Решение № 160 от 06.10.2021, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Сливен, 06.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20212200500374 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 260008/02.03.2021 г.. по гр.д. № 559/2019г. на КРС, с което на основание чл.200 от КТ „ДЕМЕТ" ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление на дейността: с. Тича, община Котел, ул. Георги Димитров 95, представлявано от ХР. Р. К., е осъдено да заплати на:

- Н. Н. М., с ЕГН: **********, ***, сумата 20000.00 лева, частично от 120000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Р.Н.Н., починал на 14.03.2019г. в резултат на трудова злополука, заедно със законната лихва върху сумата от 14.03.2019 г. до окончателното изпълнение на задължението, като искът за разликата до пълния му предявен размер 100000.00 лева е отхвърлен, - ГЮН. Р. Н., ***, ***, сумата 5 000 лева, частично от 120000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от 1 смъртта на Р.Н.Н., починал на 14.03.2019г. в резултат на трудова злополука, заедно със законната лихва върху сумата от 14.03.2019г. до окончателното изпълнение на задължението, като искът за разликата до пълния му предявен размер 100000.00 лева е отхвърлен, - М. Р. Н., ЕГН **********, ***, сумата 5000.00 лева, частично от 120000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Р.Н.Н., починал на 14.03.2019г. в резултат на трудова злополука, заедно със законната лихва върху сумата от 14.03.2019г. до окончателното изпълнение на задължението, като искът за разликата до пълния му предявен размер 100000.00 лева е отхвърлен.

Решението е постановено при участие на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и И.Г., като трето лице - помагач на страната на ответника „ДЕМЕТ“ ЕООД по всички предявени срещу него искове.

На основание чл.38, ал.2 от ЗАдв „ДЕМЕТ“ ЕООД, с . Тича е осъдено да заплати на адв. П.Д. С.-К., сумата 2748.00 лева, представляващо определено от съда адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищците Н. Н. М., ГЮН. Р. Н. и М. Р. Н..

На основание чл.78, ал.3 от ГПК Н. Н. М. е осъдена да заплати на „ДЕМЕТ“ ЕООД, с. Тича сумата 2824.00 лева, представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ГЮН. Р. Н. е осъден да заплати на „ДЕМЕТ“ ЕООД, с. Тича сумата 3353.50 лева, представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК М. Р. Н. е осъден да заплати на „ДЕМЕТ“ ЕООД, с. Тича сумата 3353.50 лева, представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Претенцията на „ДЕМЕТ“ ООД, с посочени данни, за разноски за разликата до пълния й размер от 12000.00 лева е отхвърлена.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК „ДЕМЕТ“ ЕООД, с посочени данни,е 2 осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на PC Котел сумата 1200.00 лева, представляваща окончателна държавна такса върху уважения размер на предявените срещу него искове.

Въззивиците-ищци в първоинстанционното производство атакуват частично цитираното решение чрез своя пълномощник – само в отхвърлителната част за разликата над присъдената сума от 20 000 лева до 80 000 лева, като не се обжалва отхвърлителната част над 80 000 лева до пълния размер на предявения частичен иск от 100 000 лева по отношение иска на Н.Н. М.; разликата над присъдената сума от 5 000 лева до 70 000 лева, като не се обжалва отхвърлителната част над 70 000 лева до пълния размер на предявения частичен иск от 100 000 лева по отношение иска на Г.Р. Н. и разликата над присъдената сума от 5 000 лева до 70 000 лева, като не се обжалва отхвърлителната част над 70 000 лева до пълния размер на предявения частичен иск от 100 000 лева по отношение иска на М.Р. Н..

Въззивниците твърдят, че съдът е допуснал груби процесуални нарушения, като не е преценил свидетелски показания съобразно нормата на чл. 172 ГПК, като е приел за установени обстоятелства, за които свидетелите излагат твърдения без да са ги възприели лично. На следващо място навеждат довод, че първоинстанционният съд е обосновал решението си като е приложил по аналогия разпоредбата на параграф 95 от ЗИД на КЗ спрямо двама от наследниците на починалото лице, която е неотносима към конкретния случай.

Считат, че първоинстанционният съд е придал тежест на показанията на свидетели, посочени от страна на ответника, въпреки наличието на ясна индикация за тяхната недостоверност и необективност.

Посочват, че съдът е игнорирал данните, събрани посредством показанията на свидетелите, посочени от ищците, въпреки липсата на причина да не ги кредитира.

