Решение № 4498 от 08.10.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4498

Хасково, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - III състав, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ПЕНКА КОСТОВА

При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА като разгледа докладваното от съдия ПЕНКА КОСТОВА административно дело № 20267260700719 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В. Н. М. от [населено място], депозирана чрез адв. М. Д., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1350355 от 04.04.2026г., издадена от старши полицейски инспектор към РУ Свиленград, ОДМВР - Хасково, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка: „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“.

Жалбоподателят намира оспорената заповед за незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила. В жалбата е пренесена фактическата обстановка, описана в заповедта като се твърди, че същата е непълна и частично неистинска. Сочи, че на 04.04.2026г. в 22:55 часа в [населено място] бил спрян за проверка от служители на РУ – Свиленград и му била извършена проба за алкохол с Алкотест “Дрегер“, като уредът отчел 1,03 промила алкохол в издишания въздух. Заявил на служителите, че това е невъзможно, тъй като бил изпил само две бири и затова поискал да даде кръвна проба. Двамата служители го завели в ПУ – ******, където повече от час му съставяли АУАН и две заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. Служителите попълнили талон за медицинско изследване, но не му го връчили. Съответно в законоустановения срок от 45 мин. не бил закаран в ЦСМП – ******, а час и половина по-късно полицейските служители го закарали в ЦСМП-*****, като му заявили, че това било в негов интерес. На следващо място се сочи, че в обжалваната заповед липсвало посочване на административното нарушение по ЗДвП, което бил извършил, нито кога било извършено същото, за да се обоснове налагане на ПАМ от процесния вид. Като нарушение сочи и обстоятелството, че е дал кръвна проба за лабораторно изследване, след като не се е съгласил с показанията на теста и органа е следвало да изчака същите преди да наложи ПАМ, тъй като единствено установените с кръвната проба стойности били определящи съгласно чл.174, ал.4 от ЗДвП и чл.6, ал.9 от Наредба №1/19.07.2017г. Счита също така, че оспорената заповед е издадена при допуснато нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл.6, ал.1 от АПК, тъй като в случая прилагането на принудителната административна мярка не само нямало да постигне нито една от целите на административната принуда, но и ограничавало правата му в по-голяма степен от най-необходимото. Претендира обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна, както и присъждане на разноски по делото.

Ответникът, старши полицай към РУ Свиленград, ОДМВР Хасково (М. Д. М.) не ангажира становище по делото.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.04.2026г. от М. Д. М., на длъжност старши полицай при РУ Свиленград, ОДМВР Хасково, в присъствието на поименно посочен свидетел при установяване на нарушението, е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA №153090, срещу В. Н. М. от [населено място], за това, че на 04.04.2026г., около 22:55ч. в [населено място], по [улица]до номер **, в посока [улица], управлявал собствения си лек автомобил [Марка], модел „**“, с рег.номер [рег. номер], като водачът бил изпробван за употребата наличието на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен номер [Наименование], като уредът отчел 1,03 промила алкохол в издишания от водача въздух. Посочено е, че с това В. Н. М. виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП – управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително. В АУАН е вписано, че на водача е издаден талон за медицинско изследване с номер ******. АУАН е подписан от актосъставителя и от свидетеля, на дата 04.04.2026 г. АУАН е подписан и от нарушителя, който не е направил възражения по него.

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №GPAM-1350355 от 04.04.2026г., издадена от М. Д. М., на длъжност старши полицай към РУ Свиленград, ОДМВР Хасково, на основание чл.22 от ЗАНН, на В. Н. М. от [населено място] е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“. Заповедта е обоснована със съставения срещу В. Н. М. Акт за установяване на административно нарушение Серия GA №153090, като в нея изцяло е възпроизведено съдържанието от АУАН. Посочено е, че на водача е отнето СУМПС –[Наименование].

Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, В. Н. М. е получил препис от ЗППАМ №GPAM-1350355/04.04.2026 г. срещу подпис на 04.04.2026г.

