Определение № 241 от 05.02.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 241 гр. Варна, 05.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Славова като разгледа докладваното от Албена Славова Частно наказателно дело № 20263110200008 по описа за 2026 година

УСТАНОВИ:

Производство по делото е по реда на чл. 213, ал. 4 и сл. от НПК и е образувано въз основа на постъпила жалба, депозирана от Д. И. Х. срещу постановление на Районна прокуратура – Варна от 18.11.2025 г., за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 12617/2025 г. по описа на ВРП, потвърдено с постановление на прокурор при Окръжна прокуратура - Варна от 05.12.2025 г. по пр.пр. № 6019/2025 г. по описа на ВОП.

С цитираното постановление на ВРП e констатирано, че наличните по преписката данни не обуславят извод за осъществено престъпление от общ характер, респ. такова по чл.323 от НК. Приема се, че в случая не е налице спор за имуществено право между съседите и не се констатира осъществена промяна на трайно установено фактическо положение, което е една от характеристиките на визираното престъпление.

Според представителя на ВРП отсъства и друг обективен елемент от обсъждания състав на НК, предвиждащ настъпването на т.нар. „немаловажни вреди“. Относно данните за причинени имуществени вреди, свързани с изкъртен кран за вода и срязан захранващ ел.кабел, прокурорът намира, че по отношение на деянието следва да се приеме квалификация на осъществен престъпен състав по чл.216 ал.4 от НК, с оглед маловажността на случая. Излага се съображение, че съгласно разпоредбата на чл.218в т.1 от НК наказателното преследване за деяния с цитираната квалификация се осъществява по частен ред с жалба до РС-Варна. По отношение на твърденията от жалб. Х. за отправени към него закани със саморазправа, представителят на ВРП формира извод с оглед съдържанието им, че посочената деятелност не предполага съставомерност по чл.144 ал.3 от НК, а евентуално за деяние субсумиращо състава на чл.144 ал.1 от НК, което съгласно разпоредбата на чл.161 от НК отново подлежи на наказателното преследване по тъжба на съответния пострадал пред съда. Прокурорът обръща внимание на обстоятелството, че по идентична жалба на Х. в РП-Варна е образувана преписка № 9343/25г., по която отсъства произнасяне, а изтъкнатото от Х. навежда данни за продължавано престъпление, респ. насочва към предмета на споменатата преписка.

В постановлението на ВОП от 05.12.2025 г. представителят на горестоящата 1 прокурорска институция е формирал извод, че атакуваният акт на ВРП е правилен и законосъобразен, като са споделени доводите в същия.

Недоволен от двата акта е останал жалбоподателят Х., който твърди, че постановлението на ОП-Варна от 05.12.2025 г. е необосновано и незаконосъобразно.

Намира, че материалите по преписката съдържат данни за извършени от Пламен Петров действията, с които същият е повредил част от имуществото му, като е прерязал ел. кабелите, които захранват дома му, изкъртил е крана на водата на външната зона - барбекю и като е поставил катинар на портала към дома му, напълно е възпрепятствал достъпа му до него, в резултат на което и до момента на депозиране на жалбата всички негови лични вещи са останали в къщата, съотв. същият няма достъп до тях. Твърди, че не е налице нито маловажност на извършеното, нито вредите от престъпното деяние са незначителни, както сочи за неправилни изводите в обжалваното постановление. Заявява, че в хода на производството Пламен Петров не отрича извършване на деянията, които са описани в жалбата. Намира, че са налице достатъчно данни, за извършени самоуправни действия от негова страна, които осъществяват състава на престъпление по чл.323 от НК, доколкото между него и Петров са налице имуществени спорове, във връзка с които са извършени самоуправните действия. Твърди, че Петров е влязъл с взлом в къщата му, изкъртил е всички камери, унищожил е соларната система, която захранва камерите, за което е подал последващи жалби до ВРП с искане преписките да бъдат обединени, за да се направят верните изводи за множество на брой действия на Петров, които съставляват отделни актове на продължавано престъпление от общ характер. Цитират се общо 7 жалби, адресирани до РП- Варна, част от които са срещу Пламен Петров, по повод на които са образувани съответните преписки. Твърди се, че депозираните жалби са във връзка с извършени умишлени действия срещу имуществото на Х. от Петров, съпругата му и дъщеря му, като за установяването на причинените имуществени вреди на жалбоподателя по настоящото производство не са извършени действия за събиране на съответни данни. Намира, че постановлението на ВРП, с което е отказано образуване на досъдебно производство следва да бъде отменено, като се дадат указания прокуратурата да предприеме необходимите процесуално-следствени действия по образуване на досъдебно производство за престъпление от общ характер по чл.323 от НК, както и по чл.216, ал. 1 от НК, като бъдат изискани всички преписки във ВРП и 5-то РУП при ОД на МВР - Варна срещу лицето Пламен Петров, включително и преписки по цитираните жалби с вх. номер 460 000 - 14801 от 18.11.2025 година на Д. Х. по описа на 5- то РПУ.

