Решение № 53 от 21.03.2022, Районен съд - Свиленград

МОТИВИ към Решение № 53 от 21.03.2022 година по АНД № 111/2022 година на Районен съд – Свиленград Производството по делото е по реда на чл. 378 и сл. на глава 28 от НПК.

Бързо производство (БП) № 13/2022 година по описа на РУ – Свиленград, представляващо преписка № 4444/202 1 година по описа на Районна прокуратура – Хасково, е внесено в Съда от Десислава Садова Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално поделение Свиленград с Постановление за внасяне на делото в Съда с предложение за прилагане на чл. 78а от НК - освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на ИВ. АС. Ш., роден на ************* г од и н а в гра д Свиленград, обла с т Хасково, българин, български гражданин, живущ в гра д Любимец, ул.„Сакар” № 1 6 , област Хасково, със средно образование, неженен, ЕГН **********, неосъждан, за това че в периода от 01.01.2021 г одина до 17.02.2022 година, включително, в гра д Любимец, обла с т Хасково, като пълнолетен, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст - ЗАА, родена на *********** година – престъпление по чл. 191 , ал. 1 от НК .

В съдебното заседание, проведено на 21.03.2022 година не се явява представител на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград, редовно призована и не взема становище.

Защитникът на обвиняемия ИВ. АС. Ш. – адвокат Д.С., излага процесуално становище за липса на спор по фактите на обвинението и съответно извършването на престъпното деяние съгласно внесеното Постановление на Прокурора. Пледира същото да бъде уважено, при наличие на кумулативните предпоставки за приложението на чл. 78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за престъплението, което сочи и да е безспорно доказано от събраните доказателства. Поддържаните доводи, основно касаят индивидуализацията на следващото наказание, като последното защитникът моли да е в размер на минимума на предвидената Глоба, обосновано с фактически обстоятелства – смекчаващи по ефекта си, за каквито сочи – добрите му характеристични данни, младата възраст на обвиняемия, чистото му съдебно минало, самопризнанията, които е направил, съдействието, което е оказал на органите на БП и липсата на налагани административни наказания, като и се позовава на традициите и обичаите в семейната и социалната среда по произход с оглед етническата принадлежност на обвиняемия – ром.

Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Свиленград ( по настоящия адрес на детето ЗАА съгласно § 1, т. 15 от Допълнителната 1 разпоредба на Закона за закрила на детето (ЗЗДет)), уведомена на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

Видно от приложената актуална Справка за съдимост рег.№ 278 от 02.03.2022 година на Бюро за съдимост при Районен съд – Свиленград, обвиняемият Ш. не е осъждан и не му е налагано административно наказание по чл. 78а от НК.

От Характеристиката, изготвена от служител на Участък – Любимец при РУ - Свиленград (ПИ Николай Колев) и приложена в кориците на БП, става ясно, че И.Ш. няма регистрирани противообществени прояви и нарушения на обществения ред.

В кориците на БП е приложена Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, от която е видно, че обвиняемият И.Ш. не притежава недвижими имоти, движимо имущество, включително моторни превозни средства (МПС), с единична стойност над 1 000 лв., ценни книги, дялове в дружества и парични средства в банкови сметки и не работи към момента на попълване на документа.

Обвиняемият ИВ. АС. Ш. и свидетелят ЗАА се запознават на 11.08.2018 година чрез социалното приложение „Фейсбук”. Двамата много се харесват и поддържат отношения около две години, като на 01.01.2021 година решават да заживеят заедно на семейни начела. Родителите на свидетеля И първоначално се противопоставят, но впоследствие се съгласяват и така обвиняемият и непълнолетната заживяват заедно на семейни начала в дома на бабата и дядото на момичето, находящ се в град **************, област Хасково. От тогава започват да поддържат интимни отношения въпреки че на обвиняемия му е известно, че свидетелят И няма навършени 16 години. И забременява и на 24.09.2021 година се ражда общото им дете, а преди това, през месец юли 2021 година, правят сватба съгласно ромските обичаи.

От приложения в кориците на делото Социален доклад на ДС П – Свиленград е видно, че непълнолетната И е встъпила в ранно съжителство с пълнолетен. Непълнолетната, съжителят й, баба и дядо й по майчина линия живеят заедно в жилище – собственост на баба й и дядо й по майчина линия.

Жилището се състой от три стаи, голям салон, баня и тоалетна.

Непълнолетната и съжителят й ползват самостоятелна стая, обзаведена с всичко необходимо. Имат необходимите мебели, креватче за детето, посуда.

Отопляват се с твърдо гориво. Стараят се да поддържат необходимата хигиена. Имат електричество и водоснабдяване. Непълнолетната получава необходимите грижа и подкрепа. Задоволяват се адекватно потребностите й.

Възрастта на свидетеля И се установява от приложения официален документ – Удостоверение за раждане, както и от Социалния доклад на ДСП - Свиленград, отдел „Закрила на детето”.

2

Обвиняемият ИВ. АС. Ш. се признава за виновен на фазата на БП, в престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Заявява, че е заживял на семейни начала с И, тъй като се обичат и се искат, както и поради роденото от общото им съжителство дете, за което се грижат съвместно.

Изложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от обясненията на обвиняемия и неговите признания, депозирани на фазата на БП, дадени пред разследващия орган, така също и от останалите доказателства – писмени и гласни, събрани в хода на предварителното производство и в съдебната фаза – Справка; Социален доклад; Удостоверение за раждане на Зюмбюла И; Характеристика; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; Справка за съдимост; така и от свидетелските показания от БП, обективирани в Протоколи за разпит на свидетели – ЗАА, *********, ************ и *********, последните ценени в съответствие с чл. 378, ал. 2 о т НПК и приобщени по делото, ведно с другите писмени доказателствени средства, на посоченото основание и по реда на чл. 2 8 3 о т НПК. Така очертаната съвкупност от доказателствени средства, събрани по делото е напълно безпротиворечива като съдържимите се данни в тези източници са взаимно кореспондиращи и допълващи се , по своето съдържание те не се дискредитират едни други, което и не налага друго допълнително обсъждане. Не се констатираха и недостатъци от външна, формална страна на писмените документи, които и не се оспориха относно тяхното съдържание и/или истинността им от страните, поради което Съдът изцяло ги кредитира за достоверни. Същата правна преценка се налага и за гласните доказателства - свидетелски показания, както и обясненията на обвиняемия, дадени на БП, които са еднопосочни, логично систематизирани, последователни и изчерпателни, не съдържат каквито и да било противоречия, както и са в пълна корелация с писмените доказателства.

Направените признания от обвиняемия се подкрепят от доказателствения материал, поради което и Съдът възприема обясненията му за достоверни и ги кредитира при формиране на фактическите и правните си изводи, наред с останалите доказателства. Т.е. цениха се за достоверни обясненията на обвиняемия, в които излага фактологическа версия, съответстваща на свидетелските показания и подкрепена от тях.

В случая няма спор по фактите.

Няма спор и относно правната квалификация на деянието.

При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемия ИВ.

АС. Ш. е осъществил състава на престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК.

Направеното Предложение на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград е основателно.

Обвиняемият ИВ. АС. Ш. е роден на ************* година в град Свиленград, област Хасково, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. Живее в град **************, област Хасково. Със 3 средно образование е. Не е женен, но живее на семейни начала със свидетеля Зюмбюла И. Не е осъждан.

Обективно е вярно, тъй като са установени категорично от доказателствата, различният биологичен пол на обвиняемия и лицето, съжителствало с него – свидетеля Зюмбюла И, както и тяхната възраст.

Последната е родена на *********** година, от женски пол е, според данните от приложения официален документ и Социалния доклад, които не се оспориха досежно тяхното съдържание от която и да е от страните, а и като официален документ – Удостоверението за раждане се ползва с обвързваща материална доказателствени сила за посочените факти. С оглед рождената й дата, несъмнено към инкриминирания период от време, с начало 01.01.2021 година тя е била непълнолетна, навършила 14 години, но не и 15 години, още по-малко и 16 години. От обективна страна, безспорно доказано е и установяването на фактическо съжителство между свидетеля И и обвиняемия Ш., във времето от 01.01.2021 година до 17.02.2022 година – крайният момент, визиран в Постановлението на Районна прокуратура, съвпадащ и съответстващ на момента, в който е извършено процесуалното действие по привличането му в качеството на обвиняем и повдигането на обвинението – на 17.02.2022 година.

Сложилите се фактически взаимоотношения помежду същите, така както са установени от доказателствата по делото, несъмнено наподобяват брачните, обвръзващи мъжът и жената след сключването на граждански брак, според материалните норми на действащото семейно право - СК, с присъщите права и задължения – съвместен живот в общо домакинство, обща издръжка на семейството, изпълнение на грижи в бита и осъществявани полови контакти. Пряко доказателство за последното, несъмнено е фактът за раждането на дете от това съжителство, с произход от родители, именно – обвиняемият и свидетелят И, което е безспорно предвид наричната по делото информация, съдържаща се в Характеристиката на обвиняемия, изготвена от служител на МВР. И доколкото е налице трайно състо яние в отношенията им при съжителството, от друга страна и предвид възрастта на лицето от женски пол - ненавършило 16 години, това фактическо положение се явява престъпно и законът го е инкириминирал като престъпление. Предвид изложеното, изпълнителното деяние, безспорно е осъществено със своите обективни признаци. Касае се за продълженото престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия ИВ. АС. Ш. виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в състояние на вменяемост. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Същият е имал ясна представа за биологичната възраст на лицето, с което съжителства – ненавършила 16 години, съзнавал е видът и характера на отношенията, които установява с нея, желаел и пряко ги е целял, 4 което е било очевидно при конкретните обстоятелства, свързани със забременяването на И и последващото раждане на детето им. Бил е наясно и с предвидената в закона минимална възраст за встъпване в законен брак, а ако не е знаел е бил длъжен. Следователно е разбирал противоправния и общественоопасния характер на деянието с и и неговите последици. От тук и изводът, пряко да е целял настъпването на общественоопасния резултат на извършеното от него престъпление, в което се обективира неговият умисъл.

В настоящия случай са налице материалноправните предпоставки, даващи основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия ИВ. АС. Ш. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от Ш. умишлено деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 2 години или „Пробация”, и кумулативно с тях „Обществено порицание”; обвиняемият Ш. не е осъждан за престъпление от общ характер; не е осъждан за престъпление от общ характер и към релевантния момент – периода на извършване на процесното престъпно деяние, той не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV от НК, като именно към този период, според правната теория и съдебната практика, се преценява дадеността на условията от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи императивно неговото приложение и в резултат на извършеното престъпление не са настъпили съставомерни имуществени вреди, каквито и не следват предвид характера на засегнатите обществени отношения, свързани с брака и семейството, следователно и касаещи етиката и нравствените, нематериални отношения.