Протоколно определение № 11720 от 17.12.2024, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 11720 гр. Пловдив, 16.12.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева

Сложи за разглеждане докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20215330112980 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:33 часа се явиха:

Жалбоподателят, К. Й. М., редовно уведомена, не се явява лично, представлява се от адв.К., с пълномощно по делото.

Жалбоподателят, В. Б. А., редовно уведомена, не се явява лично, представлява се от адв. К., с пълномощно по делото.

Жалбоподателят, Д. А. И., редовно уведомена, не се явява лично, представлява се от адв. К., с пълномощно по делото.

Жалбоподателят, Й. А. А., редовно уведомен, не се явява лично, представлява се от адв. К., с пълномощно по делото.

Ответникът, ОСЗ „Родопи“, редовно уведомена, представлява се от *** ОСЗ „Родопи“ *** К..

Заинтересованото лице, К. Р. М., редовно уведомен, не се явява, за него адв. С., с пълномощно по делото.

Заинтересованото лице, Н. Т. Г., редовно уведомена, не се явява, не се и представлява.

Заинтересованото лице, С. Д. А., редовно уведомен, не се явява, не се и представлява.

Заинтересованото лице, Д. Д. А., редовно уведомена, не се явява, не се и представлява.

1

Вещото лице, В. Н. К., редовно уведомена, се явява.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

*** К.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че н е са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Делото е във фаза на съдебно дирене. Отложено е за събиране на доказателства.

Докладва се постъпило заключение с вх. № 115744/12.11.2024 г. по допуснатата допълнителна СТЕ, което е в срока по чл.199 от ГПК.

Вещото лице В. Н. К. със снета самоличност.

На вещото лице се разясни разпоредбата на чл. 291 от НК.

В.Л. К.: Известна ми е наказателната отговорност. Поддържам заключението и по двете експертизи.

АДВ. С.: Считам, че вещото лице е отговорило обстойно и компетентно на всички въпроси, поставени с молбата ми. Да се приемат двете заключения на вещото лице.

На въпросите на адв. К.:

На л.5 по основното заключение, което кореспондира и с потвърденото на л.7, т.3 от същото заключение, вещото лице казва, че съществуват отделни новоопределени местности „П.“ и „Б. в.“ – приложение № 2, които не съвпадат изцяло с границите на старите местности. Въпросът ми към вещото 2 лице е: Това означава ли, че съществува разминаване между местностите, които са били преди възстановяване на собствеността до 1993 г., както са по Протокола за оземляване и което коментира в заключението си и Картата за възстановената на собствеността /КВС/, сега, така, както са възстановени с Решение на Поземлената комисия. Моля, категорично да го заяви, защото в протокола от миналото съдебно заседание сме записали различни неща.

АДВ. С.: Противопоставям се на въпроси, касаещи заключението, което е било депозирано в срок по първоначалната експертиза на вещото лице – всички въпроси, които страните са имали и са поставени, вещото лице е отговорило в съдебно заседание от 15.10.2024 г.. Само по въпросите, по които вещото лице трябваше да отговори е допълнителната СТЕ, т. е. – в посоченото съдебно заседание сме обсъждали първоначалната СТЕ на вещото лице и считам, че такова преповтаряне и препотретване на въпроси, по които вече сме задавали, не следва да бъде допускано.

АДВ. К.: Възразявам по това, което каза колегата. Считам, че експертизата не е приета, считам, че има разминаване на установеното в експертизата и съответно на записаното в протокола на казаното от вещото лице в предходно съдебно заседание. Тъй като вещото лице е категорично в експертизата, че с Картата на възстановяване на собствеността са настъпили промени в наименованията на местностите, т. е., същите не са със същите наименования, които са били към момента на колективизацията на притежателите на земите и внасянето им в ТКЗС, както и съобразно писмените доказателства, които са по делото и които вещото лице обсъжда, т. е. имотите към 1950 г., когато е извършвано оземляването, са с едни наименования, а след започване на възстановяването, с Решение на Поземлената комисия, са с други наименования и съответно не кореспондират с приложените по делото доказателства за правото на собственост на страните.

Разликите са на л. 7 и на л. 5 от заключението – вещото лице е категорично, че съществуват КВС отделно на нови местности, които не съвпадат изцяло с границите на старите местности, и по т.3 се казва същото.

/В протокола от с.з. на стр.4 е записано, че между 1950 и 1993 г., не би могло да има изменение в наименованието на местностите/.

АДВ. С.: Считам, че това, което говори колегата, ако е така, касае 3 поправка на протокол от съдебно заседание. Редът за поправка на протокол е друг, срокът отдавна е изтекъл, поради което считам, че не следва да бъде допускан въпросът.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА въпроса, т. к. очевидно не се иска поправка на протокол, а се пита вещото лице кое от двете твърдения поддържа?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Оземляването през 1950 г. е извършено върху стар картен материал, който съществува към 1950 г. и след това по този картен материал през 1992/1993 г. започва възстановяването на земеделските земи.

Фирмите, които извършват дейността за земеразделяне използваха картен материал, актуализиран от 1976 до 1984 г.. Това го казвам, защото съм извършвала земеразделянето на землището в Л.. Тогава се ползваше картен материал на горския фонд.

