Решение № 21882 от 02.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21882 гр. София, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110130528 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ******, с която срещу******, е предявен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата 20117,90 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба /29.05.2024 г./ до окончателното изплащане, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца по застраховка „Каско на МПС“ застрахователно обезщетение за причинени на правоимащото лице имуществени вреди от повреда на застрахованото имущество – ****** с рег. № ******, собственост на „******“ ЕАД при настъпило на 06.12.2023 г. в ******, на кръстовището на ****** и ******, с участието на водача на МПС „******“, рег. ****** ПТП, за което е бил съставен двустранен констативен протокол между водачите на автобусите.

Ищецът твърди, че на посочените в исковата молба дата и място, застрахованият по имуществената застраховка автобус „******” с рег. № ******, е претърпял щети в резултат от поведението на водача на автобус „******“, рег. ******, който при маневра десен завой ударил намиращия се в паркирано или в спряло състояние автобус, застрахован при ищеца. Увредени в резултат от събитието са били части и детайки на застрахованото МПС, като ремонтът на същите е бил възложен на доверен сервиз. Стойността на ремонтните дейности възлизала на сумата 2092,90 лева, и същата е била изплатена в полза на лицето, отстранило уврежданията. Ищецът твърди, че е извършил и ликвидационни разноски във връзка със застрахователната щета в размер на 25 лева. Към датата на събитието отговорността на водача на автобус „******“, рег. ****** е била застрахована по застраховка "Гражданска отговорност" при ответника. Ищецът е отправил извънсъдебно покана за изплащане на процесното вземане, но плащане не постъпило, с оглед което и е предявена настоящата претенция.

1

Счита, че е легитимиран да претендира платеното, с оглед което и моли за решение, с което искът да бъде уважен. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва застрахованото при него лице да е имало противоправно поведение във връзка с процесното ПТП, както и че по отношение на застрахования автомобил са настъпили щетите, описани в исковата молба. Оспорва механизма на ПТП. Сочи, че протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща доказателствена сила. Твърди, че поведението на водача на застрахованото при ищеца имущество е причината за настъпването на произшествието, който нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Навежда и възражение за съпричиняване на вредите, тъй като този водач не е внимавал и не се е съобразил с конкретната пътна обстановка при извършване маневра движение на заден ход. Намира претендирания размер за завишен, като поддържа, че по образуваната при ищеца щета са били заплатени дейности, които не са резултат на процесното събитие, и то по завишени цени. Намира, че обичайните разноски за определяне и изплащане на обезщетение възлизат на сумата 15 лева, а не 25 лева, колкото претендира ищецът.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” - срещу застрахователя по същата иск за платеното.

Основателността на предявения иск по чл. 411, ал. 1 КЗ е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно това са обстоятелствата, че е бил сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор по имуществена застраховка, валиден и осигуряващ застрахователно покритие към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по този застрахователен договор, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество, отправено до ответника искане за изплащане на регресното вземане, като сумата е останала непогасена в размер, възлизащ на претендираната с исковата молба.

В тежест на ответника по предявения иск е да докаже възраженията си срещу основателността на претенцията, в това число, че за настъпване на произшествието е допринесло поведението на управлявалия застрахованото имущество по застраховка „Каско“ водач.

С доклада по делото съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ищецът е страна по договор за имуществена застраховка "Каско" за автобус „******” с рег. № ******, в изпълнение на задължение по който договор е изплатил застрахователно обезщетение на правоимащо лице, че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по която се е задължил да застрахова отговорността на водачите на МПС „******“, рег. ****** ПТП към 06.12.2023 г.

За установяване механизма на произшествието в производството е представен 2 съставен между водачите на двата автобуса двустранен констативен протокол за ПТП от 06.12.2023 г., съгласно който произшествието е настъпило на същата дата ******, на кръстовището на ******“ с ****** между автобус „******“, рег. ******, който е завивал надясно, докато автобус „******“ с рег. № ****** се е намирал в спряло състояние. Щети са настъпили по втория автобус, като е било увредено салонното стъкло на ППС. В двустранния констативен протокол водачът на автобус „******“ е посочил, че негова е вината за настъпване на произшествието.

Приети са доказателства, от които се установява, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение по имуществената застраховка в размер на 2092,90 лева.

Не се спори, че ответникът е отказал да удовлетвори извънсъдебно претенцията на ищеца.