Изготвен е Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, видно от който на 05.04.2026 г. в 24:20 часа от В. Н. М. са взети проби кръв за установяване наличие на алкохол в кръвта.

По делото от ответника е представен Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 42/08.04.2026г., изготвен от експерт- химик в специализирана химическа лаборатория в „СНТЛ“ при ОДМВР – Хасково, от който се установява, че пробите кръв взети от В. Н. М. са изследвани чрез газхроматографски метод, при който се доказва концентрация на етилов алкохол 0,87 промила.

Представена е и Заповед № 272з-877/26.03.2026 г. на директора на ОД на МВР – Хасково, с която са оправомощени лицата, компетентни да издават заповеди от вида на процесната - чл. 171, т. 1 от ЗДвП, в зависимост от длъжността, която заемат, както и Заповед № 1253з-160/30.05.2022 г. на директора на Областна дирекция на МВР – Хасково, която удостоверява, че младши инспектор М. Д. М. заема длъжността младши полицейски инспектор в група „ОП“ при РУ – Свиленград.

При така установената фактическа обстановка, Административен съд - Хасково формира следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чиито интереси са засегнати от оспорения индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, което обуславя нейната процесуална допустимост.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Ръководителят на определената от министъра служба за контрол е компетентен да приложи ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП и тази му компетентност е пряко следствие от служебната функция на ръководител на контролната служба с оглед посоченото в закона. Компетентност да издават индивидуален административен акт, с който да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, имат и оправомощени от ръководителя на службата за контрол длъжностни лица. Тоест налице е предвидена в закона възможност за делегиране на правомощия от ръководителя на службата за контрол на длъжностни лица от службата. От наличните по делото доказателства се установява, че М. М., старши полицай, изпълнява длъжността в група „ОП“ при РУ – Свиленград при Областна дирекция на МВР – Хасково. В представената по делото, цитирана в оспорения акт, Заповед № 272з-877/26.03.2026 г. на директора на ОД на МВР – Хасково, са изброени лицата, компетентни да издават заповеди, от вида на процесната, като това се обуславя от длъжността, която заемат. Видно от т. 12, компетентни да издават заповеди по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП са държавните служители от звена „Охранителна полиция“ при РУ към ОДМВР – Хасково- сектор/групи „Охранителна полиция“– полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В този смисъл компетентността на административния орган произтича от т. 12 на Заповед № 272з-877/26.03.2026 г. на директора на ОД на МВР – Хасково. Ето защо не е налице основание за прогласяване на нищожността на акта, съгласно чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта е издадена в установената писмена форма, посочени са правните и фактическите основания за издаването й, като въз основа на отразената фактическа обстановка е обективирана и волята на административния орган. Посочен е и срокът, за който се налага принудителната административна мярка, съответен на определения от законодателя.

Не се установяват процесуални нарушения от категорията на съществените, допускането на които да обуслови ограничаване правото на защита на лицето, което търпи неблагоприятните последици от прилагането на процесната ПАМ.

Заповедта е издадена и при правилно приложение на материалния закона, като съображенията на съда са следните:

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е на жалбоподателя.

Съгласно правилото на чл.171, т.1, б.”б” ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по отношение на водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, се налага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи. В случая, жалбоподателят е проверен от контролните органи с техническо средство, което е отчело 1.03 промила алкохол, измерени в издишания въздух. Пробата е извършена на 04.04.2026г. 22:55 часа с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен № [Наименование], като не се установява по делото същото да не е преминало успешно през периодична проверка към 04.04.2026г. На жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване №******, който той е получил. От анализа на кръвната проба се установява наличие на етилов алкохол в кръвта на В. М. в количество концентрация 0.87 на хиляда, видно от протокол за химическа експертиза №42 от 08.04.2026г. Последният не е оспорен от жалбоподателя по надлежния ред, представлява официален свидетелстващ документ, който обвързва съда с материална доказателствена сила.