наредба № 49/16.10.2014г., издадена от Комисията за финансов надзор, така, както му е поставена задача от ответното дружество в отговора на искова молба. Не споделя становището на въззивника, че вещото лице А. е изложило, че дължимото обезщетение възлиза на общо 561,24 лв, тъй като тази сума е посочена единствено като стойност на нови авточасти с коефициент на овехтяване 0,4 съобразно поставената задача, в която не е заложена стойността на сервизни часове труд. Счита, че застрахователното обезщетение включва, както реалната пазарна стойност на необходимите за подмяна резервни части, така и стойността на необходимия труд в автосервиз, посредством който вещта - МПС да придобие вида от преди увреждането й.