Когато дадена фирма предава земеразделителния план на Поземлената комисия, тя представя списък на местностите, които е възстановила и дали там е правила някакво окрупняване на наименованието на местностите. Тези списъци се предоставят в Поземлената комисия. Изготвя се програма, в която е описано, че тази местност е възстановена в друга местност. Това е материал, който може да се търси в Поземлената комисия. Не знам как може да се открие тази документация.

АДВ. К.: По отношение на имота в протокола за земеразделяне местността „П.“, който са притежавали и двамата собственици -К. К. и Й. И. искам да попитам вещото лице дали тази местност „П.“ от момента на вкарването си в ТКЗС и след това с КВС, същата м. „П.“ на същото място ли е, или е на друга м. „П.“ по картата от 1950 г.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Няма идентичност между местностите и това е вярното, което съм записала в заключението.

АДВ. К.: В допълнителното заключение в отговора на моите въпроси – 1 и 2, вещото лице в първоначалната експертиза, на л. 5 и л. 6 казва, че имотите са описани в Списък на кадастралните единици по собственици в землището на с. Ч.. Въпросът ми към вещото лице е: Този списък и тази извадка, неразделна част от КВС ли са?.

4

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Това съм го видяла от списъците на Поземлената комисия, които са приложени по делото и те са неразделна част от КВС.

АДВ. К.: Може ли вещото лице да каже, че тези списъци и тази извадка кореспондират изцяло със списъците и плана по чл.18г от Правилника ППЗСПЗЗ.

АДВ. С.: Противопоставям се на така поставения въпрос – поставили сме конкретни въпроси, касаещи КВС със списъците относно жалбоподателите и праводателя на моя доверител. Вещото лице е нямало за задача да изследва цялостната КВС и списъците към тях.

АДВ. К.: Напротив имало е – това е т. 5 от моите въпроси, където вещото лице казва, че не установява да има различие на двата списъка относно описаните имоти.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Тези списъци, които са приложени по делото са част от КВС.

*** К.: Нямам въпроси към вещото лице.

Във връзка с отложеното произнасяне по постъпилите документи от Общинска служба земеделие „Родопи“ за вземане на становище от жалбоподателите,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото, като писмени доказатества документите, представени от Общинска служба земеделие „Родопи“.

АДВ. К.: Във връзка със заключението на вещото лице, както и с оглед характера на настоящото производство, а именно, че е административно такова и изхода на процеса, следва на основание чл. 168 АПК и чл. 146 ГПК – служебното начало е върнато изцяло в процеса. При запознаване с всички материали по делото и постъпилата от Поземлената комисия информация във връзка с влизане в сила на Картата за възстановяване на собствеността, се констатира, че по делото липсват пълните окомплектовани преписки, които да съдържат заявленията на лицата за възстановяване по чл. 12, вр. чл. 11 ЗСПЗЗ и най-вече липсват решенията на Поземлената комисия в качеството им на стабилни административни актове на хартиен носител, т. е. в писмена форма, 5 подписани от всички членове на комисията, така както е изискването за действителност на нормите на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагане на цялата трайна съдебна практика. По делото са находящи само и единствено решения, на които пише „препис“, но не и решения, на които няма нито един подпис на член на Поземлената комисия. Тъй като съобразно заключението на вещото лице и цялата същност на правния спор – кои лица какви имоти са притежавали, къде са се намирали имотите и кореспондират ли същите със сега възстановените, считам, че следва да бъдат изискани и те са част от административното производство - пълните, окомплектовани преписки на двамата праводатели. Моля, да се задължи Поземлената комисия да ги представи, но така, както трябва да изглеждат преписките със заявления, с решения, подписани от всички членове на комисията.

АДВ. С.: Считам исканията на колегата за неоснователни, освен че са и несвоевременно направени. Окомплектованите преписки от Поземлената комисия са приети преди доста съдебни заседания. Процесуалният представител на жалбоподателите се е запознал с тях и в съдебно заседание е заявил, същите следва да бъдат приети, без каквито и да било възражения. От друга страна, Поземлената комисия, е изпратила всички преписки с печат, „вярно с оригинала“, т. е. всички находящи се документи са такива, за които представилата ги страна – Поземлената комисия, носи наказателна отговорност в случай, че това не е така. Считам, че тези искания на жалбоподателите, чрез колегата М., е опит това дело да се протака и продължава неопределено във времето, вкл. и с такива несвоевременни и несъстоятелни искания. Ето защо, Ви моля да ги оставите без уважение.

АДВ. К.: Съобразно чл. 168 АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на административния акт. Считам, че *** на Общинска служба „Земеделие“ – „Родопи“ е тук и може спокойно да отговори – запазени ли са такива преписки и може ли да ги представи?.

*** К.: Това, което го има в архива на общинската служба, сме го представили. Ако съдът разпореди, да представим документи, което е различно от хартиен носител, ще направим отново копия, а това, което го няма при нас, се издава от база данни. Би трябвало данните да са въведени в 6 съответния софтуер, допълнителни решения например. Не мога да кажа дали всичко е въведено. Това, което го няма на хартиен носител, ще представим това, което е въведено в база данни.

Разпечатката съдържа 60 от 114 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/959aa619-c16d-41d1-8dd8-a69da0d1a05b