Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 327 от 24.07.2025, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно частно гражданско дело 333/2025
Вид
Определение № 327
Подписан
24.07.2025
В сила
24.07.2025
Състав
Тоничка Димитрова Кисьова, Ивайло Стефанов Стефанов, Полина Петрова Бешкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 327 гр. Смолян, 24.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно частно гражданско дело № 20255400500333 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 419, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 2109/10.03.2025г., депозирана от И. Н. Б., действаща чрез пълномощник - адвокат М. Орм., против разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,

№ 489/15.10.2024 г., по ч. гр. д. № 1201/2024 г., по описа на Районен съд - Смолян, с което е допуснато незабавно изпълнение на Заповед № 489/15.10.2024 г., за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по същото дело.

В частната жалба е развито становище за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Обръща се внимание на разпоредбата на чл. 418, ал.2 ГПК, съгласно която съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, след проверка на документа от външна страна, с акцент над обстоятелството, дали въпросният документ установява подлежащо на изпълнение вземане. Твърди се, че документът, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение е нередовен от външна страна. В подкрепа на това твърдение се привеждат следните аргументи: в съответното заявление по чл. 417 ГПК, се претендират суми по Договор за кредит № CARD – 17511443, но към заявлението, всъщност е приложен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 17440258, сключен на 14.11.2019г. Същият договор бил с предмет отпускане на потребителски кредит в размер на 3001, 00 лв., като видно от погасителния му план, последната - двадесет и четвърта по ред погасителна вноска била с падеж 15.11.2021г.

Липсата на съвпадение между номерата /идентификатори/ на договора, във връзка с който се претендират вземанията и приложения договор към заявлението по чл. 417 ГПК, 1 различната стойност на сумите по двата договора, несъответствието на посочените в тях срокове, жалбоподателят тълкува като обстоятелство, че към заявлението не е приложен договорът, от който произтичат твърдените вземания по заповедното производство. Това, според жалбоподателя, е поставило заповедния съд в невъзможност да изгради преценка относно съществуването на вземане срещу длъжника, както и относно факта подлежи ли то на изпълнение.

В заключение, отправя се искане пред настоящата инстанция за отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с № 489/15.10.2024 г. по ч. гр. д. № 1201/2024 г. по описа на Районен съд – Смолян. Претендират се разноски в производството за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от другата страна – „Юробанк България“ АД.

Смолянският окръжен съд, като се запозна с материалите по делото и взе предвид становището на жалбоподателя, намира за установено следното от фактическа страна:

Районен съд – Смолян е бил сезиран със заявление по чл. 417, ал. 1 ГПК от "Юробанк България" АД, ЕИК 000694749 срещу длъжника И. Н. Б., с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сума, възлизаща към 30.09.2024г. на стойност от 3978, 59 лв. – парично задължение, произтичащо от неплащането на главница и лихви по ползван от длъжника банков кредит в лева съгласно Договор за кредит, № CARD – 17511443. От така посочената сума, 3248, 42 лв. – представлява главница за периода 01.11.2023г. – 30.09.2024г.; възнаградителна лихва в размер на 391, 00 лв., дължима за периода 01.11.2023г. – 13.09.2024г.; мораторна лихва в размер на 338, 42 лв., дължима за периода от 01.11.2023г. – 30.09.2024г.

С разпореждане от 15.10.2024г., постановено по ч. гр. д. № 1201/2024 г. по описа на РС – Смолян, е разпоредено в полза на заявителя да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за процесните вземания. С разпореждането е постановено незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение, както и издаването на изпълнителен лист на основание чл. 418, ал. 1 ГПК.

Издадена е Заповед № 489/15.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, както и на заявителя е издаден изпълнителен лист от 15.10.2024г., по който е образувано изпълнително дело № 20249180400284 по описа на ЧСИ Тодор Витанов с район на действие – Окръжен съд – Смолян.

От постъпило писмо от ЧСИ Тодор Витанов се установява, че препис от покана за доброволно изпълнение, както и препис от Заповед за изпълнение от 15.10.2024г., издадена по ч.гр.д. № 1201/ 2024г. по описа на РС – Смолян, са били връчени на длъжника на 18.02.2025г.

С подадено на 10.03.2025г. възражение, длъжникът И. Б. е оспорила дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение, като едновременно с това на същата дата е 2 депозирала частна жалба, вх.№ 2109/10.03.2025г., против разпореждането на заповедния съд, с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване.

Производството за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и за издаване на изпълнителен лист е предоставено като възможност за кредитора по облекчен ред да получи съдебно признаване и изпълнителен титул за свое изискуемо и ликвидно вземане срещу длъжника, без да води исков процес при условие, че вземането е установено с някой от изброените в цитираната разпоредба документи.

От своя страна представяният документ по чл. 417 ГПК трябва да е редовен от външна страна и да удостоверява задължение за заплащане на парична сума, което задължение да е определено по своето основание, вид и размер, както и да е настъпил падежът му. Проверката, която районният съд дължи по повод заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 418, ал. 2 ГПК, е съсредоточена върху това дали съществува редовен от външна страна документ, посочен в чл. 417, т. 1-10 от ГПК и на второ място, дали този документ удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

На основание чл. 419, ал. 1 ГПК длъжникът има възможност да обжалва разпореждането за допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение, като съгласно чл. 419, ал. 3 ГПК, същото може да бъде отменено, когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изр. първо от ГПК, т. е. ако документът, въз основа на който е допуснато незабавно изпълнение, не е редовен от външна страна или не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

За да бъде уважена частна жалба по чл. 419 ГПК, е необходимо да се установят пороци на разпореждането, с което е била уважена молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение, които да се основават на съображения, извлечени от самия акт по чл.

417 от ГПК. В случая актът по чл. 417 ГПК е извлечение от счетоводните книги на заявителя, с което се установява задължение на жалбоподателката, произтичащо от Договор за кредит № CARD – 17511443 .

Относно съдържанието на представеното към заявлението „Извлечение от счетоводните книги“, съдът прави извода, че то представлява формално редовен от външна страна документ, тъй като е съставено от компетентно лице, надлежно овластено от законните представители на банката и има минимално необходимото, изискуемо съдържание, съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции. Що се касае до представения документ, от който произтича вземането на банката, настоящият състав открива несъответствие между посочения в „Извлечение от счетоводните книги“ на „Юробанк България“ АД, изх.№ 4444 под наименованието „Договор за кредит № № CARD – 3

17511443 и реално приложения такъв под наименованието „Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 17440258“. Констатира се липса на идентитет в стойностите на „усвоен кредит“ – сума, отразена като 4000 лв. в „Извлечението от счетоводните книги“ и като „размер на кредита за потребителски цели“ от 3001, 00 лв. в Договор PLUS – 17440258.

По-натам, като индиция за несъответствие между посочения като основание на вземането договор и приложения такъв, съдът разглежда и обстоятелството, че по силата на т.5 от Договор PLUS – 17440258, би следвало „при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора да стане предсрочно изискуемо, в целия му размер …“. Видно от имплементирания в Договор PLUS – 17440258 погасителен план, падежът на последната погасителна вноска /под №24/, е бил определен за датата 15.11.2021г. От последното следва, че в съответствие с цитираната т.5 от Договор PLUS – 17440258, вземането на Кредитора е било възможно да стане предсрочно изискуемо, най-късно на 29.11.2021г., в случай че последната дължима погасителна вноска по Плана не бъде внесена. Видно от отразеното в „Справка от счетоводните книги“, датата на изпадане в забава на длъжника е 01.11.2023г., а според отразеното в заявлението, банката – кредитор е направила изцяло и предсрочно изискуем кредита, едва на датата 13.09.2024г.

Допълнително, в Покана за изпълнение, която е изпратена до И. Н. Б. от страна на „Юробанк България“ АД, е посочен размера на дължимата главница на стойност от 3248, 42 лв., който надвишава размера на кредита за потребителски цели по приложения Договор PLUS – 17440258 от 3001, 00 лева.

При по-задълбочено сравнение между компонентите на приложения Договор PLUS – 17440258, се забелязва, че в т.2 от същия, е регламентирано, че „С подписването на настоящия договор, Кредитополучателят дава своето изрично съгласие, от сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, … Кредиторът да удържи …, във връзка със задължения на Кредитополучателя …, както следва: 2122, 36 лв., във връзка с Договор с № PLUS -16799877“. Последното, макар и косвено, е индикация, че приложения Договор PLUS – 17440258 не касае цитирания Договор № CARD – 17511443 в „Извлечение от счетоводните книги“ .

В обобщение, въпреки идентичността на кредитор и длъжник по референтното към Договор № CARD - 17511443 „извлечение“ с тези по Договор PLUS – 17440258, се констатират драстични различия в идентификаторите на двата договора, реквизити, като: дата на сключване, размера на предоставения кредит, падежите на месечните вноски, претендирания общ размер на задължението, както и основанието за изискуемост.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че изброените несъответствия, сериозно препятстват дължимата преценка, дали правопораждащият спорното материално право факт – сключен договор за кредит, удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, за което е допуснато незабавно изпълнение.

4

Неслучайно, законодателно е установено задължението за предоставяне към извлечението от счетоводните книги на банката по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК и на документа, от който произтича задължението на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. Последното изискване е въведено, именно с цел да подпомогне преценката на съда във връзка с издаването на изпълнителен лист по чл. 418, ал.2 ГПК, относно това, удостоверява ли се подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Предвид извода на съда, че не е налице втората предпоставка на чл. 418, ал. 2, изр.

1 – съдът да провери удостоверява ли се подлежаща на изпълнение вземане срещу длъжника, настоящият състав не счита за необходимо да излага мотиви по отношение на другите направени от жалбоподателя възражения.

С оглед изложеното, въззивната инстанция намира, че разпореждането на РС Смолян за незабавно изпълнение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като се обезсили и издадения изпълнителен лист.