Като взе предвид материалите по делото, съдът намира, че жалбата срещу прокурорското постановление е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в срока по чл. 213, ал. 4 от НПК, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Като се запозна с доводите, изложени в жалбата, както и с материалите по прокурорските преписки на ВРП и ВОП, цитирани по-горе, и след като провери изцяло законосъобразността и правилността на постановление на Районна прокуратура – Варна от 18.11.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 12617/2025 г. по описа на ВРП, потвърдено с постановление на Окръжна прокуратура - Варна от 05.12.2025 г. по пр.пр. № 6019/2025 г. по описа на ВОП, съдът установи от фактическа и правна страна следното:

При упражняването на съдебен контрол по чл. 213, ал. 4 и сл. от НПК върху отказите да се образува наказателно производство от прокурора, обхватът на 2 проверката е лимитиран до обоснованост и законосъобразност на постановлението на прокурора от районна прокуратура, когато то е потвърдено от прокурор от по-горна прокуратура, аналогично на процедурата по чл. 243, ал. 5 от НПК, като именно прокурорският акт, постановен от РП-Варна, а не актът с който същият е потвърден от ОП-Варна, подлежи на съдебен контрол. При произнасянето си, съдът се води от постановлението на ВРП и коментираните в него престъпления. Когато отказът касае престъпления, които не са измежду визираните в чл. 231, ал. 4 от НПК, жалбата се оставя без разглеждане.

От материалите по преписката могат да бъдат извлечени следните фактически данни:

Пр.пр. № 12617/2025 г. е образувана въз основа на постъпила жалба от Д. И. Х., адресирана до РП-Варна в която се твърди, че на 27.06.2025 г. лицето Пламен Петров му е отправило заплахи и закани за убийство. Сочи се, че на 29.06.2025 г. Пламен Петров с автомобила си се е опитал да прегази хора, ангажирани с монтажа на портал на собствения имот на Х. – ПИ с идентификатор № ***, както и изкъртил ел. табло, което снабдява с ток имота му и разрушил съоръжението на енергоразпределителното дружество. Излага твърдения, че на 19 .08.2025 г. заварил портала осигуряващ достъп от улицата към имота на Х. с поставен катинар. Заявява, че катинарът е поставен от Пламен Петров и по посочения начин същият е възпрепятствал достъпа му до сграда в горепосочения имот, която е негова собственост. Сочи, че на посочената дата е установил, че Пламен Петров е изкъртил крана на водата, на барбекюто и е прерязал ел. кабели, които са предназначени за обслужват собствената му сграда в имота на Петров.

Към жалбата е приложено копие на нотариален акт за покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор ***, скица на поземления имот.

Към преписката е приобщена и жалба от Д. Х. до РП-Варна с вх. № 46000010612/25.08.2025 г., в която същият твърди, че от 19.08.2025 г. няма достъп до имуществото си – вещи, пари, дрехи, негови и на децата му, които пребивават в дома му при осъществяване на режима на лични отношения със същите. Към жалбата е приложено копие на определение № 4719/08.04.2025 г. по гр. д. № 5451/2024 г. по описа на ВРС и Решение № 2979/2025 г. по същото дело.

В хода на проверката е снето сведение от Д. Х., в което същият сочи, че е собственик на недвижим имот с идентификатор ***, придобит през мес. август 2023 г. Твърди, че с лични средства и труд е изградил къща в парцела, собственост на родителите на бившата си партньорка, а именно – Пламен Петров и Здравка Петрова. Заявява, че след раздялата с дъщеря им, отношенията им са се влошили, като посочените лица го възпрепятстват да влиза в имота им, за да стигне до сградата, която твърди, че е негова собственост. Същевременно претендира да му бъдат заплатени от Петрови подобрения в имота, предвид изградената от него в същия сграда. Сочи, че е прекъснато водоснабдяването и електроснабдяването в къщата.

В хода на проверката Юлиян Тодоров, който е в отношения на познанство с Х. споделя, че на 19.08.2025 г. е възникнал конфликт между Х. и Петров. Твърди, че последният не е допускал Х. до парцела си, в който познатият му е претендирал да влезе, за да обитава една от двете сгради, находящи се в същия. Сочи, че Петров е предложил да заплати определена сума пари на Х., за да се уредят спорните отношения помежду им, съотв. последният не се е съгласил. Заявява, че в хода на проведения разговор, зад едно от растенията в двора, на около 30 м от оградата, е 3 забелязал предмет, който му е заприличал на пушка, както и нож, забит в земята.

Снети са сведения и от Атанас Тодоров, познат на Д. Х., в които същият заявява, че е информиран от последния, че е живял в къща, находяща се в имот на тъста му.

Сочи, че на 19.08.2025 г. Петров е възпрепятствал достъпа на Х. до парцела му, като го е замерил с камък, крещял е и е подал сигнал на тел. 112.

В снетите сведения Пламен Петров сочи, че в имота, притежаван от него и съпругата му, са изградени две къщи, като при изграждането на втората, дъщеря му Мирела Матеева и Д. Х., са се занимавали с организационните дейности. Сочи, че Х. временно е обитавал едната сграда в имота им, като е живял там и след раздялата с дъщеря им, със съгласието на Петров и съпругата му. Заявява, че отношенията помежду им се влошили във връзка с водено между Мирела Матеева и Х. гражданско дело, както и с оглед действията на последния в съседен парцел, които са ограничили възможността им за достъп към улицата. Според Петров именно влошените им отношения са го мотивирали, да ограничи достъпа на Петров му като твърди, че новопостроената сграда в него, се притежава от него и съпругата му. Отрича да е спирал ел.захранването до имота. Потвърждава, че е демонтирал крана за барбекюто, съотв. сочи, че водата се захранва от частен водоем, в който той членува, поради което водата ползвана в парцела се заплаща от него. Не отрича, че едната сграда в имота му са налични лични вещи на Х., а именно – дрехи и изразява готовност същите да му бъдат предоставени, но не желае да допусне лицето в имота си, поради съмнение, че същият ще има достъп и до други вещи, които не му принадлежат, включително документи. Отрича да е отправял заплахи към Х. и да притежава огнестрелно оръжие.

В сведенията си Здравка Петрова поддържа изложеното от съпруга си относно релевантните за случая факти.

В хода на проверката е извършен преглед на представен от Д. Х. видеофайл, от който не са установени данни за извършени противоправни действия.

Извършена е справка, от която е видно, че Пламен Петров не притежава законно огнестрелно оръжие и боеприпаси и не са издавани удостоверителни документи по чл.

54 ал. 4 от ЗОБВВПИ на същия за придобиване на пневматично неогнестрелно оръжие или газово неогнестрелно оръжие.

Като взе предвид събрания в хода на проверката по случая материал, съдът намира, че оспорваното постановление на ВРП е правилно, а жалбата е неоснователна по следните съображения: