Разпореждане № 11767 от 18.08.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 11767 гр. София , 18.08.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА Частно гражданско дело № 20211110144619 по описа за 2021 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на /ФИРМА/ за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за заплащане на главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва, 180 лв. и 480 лв., представляващи възнаграждение за закупен пакет от услуги Фаст и Флекси и 30 лв., представляваща такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК.

Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид) и размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо валидно да възникне (поради противоречието му с императивни правни норми и/или добрите нрави), тъй като проверката дали подобно вземане е спорно или не между страните (каквато е основната цел на заповедното производство) би била лишена от смисъл.

По отношение на претендираното възнаграждение за допълнителни услуги:

Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

1

Таксата за бързо разглеждане на документи и отпускане на заетата сума не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Касае се за преддоговорно поведение на кредитора, което е свързано с евентуално бъдещо усвояване на определена кредитна сума и без което не би могло да се стигне до сключване на договор. В този смисъл, тази такса се дължи не за извършването на допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а ЗПК, а като възнаграждение на заемодателя за извършването на задължителни за него действия – проверка на представените от длъжника документи, въз основа на които да вземе решение дали да предостави искания заем. Заплащането на отделно възнаграждение за подобно преддоговорно поведение на кредитора е недопустимо и противоречи на разпоредбата на чл. 10а ЗПК, поради което клаузата се явява нищожна. В останалата част възнаграждението също не попада в разпоредбата на чл. 10а ЗПК, доколкото не предвижда насрещно задължение на кредитора – предоставяне на реална услуга, а предвижда задължение за разсрочване на вземането или отделни вноски по него при определени хипотези. Ето защо това възнаграждение представлява допълнителна възнаградителна лихва и/или неустойка за забава /в зависимост от това кой „риск“ обезпечава и какво следва да направи кредиторът/, които са над посочените в ЗПК размери /а такива се и претендират отделно/, уговорени са отнапред, без предпоставките за дължимостта им /забава или увеличаване периода на ползване на заетата сума/ да са налице.

По отношение на претендираната такса за извънсъдебно събиране на вземания:

Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

Таксата за извънсъдебно събиране на вземането не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а изискуемостта му следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи, а по същество служи като обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва. Следователно, в случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи само обезщетение в размер на законната лихва, каквато вече е присъдена на заявителя с издадената заповед за изпълнение. Процесната клауза, регламентираща такса за извънсъдебно събиране на вземането и такса за дейност на служител, преследва забранена от закона цел – потребителят да заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожна поради противоречието й с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.

С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в посочената част следва да се отхвърли.

Така мотивиран, съдът

2

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението от 28.7.2021 г. на /ФИРМА/ срещу ЦВ. Б. В. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите 180 лв. и 480 лв., представляващи възнаграждение за закупен пакет от услуги Фаст и Флекси и 30 лв., представляваща такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3