Решение № 1021 от 20.12.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1021 гр. Сливен, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20222230102047 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба от Я. Д. П., ЕГН : ********** от гр.**** против И. С. П., ЕГН: ********** от с. ****, с която са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 СК за прекратяване на сключения между тях брак, по вина на ответника, както и иск по чл. 56 СК, с който се претендира да се предостави на ищцата ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Н.Загора и иск по чл. 53 СК, с който се претендира да се запази брачното фамилно име на ищцата -П..

Предявен е насрещен иск от ответника срещу ищцата също за прекратяване на брака, но по вина на ищцата с правно основание по чл. 49 СК, към който обективно и кумулативно е съединен и иск с правно основание по чл. 56 СК, с който се претендира да се предостави на него ползването на семейното жилище или алтернативно да се определи режим за ползването му между двамата.

В срока по чл.131 от ГПК са постъпили отговори от ответника, чрез адв.П.Н. от АК - Сливен и от ищцата, чрез адв. С. като ответница по насрещния иск. И според двете страни исковете били допустими, но частично основателни, като се излагат съображения в тази насока.

Страните по делото са сключили граждански брак през 1979 г.и от брака си имат дете-Х родена през 1982г.,т.е.пълнолетна.И двете страни твърдят,че брака е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на другата страна и молят да се прекрати същия,да се предостави на всеки от тях ползването на семейното жилище и ищцата да запази брачното си фамилно име .Това обуславя искове с правна квалификация чл.49, ал.1 от СК , чл.56 от СК относно исковете за ползването на семейното жилище и по чл.53 от СК относно фамилното име на ищцата.

Ищцата в исковата молба твърди, че с ответника по делото сключили граждански брак в с. Прохорово през месец юни 79 година, който бил втори за двамата. От бракът си имали дете, което било пълнолетно- Х И.а родена на **** година. Отначало брачният им 1 живот бил протичал сравнително добре, и били живеели в пътна служба Нова Загора, до като си закупят дворно място и си построят къща в гр.Нова Загора на адреса на ул.“Цар Самуил“46 и от 81 година били заживяли там. Твърди, че с времето ответникът бил започнал да проявява истинската същност на характера си като бил станал сприхав и невъздържан и не бил търпял друго мнение. Променил изцяло отношението си към нея, като без повод и причина бил започнал да я обижда с най различни обидни думи,като постепенно неговото поведение започнало да става нетърпимо с възрастта му. Освен обидите ответникът бил започна и физически да се саморазправя с нея и да налага своето поведение без да се съобразява с нейното здравословно състояние и възраст. Твърди, че през 2005 година след един негов жесток побой над нея без повод и причина била завела бракоразводно дело, което след много негови обещания и молби,че ще се промени била прекратила. Известно време се ответникът се бил въздържал от предишното си поведение, но това било за недълъг период от време. Обидите били продължавали да се сипят върху нея без повод и причина ответникът й бил посягал да я бие, за което била представила по гр.д.553/21 година на НЗРС медицински удостоверение за минало време за нанесени й телесни увреждания. Заявява, че ответникът не се бил съобразявал с възрастта й и увреденото й здраве. Била живяла под постоянен тормоз и страх от неговото непредсказуемо поведение, и независимо, че се били напълно отчуждили един от друг живеели под един покрив,но всеки в отделна стая, като ищцата била избягвала всякакви контакти с него.

Твърди, че не била завела ново дело за развод, защото постоянно я бил заплашвал, че ще я убие и излежи и я било страх, но поведението му станало нетърпимо, крайно агресивно, като на 24.05.2021 година псувайки я, й бил нанесъл жесток побой и я бил заплашил, че ще я убие. Наложило се съдействие от органите на МВР, като незабавно била завела дело за домашно насилие под №553/21 година на НЗРС, и той бил отстранен от семейното жилище, както и получил наказание за извършеното спрямо нея домашно насилие. Бракът им отдавна бил изпразнен от съдържание и съществувал само формално. Между тях било настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните им отношения отдавна и това мотивирало правният й интерес от завеждане на настоящето дело. Моли съдът да прекрати гражданския им брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните им отношения по вина на ответника, ведно с последиците от това. Претендира предоставяне на ползването на семейното жилище с гараж и пристройки на посочения адрес в гр.Н Загора. Желая да запази брачното си фамилно име и претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с която се заявява, че предявените искове са допустими и частично основателни. Оспорва твърдението на ищцата, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по негова вина, като счита, че вината е на ищцата. Посочва, че ищцата била инициирала скандали поради психични заболявания и характерови особености. Била отправяла обиди на ответника и му била посягала физически. Не била полагала грижи за него и за домакинството. Твърди, че ищцата се била умишлено самонаранявала и представяла, че травмите й били нанесени от него. На 24.05.2021 г. ищцата сама си била причинила физическо нараняване, направила скандал, за да се възприеме от съседите и си била извадила медицинско удостоверение.

Целта й била да се образува дело по ЗЗДН и той да бъде отстранен от семейното им жилище. Било образувано дело по ЗЗДН гр.д. № 553/2021 г. на РС-Нова Загора и била издадена заповед за защита, като една от наложените мерки за защита била отстраняването му от семейното жилище върху което и двамата били имали учредено пожизнено право на ползване. Твърди, че тъй като не бил притежавал друго жилище бил принуден да постъпи в дом за възрастни хора в с. ****. Посочва, че той бил осигурявал семейния бюджет и семейното жилище било осигурено от него и неговия баща. Бил на 78 г. и бил в увредено здравословно състояние. Бил пенсионер. Не оспорва дълбокото и непоправимо разстройство на брака, но счита, че същото е по вина на ищцата. Не оспорва правото й да си запази брачното фамилно име и че не си дължат издръжка един на друг. Претендира да се предостави на него ползването на семейното жилище или при условие на евентуалност да се постанови съвместно ползване на семейното жилище между двамата. Претендира сторените 2 по делото разноски.

Предявен е насрещен иск от ответника срещу ищцата също за прекратяване на брака, но по вина на ищцата с правно основание по чл. 49 СК, към който обективно и кумулативно е съединен и иск с правно основание по чл. 56 СК, с който се претендира да се предостави на него ползването на семейното жилище или алтернативно да се определи режим за ползването му между двамата.

В срокът по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор насрещната искова молба депозиран от ответницата по нея. Същата оспорва обстоятелствата изложени в насрещната искова молба.

Не била предизвиквала скандали и не била обиждала ищеца. Отрича да страда от психични проблеми. Била се грижила за домакинството с труд и лични средства и имала добро отношение към ищеца. Не му била посягала физически.

С оглед характера на предявените искове съдът с Определение № 1369 от 27.05.2022 г. по чл. 140 ГПК е отделил като безспорно между страните, обстоятелството, че са сключили граждански брак, както и обстоятелството, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и са фактически разделени. Със същото определение съдът е указал на ищцата по първоначално предявените искове и ответница по насрещните искове, че следва да докаже твърдяните от нея брачни провинения на ответника причинили дълбокото и непоправимо разстройство на гражданския им брак, както и влошените отношения между страните изключващи възможността за съвместното ползване на семейното жилище, нейното здравословно състояние и жилищна нужда. Указано е на ответника по първоначално предявените искове и ищец по насрещните искове, че следва да докаже твърдяните от него брачни провинения на ищцата причинили дълбокото и непоправимо разстройство на брака им, възможността семейното жилище да бъде съвместно ползвано от двамата съпрузи, както и своето здравословно състояние и жилищна нужда.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото са сключили граждански брак на **** г. в с. **** и от брака си имат дете-Х родена на 23.01.1982г.,т.е.пълнолетна. Страните видно от представения по делото Нотариален акт № 76, том четвърти, дело № 2596/1997 г. от 07.11.1997 г. са прехвърлили правото си на собственост върху семейното жилище, съставляващо апартамент ведно с прилежащите му гараж и складово помещение и таванско помещение, като са запазили пожизнено право на ползване върху имота. Към настоящия момент и ищцата и ответникът са пенсионери, като видно от представената от ищцата декларация за семейно и имотно състояние същата получава пенсия в размер на 467 лв., а ответникът видно от представеното от него удостоверение получава пенсия в размер на 446 лв.

Видно от приложените по делото медицински документи и съдебно медицински удостоверения № 227 /2021 г. от 01.06.2021 г. ищцата е била пострадала от нанесен й побой от нейния съпруг на 24.05.2021 г. и е получила временно разстройство на здравето неопасно за живота. Установява се от съдебно-медицинско удостоверение №232/2005 г., че ищцата е била пострадала от побой нанесен й от нейния съпруг на 07.06.2005 г. и е получила временно разстройство на здравето неопасно за живота. Видно от приложената от ищцата рецептурна книжка същата страда от стенокардия и остеопороза. От останалите медицински документи се установява, че ищцата страда още от артрит, студова алергия, катаракта.

С влязло в сила Решение № 171 от 03.11.2021 г. по гр.д. № 553/2021 г. на РС-Нова 3

Загора образувано по подадена молба от ищцата по чл. 8 ЗЗДН са постановени мерки за защита по отношение на ищцата по ЗЗДН, като е прието за установено, че ответникът е извършил акт на домашно насилие спрямо нея на 24.05.2021 г., като същото е било изменено с Решение № 226 от 01.12.2021 г. по в.гр.д. № 514/2021 г. по описа на СлОС, в частта относно срокът на мерките за закрила и е отменена една от постановените мерки за закрила. И двамата съпрузи са декларирали, че не притежават недвижими имоти.

Видно от изготвената по делото кредитирана от съда и неоспорена от страните съдебно-строителна и техническа експертиза процесният имот се намира в гр. ****, като същият представлява апартамент на първи етаж, състоящ се от две спални, дневна, столова с кухненски бокс, баня, тоалетна, мокро помещение и коридор, като цялото жилище е със застроена площ от 103 кв.м. и към апартамента има прилежащи гараж, складово помещение, друг гараж и таванско помещение, което се състои от три стаи, но не съставлява самостоятелен обект. Вещото лице с оглед полезните площи на всички помещения е изготвил два варианта за ползване на имота от всяка една от страните, като тъй като процесния имот съдържа само един жилищен обект, който е с един вход и в който има една кухня и един санитарен възел това предопределя варианти на режим на ползване на обекта задължително с помещения за общо ползване. Жилището е еднофамилно, със застроена площ от 103 кв.м. и архитектурното му разпределение съдържа дневна, две спални, трапезария, кухня/бокс, санитарен възел, баня, тоалетна, мокро помещение и коридор и две тераси. Към жилището има прилежащи площи-тавански складови помещения, гараж и складово помещение. Представлява само един самостоятелен жилищен обект и е реално неподелям, тъй като от него не могат да се обособят две самостоятелни жилища отговарящи на законовите изисквания. Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУТ всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня и тоалетна, както и едно складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани, с изключение на тоалетни и бани-тоалетни.