Решение № 140 от 19.04.2022, Административен съд - Добрич

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 140 гр. Добрич, 19.04.2022 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, ІV състав, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

При участието на секретаря М.М., разгледа докладваното от съдия Т. Милева административно дело №553/2021 г. по описа на АС-Добрич и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ (Закон за устройство на територията), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Г.М.Т. ***, в качеството си на управител на етажната собственост и упълномощен представител на всички членове на етажна собственост на жилищен блок, находящ се в гр. Добрич, бул. „25-ти септември“ №52, вх. А, чрез адв. Ю. О.

- ДАК, против Разрешение за строеж №211/29.09.2021 г., издадено от Главния архитект на Община Добрич, с което на основание чл. 38, ал. 5 от ЗУТ на ЕТ „МЕГИ СТИЛ – М.Н.“*** е разрешено да извърши СМР – преустройство на съществуващ двуетажен магазин в магазин І-ви етаж със ЗП 62,25 кв.м., стълбище със ЗП 11,75 кв.м., жилище ІІ етаж ЗП 95 кв.м. в УПИ V, кв.118 по плана на ЦГЦ, гр. Добрич, бул. „25-ти септември“ №50.

В жалбата се излагат съображения, че разрешението за строеж е нищожен, незаконосъобразен административен акт. Сочи се, че процесното преустройство касае разрушаване на сутеренна стена, която е обща част на блока и на съсобствениците. Твърди се, че РС е издадено в нарушение на чл.38, ал.5 от ЗУТ, тъй като съгл. чл.185, ал.1, т.3 от ЗУТ, съществено се изменят общите части на сградата, и вследствие на преустройството ще се стигне до нарушение на т.4 от с.з. Релевират се доводи, че съгласие на собствениците в етажната собственост не е искано и РС е издадено в нарушение на чл.185, ал.2 от ЗУТ. Моли, да се отмени разрешението за строеж. Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В с.з., жалбоподателите се представляват от своя процесуален представител адв. Ю.

О. –ДАК, която поддържа подадената жалба, като излага допълнителни доводи в хода по същество.

Ответникът по жалбата - главният архитект на Община Добрич, се явява лично, оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Представя писмено становище по делото. В с.з. заявява, че въпросната стена не е обща част, преустройството е изцяло в рамките на съществуващия магазин и не се засягат общите части на сградата. Сочи, че северната стена на магазина не представлява тухлена шайба, но въпреки това възложителят приема да изпълни допълнителна противоземетръсна, Н-образна стоманобетонна рамка.

Заинтересованото лице – ЕТ „МЕГИ СТИЛ – М.Н.“*** чрез упълномощен адвокат – Н. В. - ДАК оспорва жалбата. Счита, че издаденото разрешение за строеж е съобразено с всички нормативни изисквания. Иска от съда да отхвърли жалбата, както и да присъди направените по делото разноски.

Административен съд - Добрич, след като обсъди данните по делото и доводите на страните и след преценка на събраните писмени доказателства намира жалбата за процесуално допустима.

Жалбоподателите са заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 3 от ЗУТ като собственици в етажна собственост в сградата на бул. "25-ти септември“ №50, вх.А, където се намира процесният обект, чието преустройство е разрешено с оспореното разрешение за строеж.

Чрез изпращане на нарочно съобщение от 15.10.2021 г. от Гл. архитект на община Добрич до Г.М.Т. – управител на етажната собстевност, същата е била уведомена за издаденото разрешение за строеж.

На 20.10.2021 г. Т. е получила лично съобщението, като жалбата е депозирана пред административния орган издал акта на 03.11.2021 г., т.е. същата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

От фактическа страна се установи следната обстановка:

На

22.04.2005 г., община Добрич е продала на ЕТ „МЕГИ СТИЛ – М.Н.“*** общински нежилищен недвижим имот: магазин „Златомир“ /част от бившия магазин Домашни потреби/ на два етажа, находящ се в част от партерния етаж на жилищен блок „Република 2“ по бул. „25-ти септември“ №50, представляващ търговска зала на І етаж с площ 58,50 кв.м., търговска зала и офис на ІІ етаж с площ 95 кв.м., складово помещение на І етаж с площ 15,50 кв.м., 2,880% ид. части от общите части на сградата.

Със заявление вх. № ОП-158/27.09.2021 г. по описа на община Добрич, ЕТ „МЕГИ СТИЛ – М.Н.“ , представлявано от едноличния търговец М.Н. е поискала от гл. архитект на общината да одобри инвестиционен технически проект за обект „преустройство на същствуващ двуетажен магазин в магазин на І етаж и жилище на ІІ етаж“, бул. „25-ти септември“ №50.Към заявлението били приложени изискуемите по закон документи-проект, част архитектурна, конструктивна,

В и К, Електро. С процесното заявление е и поискано издаването на Разрешение за строеж по одобрен ивестиционен проект. В представения Комплексен доклад на лицензиран надзор по чл.166, ал.2 е посочено, че ще се извърши преустройство на съществуващ двуетажен магазин в магазин на първи етаж и жилище на втори етаж. Новите обекти – магазин и жилище ще са в рамките на съществуващия магазин. Връзката за етаж втори ще става с еднораменна съществуваща стълба и отваряне на вход от съществуващия ганг. В част архитектурна на проекта е посочено, че новите обекти – магазин и жилище са в рамките на съществуващия магазин. Връзката за етаж две става с еднораменна съществуваща стълба и отваряне на вход от съществуващия ганг.

Съобразно представените документи, и като преценил приложимите в случая норми, Гл. архитект на общината, на основание чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, предвид и одобреният инвестиционен проект и извършената оценка на съответствие, издал оспореното пред настоящия съд Разрешение за строеж № 211/29.09.2021 г..

В жалбата си жалбоподателите твърдят, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 38, , ал. 5 от ЗУТ, тъй като предвиденото преустройство касае разрушаване на сутеренна стена, която е обща част на блока и на съсобствениците, като и се твърди, че се отнемат общи площи – северната сутеренна стена. В тези случаи се изисква съгласие на собствениците в етажната собственост за извършване на преустройството и промяната на предназначението на обекта и тъй като в случая такова съгласие липсва, то издаденото разрешение за строеж противоречи на изискванията на ЗУТ и е нищожно и незаконосъобразно.

С оглед на това основно възражение по делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, изготвена от строителен инженер. Според вещото лице проектът предвижда смяна на предназначението на втория етаж от нежилищен в жилищен и отделянето му в самостоятелен обект, като за целта се осигурява вход по северната фасада. Посочено е, че с предвиденото преустройство не се отнемат общи помещения и площи от тях, новата ВиК инсталация се свързва единствено със съществуващата на преустройвания обект, новата електрическа инсталация не засяга общи помещения, с преустройството не се засяга конструкцията на жилищната сграда. Вещото лице, счита, че с предвиденото преустройство не се засягат носещи конструктивни елементи, предвидения за изграждане отвор е в пълнежна зидария – неносеща тухлена стена на нивото на първия надземен етаж – на нивото на улицата. Вещото лице уточнява, че с одобрения инвестиционен проект и обжалваното разрешение за строеж не се предвижда разрушаване на стена.

Предвижда се изпълнение на отвор в неносеща тухлена стена, като по решение на проектанта в тухлената зидария около отвора се изпълнява стоманобетонна рамка.

Стената е външна и според чл.38 от ЗС е обща част на сградата. Въпросната стена е външна, ограждаща, фасадна, отдяляща сградата от околното пространство и обстоятелството, че в нея се монтира врата не променя нейното предназначение. Вещото лице е отговорило в съдебна зала на зададените от страните въпроси.

Експертизата е приета към доказателствения материал по делото, като неоспорена от страните /с изкл. на точка 4 от експертизата, оспорена от жалбоподателката/.

При гореизложените факти, съдът прави следните правни изводи:

На първо място не се установява твърдяната нищожност на оспорвания административен акт. За да бъде един административен акт нищожен, е необходимо да страда от съществен, основен порок, който го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което не може да произведе целените правни последици.

Компетентността е властта, която законодателят е предоставил на органа за издаването на административен акт, чрез който да създаде или признае права, съответно задължения. Липсата на компетентност за издаване на конкретния административен акт означава, че издаденият акт не е носител на държавната власт и поради това държавата не го признава като правнозначим. Компетентността на всеки административен орган е определена в закон. Оспореното Разрешение за строеж е издадено от Гл. архитект на община Добрич, т.е. от компетентния орган.

Другият порок, който би могъл да бъде причина за нищожността на акта, е нарушението на изискуемата от закона писмена форма - чл. 59, ал. 2 от АПК. По делото е безспорно, че писмената форма е спазена, като са посочени наименование, дата, подпис. Разрешението за строеж съдържа фактическите и правни основания за издаването му и всички необходими реквизити.

За да е налице порокът противоречие с материалноправни разпоредби, който да обоснове нищожност, е необходимо предметното съдържание на разпореждането, което се съдържа в акта, да нарежда извършването на едно явно престъпление или явно невъзможни положения или да се основава на нищожен административен акт. В случая, видно от разрешението за строеж и доказателствата по делото, не е налице нито една от тези хипотези. Не се констатира обжалваното разрешение за строеж да е издадено на основание нищожен административен акт, нито с него да се нарежда извършване на явно престъпление, нито невъзможно положение. Заради изискването за особена същественост на порока на административният акт, за да бъде възприет като нищожен, в правната теория и практика се приема, че противоречието на акта на императивни правни норми води до унищожаемост и не може само този порок да доведе до нищожност.

Обжалваното разрешение за строеж е издадено от компетентен орган - главния архитект на Община Добрич, на основание чл.

148, ал. 2 от ЗУТ. Спазено е изискването за писмена форма, като разрешението за строеж съдържа всички необходими реквизити съобразно изискването на чл. 148, ал. 9, т. 1 от ЗУТ. В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Разрешението за строеж е издадено след одобряване на инвестиционен технически проект, послужил като предпоставка за издаване на оспорения административен акт и станал неразделна част от него.

Според чл. 38, ал. 5 ЗУТ самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 - т. 4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Ако не са налице тези условия, се спазват изискванията на чл. 185, ал. 2 и, ал. 3 ЗУТ. Към проектите за преустройства по ал. 3 - 5 задължително се представя мотивирано становище на инженер-конструктор с пълна проектантска правоспособност, доказващо, че не се увеличават натоварванията, не се засягат конструктивни елементи и не се намаляват носимоспособността, устойчивостта и дълготрайността на конструкцията на сградата, а когато се налагат изменения в конструкцията или се увеличават натоварванията, се представя и конструктивна част към проекта - чл. 38, ал. 7 ЗУТ.

Съгласно § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ "Промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг, съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР "самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура" е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение. Параграф 5, т. 39 от ДР на ЗУТ определя, че "обект" е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър.