Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 321 от 23.06.2022, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Административно наказателно дело 494/2022
Вид
Решение № 321
Подписан
23.06.2022
В сила
19.07.2022
Състав
Владимир Атанасов Пензов

Цитирани разпоредби

  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58д т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.2 т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143 ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175 ал.3 пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.574, ал.11 · Кодекс за застраховането
  • чл.345 ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Благоевград, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Владимир Ат. Пензов при участието на секретаря Мария Г. Исидорова като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно наказателно дело № 20221210200494 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. П. Н., ЕГН **********, с адрес с.И. против Наказателно постановление № 22-1116-000540 от 18.03.2022г. на Началник Група при ОДМВР Благоевград, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца.

С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление, като се иска отмяна на същото, като неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи за това, че неправилно е тълкувана нормата на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, неправилно е тълкувана и приложена Наредба I-45/2000 г. на Министъра на вътрешните работи и конкретно чл.18б т.8 и чл.18б ал.2, както и неправилно е тълкувана и приложена нормата на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Сочи се също така, че не е приложена нормата на чл.28 от

ЗАНН, каквото задължение е имал административнонаказващият орган.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, ангажира процесуален представител в лицето на адвокат К.Д., чрез който ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и взема становище по същество, като моли съдът да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не ангажира представители по делото, не ангажират допълнителни доказателства. С нарочно писмо изразяват становище по жалбата, като моли същата да бъде оставена без разглеждане и да се потвърди наказателното постановление, както и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.63 ал.4 от ЗАНН.

Районна прокуратура – Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират представители по делото, не ангажират доказателства и становище по същество на спора.

1

Съдът след като съобрази доводите на страните, събрания доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна на следното:

На 26.02.2022 г. в 22.20 часа свидетелите Я.В. и Т.В., двамата полицаи при ОДМВР – Благоевград извършили проверка на жалбоподателят Д. П. Н., при която констатирали, че същата в гр.Благоевград и по ул.“Иван Михайлов“ в посока от ЮЗУ „Неофит Рилски“ към ПП-1 Е79 управлява собствения си лек автомобил „Мерцедес Ц220“ с рег. № *****, като при извършената й проверка с работна станция с отдалечен достъп било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 15.12.2021г. по чл.140 ал.10 от ЗДвП. При проверката, жалбоподателката Н. била изпробвана и за употреба на алкохол с техническо средство „Дегер 7510“ с фабричен № 0189, като уреда отчел 0 промила алкохол.

С оглед констатираното актосъставителят Я.В., в присъствието на свидетеля Т.В., на място на проверката съставил на жалбоподателя Д. П. Н., Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 496023 от 26.02.2022 г. (лист 8 от делото), в който квалифицирал установеното нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, а именно: за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Актът е съставен в присъствие на нарушителя Н., подписан е лично от нея, като същата не отразила по акта възражения. Писмени възражения не постъпили и в законоустановения за това срок. Въз основа на така съставения акт, на 18.03.2022 година, Началник група при ОДМВР - Благоевград, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР, издал атакуваното Наказателно постановление № 22-1116-000540 г. от 18.03.2022 г., с което на жалбоподателката Д. П. Н. за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП наложил административни наказания „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца. НП е връчено на жалбоподателката Н. с разписка и срещу подпис на 01.04.2022г., като в законоустановения срок – на 01.04.2022г. е подадена разглежданата в настоящото производство жалба с вх. № УРИ 1116-00-5597 от 01.04.2022г.

С показанията на разпитаните по делото свидетели Яви В. и Т.В. се установява, че на процесната дата при изпълнение на служебните си задължения, като полицейски автопатрул спрели автомобила управляван от жалбоподателя Н., като при извършената й проверка се установило, че за автомобила няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, заради което автомобилът е с прекратена регистрация. Свидетелите сочат, че проверявания автомобил имал регистрационни табели, акта се връчил на жалбоподателя, която го подписал и не направил възражения.

В съдебно заседание жалбоподателката Н. дава обяснения, в които сочи, че не е уведомена и не е знаела, че автомобилът е с прекратена регистрация. Същата е платила за автомобила застраховка „Каско“ и не се е съобразила с това, че трябва да заплати и застраховка „Гражданска отговорност“. Сочи, че след проверката на следващия ден такава застраховка „Гражданска отговорност“ е била сключена за процесния автомобил.