В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите С. Ш. и С. Ф.. Въз основа на показанията им съдът приема за установено следното:

Свидетелят Ш. в деня на инцидента е управлявал автобус „******“, като се е спускал по ******, която била доста тясна. Трябвало е да направи ляв завой по ******“. Когато подходил, за да завие, видял, че водачът на другия автобус („******“) е спрял в средата на кръстовището. По този начин за Ш. е било невъзможно да извърши маневра завиване наляво. Другият автобус се намирал на ******“, вляво от свидетеля, и следвало да завие надясно. На мястото, на което е бил спрял автобусът „******“ имало спирка на обществения транспорт, но по-назад от мястото, на което е бил спрял водачът му. Тъй като не можели да се разминат, кръстовището се оказало блокирано. Свидетелят Ш. изтеглил автобуса плътно вдясно и напред, тъй като ******“ била по-широка. Това направили и водачите на автомобилите зад него.

Водачът на другия автобус според Ш. следвало само да направи десния завой. Когато потеглил напред обаче, изпуснал автобуса да се върне леко назад. При връщането лявото огледало на автобуса „******“ опряло в стъклото на другия автобус и то се спукало. Другият водач успял да завие наляво и продължил движението си. Според свидетеля, ако не е имало движение назад от страна на другото превозно средство, то и е нямало да настъпи ПТП.

От показанията на св. Ф. се установява, че причината да не спре плътно вдясно на спирката е автомобил, който е бил спрял там. Разминаването в това кръстовище било трудно, а другият автобус се спуснал, след което спрял на 5 см. разстояние от огледалото на управлявания от Ф. автобус. Поради недобра работа на съединителя при потегляне автобусът се върнал леко назад и огледалото му опряло в стъклото на другия автобус. Стъклото било топло, а огледалото студено и се получила реакция – стъклото се спукало. Съгласно показанията на този свидетел, за водача на другия автобус е имало знак „Стоп“ и той не е следвало да навлиза в кръстовището с оглед конкретната обстановка.

В производството пред първоинстанционния съд е изслушано и прието заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. И. Н.. Същото съдът кредитира, като обективно и компетентно дадено, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, преценени от експерта с оглед притежаваните от него специални знания от областта на авто-техническите науки. Въз основа на заключението съдът приема за установено, че на 06.12.2023 г. автобус марка „******“, модел „******“ с рег. № ****** се е движил по улица „******“ в ******, с направление към улица „******“, към която трябвало да извърши маневра завой наляво. По същото време на улица „******“ е бил спрял автобус марка „******“, модел „******“ с рег.№ ******. За да може да се разминат двата автобуса и всеки да извърши своята маневра, водачът на МПС „******“ се е изнасъл максимално вдясно и 3 напред по улица „******“, след което е спрял до състояние на пълен покой. Водачът на автобус „******“, модел „******“ с рег.№ ****** от състояние на покой е започнал да прави маневра завой на дясно към улица „******“, но поради недостатъчен контрол върху ППС е допуснал същото да тръгне първоначално с посока назад, впоследствие компенсирал този ход и е предприел ускорение направо и надясно. Съгласно заключението този водач не е преценил безопасното разстояние, без да настъпи съприкосновение с автобус марка „******“, модел „******“ с рег. № ******.

Настъпило е контактно ПТП с дясно огледало и рамка на същото на автобус марка „******“, модел „******“ с рег.№ ******, върху стъклото на страничния ляв трети панел на автобус марка „******“, модел „******“ с рег. № ******. Увреждането съгласно заключението се намира в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

Стойността, необходима за неговото отстраняване, по средни пазарни цени към датата на произшествието е в размер на сумата 2132,92 лева.

Въз основа на събраните в производството писмени и гласни доказателства и заключението на вещото лице по САТЕ съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание и размер.

Причина за настъпване на произшествието съдът намери, че е поведението на водача на автобус „******“, който е нарушил правилото на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и не е упражнил достатъчно контрол върху ППС, допускайки същото да се върне назад, вследствие на което движение е настъпило произшествието. За настъпване на произшествието са допринесли и други фактори, напр. това, че процесното кръстовище е изключително тясно и на него трудно се разминавали два автобуса, както и наличието на спрял автомобил на спирката на обществения транспорт, поради което и водачът Ф. не е могъл да спре плътно вдясно. Тези обстоятелства обаче са без правно значение за конкретния случай, доколкото същите не съставляват основание за намаляване на размера на регресното вземание на ищеца.

Възражението на ответника, че изключителна причина за настъпване на произшествието, респ. принос за настъпването му наред с водача, чиято гражданска отговорност е застраховал, има водачът на другия автобус, по мнение на настоящия състав на съда е неоснователно. Тук е мястото да се посочи, че трайната съдебна практика на върховната инстанция по граждански и търговски дела възприема разрешението, че за да е налице съпричиняване, приносът на пострадалия следва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива, като конкретният принос следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и навеждане на конкретни обстоятелства, на които се основава възражението в срока за отговор на исковата молба, респективно и след изтичане на този срок, ако не е могъл да узнае конкретните обстоятелства своевременно /в този смисъл решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. на ВКС, ТК, решение № 98 от 29.06.2016 г. по т. д. № 1499/2015 г. на ВКС, ТК и др. /.