Решение № 519 от 04.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. Варна, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20233110200855 по описа за 2023 година Образувано по жалба на Й. М. Г. , ЕГН **********, против НП №22-0460000956/ 31.10.2022г. на Началник група към ОД МВР- Варна, 5 РПУ Златни пясъци, с което на въззивника е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни точки.

В жалбата се сочи, че НП е неправилно, моли се да бъде отменено ПН, тъй като други лица са отговаряли за автомобила и те не са платили ГО.

В съдебно заседание възз. Г. не се явява, представлява се от процесуален представител, който подържа жалбата на посочените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител депозира писмени бележки.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 10.08.2022г. в гр.Варна, около 16.27ч., възз.Г., управлявал л.а. с рег.№ В6443РВ собственост на „Юнисървиз“ЕООД . При движение в гр.Варна по ул.“Абай“ бил спрян за проверка от органите на ОД МВР Варна. В хода на 1 проверката било установено, че управляваното от него МПС е било спряно от движение по служебен ред. Автомобилът бил собственост на „Юнисървиз“ЕООД, за която полагал труд въззивника.

За констатираното нарушение за скорост срещу възз.Г. бил издаден АУАН, а относно прекратената регистрация на автомобила в Сектор ППВарна била извършена проверка от Сектор ПП при ОД на МВР-Варна.

В хода на проверката било , че за след като новият собственик на автомобила в двумесечен срок от придобиването на превозното средство не е изпълнил задължението си по чл. 3, ал. 1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г.

/Наредбата/ да регистрира придобитото МПС, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от Наредбата, на 07.12.2021г., регистрацията на автомобила била прекратена служебно и автоматично.

При тези констатации преписката била изпратена на ВРП за произнасяне по компетентност, с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

По така постъпилата преписка на РПУ Аксаково при ОД на МВР-Варна във ВРП била образувана пр.пр.№10637/2022г., която приключила с постановление за прекратяване на ДП водено за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. В прокурорският акт било прието, че липсват доказателства, че въззивника е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена тъй като управлявал автомобил предоставен от работодател. Прокурорът е приел, че липсва субективната страна на престъплението. Поради това и ВРП приела, че липсва извършено престъпление. Препис от постановлението за отказ било изпратено на Началник РПУ - за сведение.

След постъпване на прокурорския акт, АНО издал разпореждане за образуване на АНП. Поради това въз основа на съставения АУАН и постановление на РП Варна АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни, писмени и веществени доказателства, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед, както и изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния съд материали по преписка на ВРП, справка за собственост на автомобила, и др., които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

2

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ ,спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник Група при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1630/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН, относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършен. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Поради това и посочените в жалбата 3 възражения не се споделят от настоящия съд.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено.

Формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били подадени възражения, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.

Не е спорно между страните, че за товарният автомобил, е управляван от въззника е бил с прекратена регистрация. Причина за това е било неправомерното поведение на собственика, тъй като в двумесечен срок от придобиването на превозното средство не изпълнил задължението си по чл. 3, ал. 1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. /Наредбата/ да регистрира придобитото МПС, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от Наредбата, на 16.07.2019 г., регистрацията на автомобила била прекратена служебно и автоматично. Промяната в собствеността е основание за промяна в регистрацията на МПС (чл. 14, ал. 1 от Наредба № I-45), в който случай се подменя свидетелството за регистрация, а табелите с регистрационен номер – по желание на собственика (чл. 17 от Наредба № I-45). Задължение на приобретателя е да представи автомобила и необходимите документи в определения срок за извършване на промяната в регистрацията (чл. 4 от Наредба I-45), като за целта подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, към което прилага посочените в наредбата документи, удостоверяващи промяната в собствеността (чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от Наредба I45).Следва да се посочи, че нотариусите имат служебно задължение да подадат информация до съответната служба за извършеното прехвърляне на автомобил. Електронният обмен на информация между МВР и Нотариалната камара за превозното средство и сключения договор, не освобождава приобретателя от така регламентираните задължения. Нотариусът удостоверява сключената сделка за прехвърляне на собствеността на превозното средство след получаване на верифицирани данни от МВР по направеното искане и при отчитане на съответните законови ограничения и в случай че е платен данъкът върху превозното средство – чл. 16, ал. 4 от 4

Наредба I-45. В случай, че сделката е извършена, от информационната система на Нотариалната камара към информационната система на МВР се изпраща информация за регистрационния номер на нотариуса, извършил сделката, регистърния номер и датата от общия регистър на нотариуса, пред който е записана сделката, и данни за приобретателя по сделката, които се записват към информацията за превозното средство – чл. 16, ал. 5 от Наредбата. Именно такъв обмен на информация между нотариуса, пред който е сключен договора за продажба и ИС на МВР е документиран в представената по делото справка, според която е подадена само информация във връзка с регистрирането на договор за продажба.Въпреки горното съдът констатира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина.

На първо място липсват в НП каквито и да било мотиви по отношение на становището на прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че липсва състав на престъпление, тъй като липсва вина, което е видно от съдържанието на постановлението. Въпреки това АНО е решил да образува АНП. Няма как да се приеме за житейски логично, че за престъплението, изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС липсва вина /деянието не е осъществено от субективна страна/, а е изпълнен състав на същото административно нарушение – чл.140, ал.1 от ЗДвП. АНО е следвало да изложи аргументи, защо приема, че въззивника е осъществил състава на визираното нарушение, а не да подхожда формално- да съставя АУАН и непременно да издаде НП.

В конкретния случай, видно от материалите по преписката, в действителност НП е било издадено единствено въз основа на съставения АУАН и постановлението на ВРП за прекратяване на ДП, което наложи материалите от горепосочената прокурорска преписка бъдат изискани служебно от съда, като в самото НП никакви други доказателства освен АУАН не са коментирани и очевидно не са послужили за издаване на НП.

В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на възз. и за което е издадено процесното наказателно постановление, е свързано с императивното задължение, предвидено в чл.140 ал.1 от ЗДвП /в приложимата редакция - Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 5 г./, съгласно която норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.

Съдът намира, че в материалите по АНП не се съдържат, а и в тези изискани служебно от съда не се съдържат доказателства за осъществен състав на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Фактът, че в АУАН не са изложени възражения по установеното административно нарушение от страна на лицето, не означава, че изложеното в самия акт се приема за безспорно установено. В случая не следва да намери приложение и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП. За да се приеме, че съставеният АУАН има доказателствена сила, следва установените в него факти да се потвърждават от приложените доказателства, докато в случая това не е така. Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството няма представени доказателства, че действително автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация от 11.03.2022г. Още повече, че в случаят въззивника управлява служебен автомобил и АНО не е посочил доказателства, че той е знаел това обстоятелство или е бил длъжен да го провери и съответно къде.

Табелите са били поставени на автомобила. Не са били събрани доказателства, че водача на автомобила въззивника е бил уведомен за обстоятелството, че автомобилът е бил дерегистриран служебно, без да са ангажирани каквито и да било доказателства това обстоятелство да е било доведено до знанието на въззивника съобразно изискването на чл.143, ал.10 от ЗДвП, или да и е било станало известно по друг повод и същият да е бил информиран към момента, в който е била извършена проверката на пътя от органите на полицията. Горното е видно и обясненията на въззивника съдържащи се в материалите по прокурорската преписка приложена по делото. Поради което няма как да се приеме, че от субективна страна въззивника е осъществил състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. На същата няма как да се вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива за това, че е осъществила състава на чл.140, ал.1 от ЗДвП.