Решение № 6 от 19.01.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Карлово, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна П. Донкова-Кутрова при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно наказателно дело № 20255320200405 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С наказателно постановление № **/22.07.2025 г. на Н. на г. П. к. при РУ на МВР - К., на И. С. Т., с ЕГН **********, с адрес с. К., ул. * №*, на основание чл. 175а ал. 1 пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца за нарушение по чл. 104Б т. 2 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят Т. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок. Счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно.

Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата, оспорва извършване на нарушението.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът намира за 1 установено следното:

На 19.06.2025г. служителите на РУ на МВР К. В. Р. и П. Б. били дежурен екип по патрулно- постова дейност. Около 00.05ч. движейки се по ул. Г.З. в гр.

К., приближавайки входа към магазин Лидл забелязали лек автомобил Мерцедес Е 320 ЦДИ с регистрационен номер ** **** **, който бил управляван от жалбоподателя. Движейки се бавно на паркинга на магазина, водачът започнал ляв завой от юг на запад, за да паркира, при което рязко подал газ, задните гуми на превозното средство загубили сцепление с пътната настилка, превъртели със силен звук и задната част на автомобила започнала да се приплъзва в ляво и в дясно. Полицейските служители възприели поведението му и веднага се насочили към него. Свидетелят Р. попитал водачът Т. защо дрифтира и последният се извинил. Била извършена проверка на водача и превозното средство, след което той и придружаващите го лица били отведени в РУ на МВР. Там жалбоподателят потвърдил, че е използвал посочената техника за изваждане от контрол в снети му писмени обяснения.

Възоснова на констатираното срещу жалбоподателя бил съставен АУАН за това, че на 19.06.2025 г. в 00:05 часа, в гр. К. на ул. Г.З. №* с посока на движение от юг към запад на влизане на паркинга на магазин Лидъл управлява собствения си лек автомобил Мерцедес Е 320 ЦДИ с регистрационен номер ** **** ** и влизайки от улица Г.З. на паркинга на магазин Лидъл при извършване на маневра завой на ляво лицето съзнателно изважда МПС, което управлява извън контрол като /дрифтира/ с превъртане на гуми и преплъзване на автомобила на страни, като по този начин създава опасност за другите участници в движението и не използва път отворен за обществено ползване по предназначение, а го използва за други цели / дрифтене/, с което е извършил: водач на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Нарушението е квалифицирано по чл. 104Б т. 2 от ЗДвП.

Възоснова на процесния акт, надлежнооправомощеният за това орган Н на г. П. к. при РУ на МВР К. е издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 175а ал. 1 пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца за нарушение по чл.

2

104Б т. 2 от ЗДвП, тъй като като водач на ПМС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Обстоятелствата по извършване на нарушението са посочени по сходен начин с тези в АУАН.

Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. Издаденият АУАН съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити, съставен е от компетентно лице в присъствието на двама свидетел при установяване на нарушението, посочени в него и е връчен на нарушителя с разяснени му права на възражения

7 –дневен срок.

Обжалваното НП съдържа всички реквизити, изискуеми от чл. 57 от ЗАНН.

Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Съдът намира, че извършването на нарушението е безспорно установено. Разпоредбата на чл. 104Б т. 2 от ЗДвП въвежда забрана за водачите на пътно превозно средство да използват пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Съобразно доказателствата по делото и АУАН, който е редовно съставен и има доказателствена стойност до доказване на противното, съобразно чл.189 ал. 2 от ЗДвП съдът намира, че визираното по- горе нарушение е осъществено от жалбоподателя. Безспорно се установи по делото, че жалбоподателят при предприемане на завой на ляво за паркиране на автомобила на участък, отворен за обществено ползване, паркинг на магазин Лидл рязко е променил посоката си на движение с подаване на газ, дрифтирайки с превъртане на гуми, преднамерено изваждайки автомобила извън контрол, при което задната му част поднасяла на ляво и на дясно, която демонстрация е в явно противоречие с регламентираната цел за използване на пътищата, отворени за обществено ползване – за превоз на товари и хора. Обстоятелствата по извършване на нарушението са отразени в АУАН, който е редовно съставен и по силата на чл.