В жалбата е направен обстоен разбор на свидетелските показания, на качествата и характеристиките на свидетелите и фразеологичен анализ на изложеното от тях, като въззивниците предлагат своята интерпретация на фактите, които считат, че несъмнено се установяват чрез тях. Заявяват, че е несъмнено доказано преживяното от всеки от тях 3 тежко страдание от загубата на техния съжител и баща, позовават се на съдебна практика касателно размера на обезщетението и заявяват, че първостепенният съд необосновано и незаконосъобразно го е занижил в разрез както със събраните доказателства, така и с утвърдената практика.

Поради това въззивниците молят въззивния съд да отмени в атакуваните части първоинстанционния акт и вместо това постанови ново решение, с което да уважи исковете за неимуществените вреди в посочените в жалбата размери.

Претендират присъждане на обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху сумите за обезщетение от датата 14.03.2019 год. , както и преразпределяне на разноските за първоинстанционното производство.

Претендира се адвокатско възнаграждение за тази инстанция по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.

Във въззивната жалба е направено ново доказателствено искане пред въззивната инстанция за допускане изслушването на свидетел относно обстоятелствата, възложени в доказателствена тежест на ищците, което с мотивирано определение, държано в з.с.з., е оставено без уважение.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

По делото е постъпила и частна жалба от ищците в първоинстанционното производство, подадена срещу определение, с което е отхвърлена молбата с правно осн. чл. 248 ГПК за изменение на решение № 260008/02.03.2021 г., в частта му относно разноските, които ищците са осъдени да заплатят на ответника, като се намалят от 9531.00 лв. на 6777.00 лв.

Частните жалбоподатели атакуват определението, като твърдят, че то е неправилно и незаконосъобразно, развиват подробни съображения.

Искат отмяната му и намаляване н а присъдените на ответника

4 разноски.

В законовия срок насрещната по частната жалба страна страна не е подала писмен отговор.

В с.з., въззивниците, редовно призовани, не се явяват лично, с писмено становище, подадено чрез процесуален представител по пълномощие по чл.

32 т. 1 от ГПК, поддържат въззивната жалба и молят съда да я уважи на изложените основания. Претендират разноски по реда на чл. 38 ЗА, правят евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, не е представен списък.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба и иска да бъде потвърден обжалваният акт в атакуваните му части. Претендира разноски за тази инстанция, представя списък, договор, фактура и банкови извлечения.

В с.з. за третото лице-помагач на страната на ответника не се явава процесуален представител по закон или пълномощие, който да изрази становище.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че решението в атакуваната си част е частично неправилно.

Изложените във въззивната

5 жалба оплаквания са отчасти основателни.

Безспорно е установено по делото, че фактическото положение се вписва изцяло в хипотезата на правната норма на чл. 200 от КТ и осъществените обективни елементи в своята съвкупност, активират гражданската безвиновна, гаранционно-обезпечителна отговорност на работодателя за обезщетяване на вреди, причинени от трудова злополука – смърт, настъпила по време и във връзка с извършвана от работника работа по трудово правоотношение, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от датата на увреждането. Несъмнено е и, че тримата ищци попадат в кръга от лица, очертан от законодателя, разполагащи с активната легитимация да поставят в действие тази отговорност.

По отношение на въпросите, свързани със съществуването на трудови правоотношения между наследодателя на ищците и ответното дружество, наличието на застрахователни отношения между последното и третото лице-помагач, настъпването на злополуката, действията на ищеца, факта на смъртта му докато е извършвал работата си на обект на ответника, липсата на съпричиняване на резултата и претърпяването на душевни страдания от страна на близките му, няма подадена въззивна жалба, тоест те не попадат на спорното поле във въззивното производство. Рамките на търсената от съда защита се ограничават само до посоченото в жалбата. Тези обстоятелства са изследвани от първоинстанционния съд, който е изложил в мотивите си фактическите констатации, до които е достигнал, и изведените въз основа на тях правни изводи.

Релевираните във въззивната жалба оплаквания касаят единствено р а зм е р а на обезщетенията, определен от съда за възмездяване на претърпените от тримата ищци в резултат на трудовата злополука, довела до смъртта на техния близък, неимуществени вреди.

Тъй като този вид вреди сами по себе си са без паричен или друг имуществен еквивалент, законодателят е постановил определянето на размера на обезщетението за претърпяването им да става въз основа на принципите на справедливостта, съгласно общата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД. Понеже няма легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по 6 вътрешно убеждение, но на базата на конкретните обстоятелства.

Ноторно е, че неимуществените вреди, представляващи неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо. То би следвало да отговаря на действително претъпените болки и страдания и съгласно константната съдебна практика - “неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания”.

Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.

Оплакването в тази насока на въззивниците-ищци, е основателно.