Решение № 4059 от 25.07.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1502/2022
- Вид
- Решение № 4059
- Подписан
- 25.07.2023
- В сила
- 25.07.2023
- Състав
- Татяна Димитрова, Калина Венциславова Станчева, Михаил Малчев
Цитирани разпоредби
- чл. 124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 113 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 4059 гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове:
Михаил Малчев
Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221100501502 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 22. 11. 2021 год. по гр. д. № 20541/2021 год. на СРС І ГО 32 състав са отхвърлени предявени от Г. П.
Д. срещу Топлофикация София ЕАД искове за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника главница в размер на 2806.41 лева, цена на потребената топлинна енергия за процесния период, ведно със законна лихва, считано от 07. 03. 2013 год. до плащането, и 348.43 лева обезщетение , посочено.
С решението ищецът е осъден на разноски в размер на 100 лева.
В исковата молба е посочено, че правното основание е чл. 124 ал. 1 ГПК.
Цена на исковете 3154.84 – обща.
Ищецът е подал въззивна жалба срещу решението, като го счита за формално, неправилно и незаконосъобразно, чрез адвокат И. А. Н..
Мотивите са неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила. Мотивите не могат да бъдат споделени поради липса на достатъчно убедителни писмени доказателства, които да обосноват извод в съда за дължимост на сумите предмет на изпълнението. Обжалват и в частите за разноски.
Иска се отмяна на решението.
Претендират се разноски за двете инстанции.
Мотивите на съда са неправилни и неоснователни.
Едва при неизпълнение на доброволно плащане, започва воденето на принудителни действия срещу длъжника.
Удължаването на погасителната давност е забранено с императивна норма на чл. 113 ЗЗД.
Районният съдия не е съобразил, че няма подадени молби от взискателя, съгласно изискванията на закона, да съдържат конкретно посочено имущество, което трябва да бъде запорирано. След като молбата не отговаря на изискванията на закона, не може да се приеме посоченото от съда действие да прекъсва давността.
Представен на въззивната жалба е отговор от ответника, който е бланкетен. Моли съдът да остави жалбата без 1 уважение с потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендират се съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, като размер не е упоменат.
С разпореждане от 21. 02. 2022 год. съдът по реда на чл. 267 ГПК е разпоредил насрочването на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване.
Страните не са заявили доказателствени искания и представили доказателства пред въззивния съд.
На 30. 03. 2023 год. ищецът е подал молба, която отново е бланкетна и има характера на формуляр.
В единствено редовно проведено открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се процесуално представляват.
На 04. 04. 2023 год. е подадено становище от ищеца – поддържа жалбата и счита, че съдът неправилно е постановил, че има прекъсване на давността. Позовава се отново на чл. 113 ЗЗД. Моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд. Претендират се разноски пред първоинстанционния съд, както и настоящи разноски и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева пред въззивна инстанция. Приложен е списък на разноските.
Нови доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК пред въззивната съдебна инстанция страните не са заявили.
Поради това въззивният съдебен състав е приключил съдебното дирене и е дал ход по съществото на делото.
Въззивната жалба против първоинстанционното съдебно решение е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, против подлежащ на такова обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното решение да е валидно, правилно, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба, във връзка с което, поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от законодателя възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното :
Възраженията и твърденията с въззивната жалба са същите като в исковата молба и на тях е даден подробен и адекватен отговор със съдебния акт на първоинстанционния съд.
Правна уредба по възражението е регламентирана в разпоредбата на чл. 113 ЗЗД, според която Чл. 113. Недействително е съглашението, с което се скъсяват или удължават установените давностни срокове, както и отказът от давност, преди тя да е изтекла.
Давността е прекъсната, както правилно е приел районният съдия, а за всякакви формални действия, както се казва в становището на ищеца от 04. 04. 2023 год., няма данни и насрещно доказване в условия на пълно и главно доказване от страна на ищеца, чиято е доказателствената за това тежест.
Чл. 116. Давността се прекъсва: а) с признаване на вземането от длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.
От момента на с предприемане на действия за принудително изпълнение, започва да тече нова давност, чийто срок съвпада с давностния срок за погасяване на този вид вземания, тоест е петгодишен. Не е налице хипотеза на чл. 113 ЗЗД, както твърди ищецът в жалбата. Ето защо възражението на ищеца за погасяване по давност на предявените вземания за главница е неоснователно.
Доводът на ищеца за недължимост на вземанията поради изтекла погасителна давност е несъстоятелен. По отношение на главницата по отношение на ползваната и неплатена топлинна енергия е приложима общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД.
2. ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ
Чл. 110. С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг 2 срок.
Изпълнителните действия, извършени по изпълнителното дело, образувано въз основа на издадения по същото изпълнителен лист, са валидно извършени и прекъсват давността.