От представеното Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 14.03.2022 г. се установява, че за същия случай е отказано образуването на наказателно производство за извършено престъпление от общ характер по чл.345 ал.2 от НК и е прекратена преписката на основание чл.24 ал.1 т.1 от НК, като е прието, че се касае за деяние и деец с явна незначителна степен на обществена опасност и се касае за административно нарушение по ЗДвП, като материалите по преписката са изпратени по компетентност на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Благоевград.

По делото по искане на процесуалния представител на жалбоподателя са приложени по делото и материалите по преписка 2385/2022г. на Районна прокуратура - Благоевград, изпратени от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Благоевград и касаещи същия случай и нарочно писмо рег. № 111600-8818 от 30.05.2022г., от които се установява, че жалбоподателката Д. П. Н. не е уведомявана от страна на Сектор „Пътна полиция“ при 2

ОДМВР – Благоевград или от „Гаранционен фонд“ относно служебно прекратената регистрация на лек автомобил „Мерцедес Ц220“ с рег. № *****, считано от 15.12.2021 г., съгласно чл.18 ал.2 от Наредба I-45/24.03.2000 г., поради липсата на застраховка „Гражданска отговорност“.

От приложената справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят Д. П. Н. с ЕГН ********** е правоспособен водач на МПС с категории М, В, както и същият е наказвана на нарушения по ЗДвП по един път за 2019 и 2020 г.

Приложената Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, удостоверява материалната компетентност на съставителя на акта за установяване на административно нарушение и на издателя на обжалваното наказателното постановление.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, дадените обяснения от жалбоподателя посредством разгледаната жалба и от приложенията към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима, разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с установената за това императивна законова процедура и от компетентен орган. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В преценката си дали да се издаде наказателното постановление, административно-наказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. Изложените в тази връзка възражения на защитата за нарушения свързани с несъобразяването с разпоредбите на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, както и относно недоказаност на нарушението са неоснователни. В случая са съобразени и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Видно от акта за установяване на административно нарушение е, че мястото и времето, както и обстоятелствата при които е извършено нарушението са точно и конкретно посочено, както в АУАН, така и в обжалваното НП, поради което не може да се приеме наличието на такива процесуални нарушения от категорията на съществените и неотстраними такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото наказателното постановление. В същото коректно е посочено въз основа на кое административно-наказателно производство и въз основа на кой акт за установяване на административно нарушение е съставено, като се препраща към последния.

Както в акт, така и в НК точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа на които санкционния орган е приел, че се касае за административно нарушение по ЗДвП и е наложил съответни наказания. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушенията е връчен надлежно на жалбоподателя и същата е била наясно в какво именно нарушение е обвинена и въз основа на какви доказателства. Жалбоподателят не е направила възражения по акта непосредствено след връчването му, като й е предоставена възможност да представи и писмени такива в законоустановеният срок, което наред с депозирането на жалба срещу процесното наказателно постановление обуславя извода за реализирано и упражнено право на защита в пълен обем от страна на жалбоподателя. Последното обстоятелство, в каквато насока е и константната практика на Административен съд – Благоевград категорично игнорира възможността за третиране на соченото основание, като съществено процесуално нарушение, от категорията на 3 съществените, обуславящо отмяна на процесуално основание на обжалваният санкционен акт. От внимателното запознаване с отразеното в процесният акт е видно, че същият изцяло в изискванията на закона е съставен в присъствието на нарушителя, а именно жалбоподателя Д. П. Н. и свидетеля Т.В., присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта.

Районният съд обаче намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен контрол за материалноправно незаконосъобразно. Съгласно чл.140 ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От друга страна разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП регламентира, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574 ал.6 от Кодекса за застраховането или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Аналогично е и съдържанието на чл.18б ал.1 т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., съгласно който прекратяване на регистрацията по чл.143 ал.10 от ЗДвП се извършва след получаване на уведомление от Гаранционния фонд, като според ал.2 на същата разпоредба при прекратяване регистрацията по ал.1, т.1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра.