Решение № 3717 от 13.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3717 гр. София, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Росен Димитров Въззивно гражданско дело № 20251100504149 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.437 от ГПК.

Образувано е по жалба подадена от 142 ОУ „ВЕСЕЛИН ХАНЧЕВ“, БУЛСТАТ 121745906, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Красно село“, ул. „Пчела“ №21 срещу действия на ЧСИ ****, с рег. № 850 на КЧСИ по изпълнително дело № 20248500401101 по описа за 2024 година, а именно: отказ на ЧСИ да намали разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер от 400 лв. и разноски за издаване на изпълнителен лист в размер от 5 лв.

Оспорва и размера на определената от ЧСИ пропорционална такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ с аргумента,че неправилно в базата за изчисляването й е включен размера на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение. Сочи, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. на основание член 10, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е недължимо тъй като не са извършвани никакви действия по принудителното събиране на вземането,а и същото е платено изцяло в срока за доброволно изпълнение.

Твърди, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност и че извършените действия от страна на упълномощения представител се изразяват единствено в изготвяне и депозиране на молба за образуване на изпълнителното дело.

Моли съдът да постанови решение , с което да уважи жалбата.

На основание чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител мотивира решението си относно начислените на длъжника разноски и такси, излага твърдения за неоснователност на подадената жалба.

1

Молбата е процесуално допустима - подадена е от участник в изпълнителния процес в качеството му на длъжник, по реда и в срока по чл.436, ал.1 от ГПК срещу подлежащо на атакуване по силата на чл.435, ал.2 от ГПК действие на ЧСИ.

Преценявайки основателността на жалбата, Софийски градски съд взе предвид следното:

Изпълнително дело №: 202485004001101 по описа на ****, с рег. № 850 на КЧСИ е образувано на 06.12.2024 год. по молба на Д.И.М., чрез адв. К.М., въз основа на изпълнителен лист от 29.11.2024 година въз основа на изпълнителен лист издаден по дело №3817/2024г. на Административен съд София-град, 2-ро отделение, 39-ти състав, съгласно който длъжникът е осъден да заплати на взискателя сума от 1010 лв.

На 18.12.2024 год. длъжникът е получил ПДИ за сума от 1010 лв. главница, 200 лв. адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело, 200 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело, 159.84 лв. дължима сума по точка 26 ТТРЗЧСИ, както и 48 лв. неолихвяема сума за такси по ТТРЗЧСИ.

На 23.12.2024 г. длъжникът е наредил банков превод към ЧСИ **** в размер от общо 1627,84 лв.

На 30.12.2024 год. длъжникът е подал жалба/възражение срещу начислените разноски, но ЧСИ е отказал да ги намали.

При тази фактическа обстановка съдът намира следното:

Предмет на обжалване е отказа на ЧСИ да отмени/намали начислените за сметка на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение , такси по чл.26 от ТТРЗЧСИ и разноски за издаване на изпълнителния лист.

Неоснователна е жалбата в частта за неприсъждане изобщо на разноски на взискателя,няма доказателства последният да е бил официално поканен да посочи своя сметка за плащане на разноските по административното дело или пък до образуване на изпълнителното дело длъжника да е заплатил задължението си по друг начин.

Доколкото е установено,че взискателят е упълномощил адвокат и чрез него образувал изпълнителното дело и съгласно член 10, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. възнаграждението в размер от 200 лв. е заплатено и се дължи от длъжника.

Не са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на 10, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения доколкото няма извършени никакви действия по изпълнението до момента,в който длъжника доброволно е заплатил задължението си по ПДИ.

Неоснователна е жалбата и относно начислените разноски за издаване на изпълнителния лист. От приложеното по делото Преводно нареждане за кредитен превод е видно, че Д.И.М. е превел 5 лв. по сметката на Административен съд София-град за издаване на изпълнителния лист, поради което същите са свързани с настоящето изпълнение и правилно са начислени от ЧСИ като разноски за заплащане от длъжника.

2

С оглед горното жалбата е частично основателна и следва да се уважи за сумата от 200 лв. начислена неоснователно от ЧСИ по реда на 10, т.2 от Наредба №1.

По отношение на пропорционалната такса, същата се определя, съобразно т.26 от ТТРЗЧСИ по б.“б“ от Тарифата.

Oбщият размер на вземането на взискателя от 1010 лв., към който следва да се прибави адвокатското възнаграждение от 200 лв., определя размера на паричното вземане, което следва да бъде удовлетворено в този процес. Дължимата такса следва да бъде определена на база нормата на т.26, б.“б“ ТТРЗЧСИ - сумата от 96,80 лв. вместо определената от ЧСИ в ПДИ 159.84 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ частично по жалба с вх.№ 485/14.01.2025 година, подадена от 142 ОУ „ВЕСЕЛИН ХАНЧЕВ“ отказа на ЧСИ ****, с рег. № 850 на КЧСИ по изпълнително дело № 20248500401101 да намали определените с ПДИ от 09.12.2025 год. разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение в тежест на длъжника над 200 лв. до 400 лв. и определената му такса по т.26 от ТТРЗЧСИ над 96.80 лв. до 159.84 лв.

НАМАЛЯВА размера на разноските от 400 лв. на 200 лв. и размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ от 159.84 лв. на 96.80 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3