Решение № 278 от 10.11.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. ЛЕВСКИ, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря СОНЯ Й. ПАТАЗОВА като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20254410100359 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит №899515/24.07.2023г.; установителен иск в условията на евентуалност с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на неустоечните клаузи. и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 50 лв., представляваща недължимо платени суми по Договора за кредит, със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане.

В РС – Левски е постъпила искова молба от С. Д. П., ЕГН **********, с адрес ****, чрез адв. Й. М., вписан в АК – Плевен, против: „Кредирект” ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Н.П.П..

В исковата молба се твърди, че на 24.07.2023 г. между С. Д. П. и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит № 899515, по силата на който на ищцата е отпуснат кредит в размер на 1500 лева за срок от 18 месеца. В договора било уговорено, че за ползване на сумата кредитополучателят дължи на кредитодателя възнаградителна лихва с фиксиран годишен лихвен процент - 47%. Годишният процент на разходите по кредита бил изчислен на 58.09%, без в него да са включени разходите за събиране, лихви за забава, такси и неустойки за неизпълнение. В резултат, в договора било посочено, че общата дължима сума от потребителя е в размер 1 на 2212.08 лева.

Навежда съображения, че в чл.6 от договора било предвидено задължение за потребителя в срок от 2 дни от сключване на договора да обезпечи заема с банкова гаранция в размер на цялото задължение, валидна за период от сключване на договора до изтичане на 6 м. след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема или да осигури поръчителство на едно или две физически лица, които следва да отговарят кумулативно на множество изисквания, подробно посочени в чл. 6, ал.1, т.2 от договора.

Твърди се, че в чл. 18, ал.1 от договора било посочено, че ако заемателят не предостави посоченото в чл.6 от договора обезпечение в 2-дневен срок от сключване на договора, дължи неустойка на кредитора в размер на 2891,42 лв., която се заплаща разсрочено съгласно погасителния план. В представения погасителен план на ищцата била начислена неустойка, разпределена на 18 месечни вноски /4 вноски по 227,25 лв.и 14 вноски по 144,78лв./, всяка от която добавена към дължимата главница и лихва по договора за кредит, като общо дължимата сума за плащане по договора е достигнала почти 4 пъти договорения кредит и от 1500 лв. станал на 5148 лв.

Ищцата в качеството й на потребител по договора за потребителски кредит счита, че не дължи предвидените с договора плащания за лихви и неустойки, тъй като договорът за потребителски кредит е нищожен.

Наведените съображенията, че договорът е нищожен:

В ГПР не били включени всички разходи /неустойката в случая/.

Уговорената неустойка за непредставяне на обезпечение заобикаляла и императивната правна норма на чл. 19 ЗПК и водела до значително оскъпяване на кредита. Неустойката не била включена в ГПР, а представлявала възнаграждение на кредитора.

Счита, че клаузата на чл.11 от договора за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на чл. 143, ал.1 ЗЗП, вр. чл. 24 ЗПК; и тъй като с договора се задължавал потребителят при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение била типичен пример за неустойка, излизаща извън присъщите си функции и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Позовава се на т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело №1/2009г., ОСТК, според което нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Пак по същата причина, неустойката нямала възстановителна функция, плащането на сумата по предвидената с договора неустойка целяла обогатяване на кредитора за сметка на потребителя, поради което тази клауза противоречала на добрите нрави и цели заобикаляне на чл. 33, ал. 1 ЗПК.

2

Искането е съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит №899515/24.07.2023г., сключен между С. Д. П. и „Кредирект” ЕООД.

В условията на евентуалност, в случай че не уважи главния иск, искането е да прогласи нищожността на клаузата за неустойка – чл.18 от потребителски кредит №№899515/24.07.2023г., сключен между С. Д. П. и ответника.

На основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД да осъди ответника да върне на ищцата сумата от 50 лв., представляваща получена от ответника сума без основание по недействителен договор за потребителски кредит №899515/24.07.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендира направените деловодни разноски.

Моли на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да присъди на адвокат Й. В. М., за оказаната безплатна правна помощ на материалнозатрудненият ищец, адвокатско възнаграждение определено от съда.

Моли съда да бъде допусната съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице след като се запознае с представените по делото доказателства и съответните счетоводни и други документи, находящи се при ответника да отговори на следните въпроси:

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от страна на ответника.

Ответникът оспорва исковата молба като предявена в условията на злоупотреба с права и неоснователна. Излага подробни аргументи.

Прави искане съдът да извърши служебна справка за броя и вида на образуваните в РС Левски съдебни производства от ищеца срещу ответното дружество.

Становището на ответника е, че претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение са неоснователни.

Навежда съображения, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея и че настоящият случай бил такъв. Според ответника неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата била договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя.

Твърди, че в случай че неустойката се приеме за нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни. Според ответника валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Покрити били всички изисквания 3 на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК.

Счита, че уговорената неустойка не била и не следвало да бъде включвана в ГПР. Неустойката обслужвала неизпълнението и нейната функция била да обезщети страната по сключения договор, нещо повече – уговорена била като фиксиран размер и двете страни били наясно със стойността й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава.

Неоснователни били и аргументите за нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя. Такава проверка била извършена при отправяне на искането за отпускане на кредит.

Навежда аргументи, че оспорената неустойка е действителна и че същата е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави едно от предвидените обезпечение.

Счита, че не е налице неравноправност по ЗЗП. Клаузите на договора, вкл.оспорените не били във вреда на потребителя, били точно и ясно описани.

Счита, че изложените факти водели до извод, че е налице индивидуални договаряне и добросъвестност на кредитора, тъй като ищецът ползвал многократно един вид кредитен продукт, респ. многократно се е запознавал с условията му.

Излага съображения, че не би могла да е налице липса на индивидуално договаряне на процесните клаузи, доколкото потребителят многократно и всеки път е имал възможност да не се задължава с тях, но сам е избрал да направи обратното.

По отношение на осъдителния иск – от неоснователността на установителните искове за обявяване нищожност на договор в цялост и за недействителност на неустоечната клауза следвала и неоснователност на иска за връщане на даденото по договора, респ. клаузата за неустойка.Посочва се в отговора на исковата молба, че не били представени никакви доказателства за плащане на процесните суми.

Възразява срещу допускането на ССчЕ, тъй като не били представени доказателства за заплащане на сумата и поради това вещото лице не разполагало с доказателства, които да изследва в заключението си.

Формулираните въпроси вменявали задачи на вещото лице да направи изчисления, които да отговарят на правните твърдения на ищеца. Не оспорва, твърдението, че неустойката не е част от ГПР, а застъпва тезата, че същата не следва да се добавя към него.

Искането е съдът отхвърли предявените от ищцата претенции като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът е допуснал на основание чл. 214 ГПК изменение на предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, т.1 ЗЗД, със следния петитум: съдът да постанови решение, с което да осъди на основание чл. 55, ал.1, т.1 ЗЗД ответникът да върне на ищцата сумата от 1587,67 лв., получена без основание Договор за паричен заем №899515/24.07.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на настоящия иск до 4 пълното й изплащане.

Съдът като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, а и от представения по делото договор за потребителски кредит №899515/24.07.2023г., се установява, че между страните по делото е възникнало облигационно отношение, по силата на което ответното дружество „Кредирект” ЕООД е предоставило на ищеца потребителски кредит в общ размер 1500 лв. със срок от 18 месеца, размер на погасителна вноска 4х58,75лв. и 14х141,22лв., ГПР 58,09%, фиксиран лихвен процент 47,00%, с дата на първо на плащане на 24.08.2023г. Общата дължима сума от потребителя е в размер на 2212,08лв.

Съгласно чл.6 от процесния договор страните са се споразумели, че договорът за кредит ще бъде обезпечен в срок от 2 дни с банкова гаранция в размер на цялото задължение, валидна за период от сключване на договора до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема или да осигури поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи на условията на чл.6,ал.1,т.2 от договора. При неизпълнение, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 2891,42лв, с начин на разсрочено плащане, подробно описан в погасителния план разпределена на 18 месечни вноски, всяка добавена към дължимата главница и лихва по договора за кредит.

В хода на първоинстанционното производство е назначена съдебносчетоводна експертиза, която е приета от съда като компетентно изготвена и не е оспорена от страните.

От заключението по експертизата се установява, че ГПР е в размер на 58,09%, като в ГПР са включени главница и договорна лихва. Вещото лице пояснява, че в ГПР не е включена неустойката за непредставяне на обезпечение в размер на 2935,92 лв. При включване на неустойката в общ размер на 2935,92 лв. ГПР се изчислява на 608,86%.