Поради изложеното предявеният иск за установяване недължимост на сумите се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Предприемането на действия за принудително изпълнение представляват самите искания (процесуални изявления) на кредитора, отправени до компетентния орган за извършването им - компетентният орган може да извърши или да не извърши изпълнителните действия.
Прекъсването на давността обаче, е свързано не с извършването на изпълнителните действия от органа по изпълнението, а с искането на кредитора за извършването им, защото санкцията на давността е не за органа, водещ производството, а за кредитора.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че давността е прекъсната с молбата за образуване на изпълнително дело, която съдържа възлагане по чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ – насочването на изпълнението чрез запор или възбрана, извършване на оценка и опис на вещ и пр. до постъпването на парични суми за погасяване на задължението.
Оттогава е започнала да тече нова погасителна давност. 3а прекъсване на погасителната давност от съществено значение е дали са извършени действия от страна на кредитора, с които той показва своята активност при защита на своето вземане и че е заинтересован от събиране на вземането си. В случая не е необходимо предприетото действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита, че давността е прекъсната. Това следва от разпоредбата на чл. 116, б. "в" от ЗЗД, в която законодателят използва думата "предприемане" на изпълнителни действия, а не "извършване" или друга подобна формулировка.
Съгласно най-новата актуална тълкувателна практика - Решение № 2/2013 г. на ВКС от 26 юни 2015 г. по Тълкувателно дело № 2/2013 г., "при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи...". Като "нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие".
Решението е правилно, като разкрива истината чрез средствата на процесуалния закон за спорното субективно материално право. Твърденията са за неправилност на решението основания са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила, необоснованост, непълнота на доказателствата. Такива пороци не са характерни за обжалваното съдебното решение, напротив, изцяло липсват. Решението на районния съдия е мотивирано съгласно изискването на чл. 235 вр. чл. 236 ГПК, поради което е обосновано. Оплакването за непълнота на доказателствата е несъстоятелно, тъй като в решението на първостепенния съд са залегнали всички доказателства, надлежно събрани и неоспорени от страните нито по чл. 193 ГПК, нито по чл. 200 от същия кодекс, достатъчни за изясняване на фактическата обстановка, откъдето и правната, по делото. В последното съдебно публично заседание на районния съдия ответникът, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. Страните не са заявили искания и доказателства, релевантни и необходими по спора.
Противно на твърдяното с жалбата първоинстанционният съд е обсъдил твърденията и възраженията на ищеца и не е допуснал погрешна правна интерпретация на фактите и обстоятелствата по спора. Обсъждането на надлежно събраните по делото доказателства е видимо и при обикновен прочит на мотивната част на процесното решение.
Съдът не събира служебно доказателства. Това е задължение на страната, в случая на ищеца, който може да представя доказателства или да прави доказателствени искания, за каквито няма данни по конкретното дело от тяхна страна.
Доколкото в жалбата въззивникът не сочи други конкретни и индивидуализирани по характер и същество пороци на въззивно атакуваното решение, предявената въззивна жалба е неоснователна, следва да бъде отхвърлена, а исковете са основателни, решението е правилно и следва да се потвърди в обжалваните, неблагоприятни за ищеца части, тоест цялото решение.
Разноски са поискани от ответника с молбата му, без да е посочен размер за юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство. В резултат на това искането за разноски на ответната страна следва да бъде уважено в размер от 50 лева, съобразно процесуалното поведение на тази страна в настоящето производство.
3
В резюме мотивите на районния съдия са конкретни, обстойни, правилни, въз основа на приетите доказателства по делото, като напълно съответстват на диспозитива на решението. Исковете са основателни, защото са доказани, освен по основание, и по размер, предвид неоспорените доказателства, поради което първите следва да бъдат уважени, както е сторил районният съдия.
Разноските са съобразени с изхода на производството.
В резюме жалбата при непосочване на други конкретни пороци е недоказана и неоснователна, поради което следва и отхвърлянето й, с потвърждаване на първоинстанционното решение изцяло.
Проектът за доклад по смисъла на чл. 140 и сл. ГПК на районния съдия от 31. 07. 2021 год. е пълен и правилно квалифициран да е окончателен по делото с определение от публично редовно проведено съдебно заседание, без възражения от страна на ответниците не са се явили, редовно призовани, не са изпратили представители.
С оглед липса на оспорване, допуснати и приети са всички представени писмени доказателства и експертно заключение.
Безспорно установено е от районния съдия и по категоричен начин, че с влязло в сила решение ищецът е осъден да плати на ответника суми, като бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело. Страните не спорят давността да е общата 5-годишна и изтича на 06. 07. 2020 год.
Разпечатката съдържа 60 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/959b71a1-1c91-4a16-a28e-c08e5e19749a