189 ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила за вписаното в него до оборване на същото. При съставянето му жалбоподателят изрично е посочил, че няма възражения. Фактът на извършване на нарушението се установява от непротиворечивите показания на свидетелите Р. и Б.. Навеждат се от жалбоподателя съмнения за заинтересованост на свидетеля Р. от изхода на делото, тъй като по жалба на бащата на Т. спрямо този свидетел била 3 образувана дисциплинарна проверка и наложено наказание. Действително от изискана от РУ на МВР К. справка се установява дисциплинарна проверка, образувана спрямо Р. по инициатива на свидетеля Стоян Т., във връзка с която на 18.06.2025г. са му снемани обяснения. Това обстоятелство обаче съдът не установи да се е отразило на обективността му при депозиране на показанията. Твърдените от него факти кореспондират на тези, изложени от свидетеля Б., за който липсват каквито и да било данни за заинтересованост от изхода на делото. Този свидетел също е възприел действията на жалбоподателя при паркирането, преднамереното извеждане на МПС извън контрол с рязко подаване на газ, превъртане и пищене на гуми и поднасяне на задната част странично, което сочи, че е било причината да се отправят към автомобила и да извършат проверка. Коректно посочва и посоката на движение на автомобила преди подхода към магазина, от север – на юг, с предприемане първо на десен завой, а след това и на ляв на самия паркинг, за разлика от полицейския автомобил, който се е движил от юг към север. Показанията на полицейските служители се подкрепят и от тези на свидетеля Я.. Въпреки, че прави опит да омаловажи поведението на жалбоподателя като негов приятел, твърдейки, че действията на Т. не са били преднамерени, от показанията му е явно, че и той е чул лек писък на гуми, както при влизането от ул. „Г.З.“ на десен завой, така и вече по-силен при левия завой на самия паркинг, възприел е и занасяне на превозното средство. Съдът не кредитира показанията му в частта им, че действията на жалбоподателя не са били съзнателни, доколкото се основават на предположения на свидетеля, свързани с личностни качества на Т.. Същите не държат сметка, че нито завиването, нито паркирането са маневри, свързани с рязко подаване на газ с превъртане на гуми и занасяне на автомобила, още повече след плавно движение непосредствено преди това.

Показанията на свидетелите Р. и Б. не са опровергани от тези на ангажираните от жалбоподателя свидетели Д., Х., К.. Същите отричат да са възприели твърдяното от останалите свидетели поведение на жалбоподателя по осъществяване на нарушението, което съдът за свидетелите Д. и Х. отдава на близките им отношения с жалбоподателя, а св. К. – на обстоятелството, че е бил в друг автомобил и като пътник, за разлика от свидетеля Я., вниманието му не е било ангажирано с непрекъснато наблюдение на пътя, а с мобилния му телефон, както и сам сочи. Твърдяното от тях не кореспондира и на отразеното от жалбоподателя, както и в АУАН, така и и в писмено обяснение, че е 4 реализирал състава именно на вмененото му нарушение. Съдът не кредитира показанията им и в частта им, че написаното саморъчно от тях им е издиктувано от полицейския служител, доколкото видно от обясненията, при все, че се твърди да са писали едновременно, съдържанието не е идентично.

Свидетелят Т. не е присъствал при извършване на нарушението, дава сведения за инициираната от него дисципланарна проверка по отношение на свидетеля Р. и за поведението на сина му като водач на МПС.

ЗДвП не съдържа легално определение на понятието дрифт. Макар да не е легално дефинирано, в съдебната практика и в техническата литература се е утвърдило разбирането, че дрифт представлява техника на шофиране, при която водачът умишлено и съзнателно извежда превозното средство извън контрол чрез презавиване, в резултат на което задните гуми губят сцепление с пътната настилка. Поради това е преднамерено действие на водача, който цели ефекта приплъзване и контрол върху автомобила чрез контразавиване и регулиране на подаването на газ. Затова основен и задължителен елемент на дрифта е умисълът, който е разграничителният белег на това поведение от загуба на контрол или завъртане вследствие на други фактори – внезапно спиране, висока скорост, пътни условия или технически особености. Неволно или непреднамерено завъртане на автомобила вследствие на други фактори (несъобразена скорост, внезапно спиране, пътни условия), не може да бъде квалифицирано като дрифт. От показанията на разпитаните свидетели е видно, че автомобилът се е движил плавно, след което жалбоподателят при завиване безпричинно рязко е подал газ, с превъртане на гуми, автомобилът е поднесъл с приплъзване на задната му част странично, с което е реализирал състава на вмененото му нарушение - ползване път за обществено ползване за други цели. Описаният начин на управление на МПС не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно поведение в тъмната част на денонощието, при все, че в автомобила е имало други млади хора, а непосредствено след него автомобилът, управляван от свидетеля Я., създава потенциално опасност.

Едно неовладяване на същия и то от водач на млада възраст и поради това с по-малък стаж и опит в управление на МПС, би могла да доведе автомобила до безконтролно движение и така да увреди имущество или хора.

Правилно от наказващия орган е определена съответстващата на поведението на жалбоподателя санкционна норма на чл. 175а ал. 1 от ЗДвП, 5 предвиждаща санкционирането на водачи, ползващи пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Точно са определени по вид и кумулативните наказания, които следва да бъдат наложени. Същите са наложени в техния фиксиран размер и не търпят корекция. Според съда наказанията са и съответни на обществената опасност на деянието, предвид, че при рязко форсиране на двигателя с подаване на повече газ и поднасяне на МПС и то от водач, който няма опит в овладяване на автомобил след опасно шофиране, тъй като не практикува такова, според свидетелите Т. и Я., е налице голяма вероятност за неовладима загуба на контрол.В този смисъл съдът следва да потвърди наказателното постановление.

От въззиваемата страна не са претендирани и сторени разноски.