Решение № 17514 от 12.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17514 гр. ********* 12.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ при участието на секретаря ЗЗ.Р.Т. като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20251110149521 по описа за 2025 годИ.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „*********“ ЕАД, ЕИК: *************, седалище и адрес на управление: гр.

***************** срещу И. М. Р., ЕГН: **********, настоящ адрес: гр.

*****************, вх. ***********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца суми за недвижим имот, находящ се в гр. *****************, вх.

***********, абонатен № **********, както следва:

3 735,69 лв. – главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от ********* г. до ********* г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.10.2025 г., до окончателното плащане;

793,22 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 09.10.2025 г.;

49,77 лв. – главница, представляваща стойността на услугата за дялово разпределение за периода от 01.03.2023 г. до ********* г.;

12,27 лв. – мораторна лихва за периода 16.05.2023 г. до 09.10.2025 г.

В исковата молба се твърди, че ответницата И. М. Р., в качеството й наследник по закон на М. Г. Р. и собственик на недвижим имот, находящ се в гр. *****************, вх. ***********, абонатен № **********, била клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*********“ ЕАД на потребители в гр. ********* 1 приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „*********“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответницата ползвала доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент *********, находящ се в гр. *****************, вх. **********, абонатен № **********, през периода от ********* г. до ********* г., но не била заплатила цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „************” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответницата били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата И. М. Р. е подала писмени отговор чрез адв. П. Д.. Процесуалният представител оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че през исковия период в процесният недвиижм имот не е живеел никого и не е била ползвана топлинна енергия.

Прави възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира от фактическа и правна страна следното:

По исковете за цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ). Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е 2 необходимо изрично писмено приемане от клиентите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са императивно уредени – собственикът или титулярят на правото на собственост или на вещното право на ползване.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и трети лица, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот по силата на договорно правоотношение със собственика или носителя на вещно право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото лице придобива качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на доставената топлинна енергия на топлопреносното предприятие – Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. В мотивите на това тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая от приложения по делото Нотариален акт за собственост върху жилище, построено от ЖСК „************“ – София при отстъпено право на строеж върху държавна земя, № *****, том ХI, дело № ********* г. на нотариус П.П., I нотариус при СРС, и удостоверение за идентичност на адм. адреси с изх. № **************** г., издадено от „***********“ ЕООД, се установява, че М. Г. Р. е бил признат за собственик на процесния недвижим имот – апартамент *********, находящ се в гр. *****************, вх.

**********. Същевременно от приложения по делото личен регистрационен картон на М. Г. Р., издаден от **********, се установява, че с решение № ********** г. на СРС, влязло в законна сила на ********** г., бил прекратен сключеният с АБ ******************* г. граждански брак между М. Г. Р. и З.В. Р.. От изложеното може да бъде направен извод, че към ********* г., когато М. Г. Р. е бил признат за собственик на процесния недвижим имот, същият е бил в граждански брак със З.В. Р., като бракът между тях е бил прекратен с развод на ********** г. Доколкото, М. Г. Р. е бил признат за собственик на процесния недвижим имот преди приемането на ЗЖСК (*************) при преценка на момента, в който праводателят на ответницата е придобил право на собственост, както и дали към този момент имотът е станал част от съпружеска имуществена общност, то приложение намират и правилата на чл. 48 от Закона за собствеността (отм.), Закона за 3 кооперациите (1953 г), както и подзаконови актове, приети във връзка с приложението им. Съгласно чл. 48 ЗС (отм.) за организиране на жилищностроителна дейност могат да се образуват жилищни кооперации съгласно правилник, одобрен от Министерския съвет. Законът за кооперациите важи за жилищните кооперации, доколкото в този правилник не са предвидени особени правила, като след окончателното завършване на строежа се учредява етажна собственост и кооперацията се прекратява. Правилник за жилищностроителните кооперации е приет с ПМС от ****************** г. При действието на приложимите норми и при анализ на приетите по делото доказателства се установява, че до съставянето на Нотариален акт № *****, том ХI, дело № ********* г. на нотариус П.П., I нотариус при СРС, собственик на процесния имот е ЖСК „************“ – София. Към ********* г. е бил в сила Семейният кодекс от 1968 г. (отм.), съгласно чл. 13, ал. 1 от който недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, прИ.длежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. В същият смисъл е и разпоредбата на чл. 19, ал. 1, вр. пар. 4 от ПР от СК от 1985 г. (отм.). А към 2000 г. в сила е бил Семейният кодекс от 1985 г. (отм.), като съгласно чл. 26 и чл. 27 от същия имуществената общност се прекратява при развод, при което дяловете на съпрузите са равни.

С оглед изложеното, съдът достига до извод, че въз основа на придобивната сделка от ********* г. М. Г. Р. и З.В. Р. са станали собственици на посоченото по-горе жилище при условията на съпружеска имуществена общност, която е била прекратена с прекратяването на брака чрез развод през 2000 г. при равни дялове – по 1/2 ид.ч. от всеки от бившите съпрузи.

От извършена справка в Националната база данни „Население“ (НБДН) се установява, че М. Г. Р. е почИ.л на *********** г. Същият е оставил свой наследник по закон ответницата И. М. Р.. Следователно на осн. чл. 5 ЗН ответницата е придобила собствеността върху 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот по силата на наследствено правоприемство на М. Г. Р., което обстоятелство не се оспорва от ответницата. Що се отнася до останалата 1/2 ид.ч., притежавана от З.В. Р., по делото не са ангажирани доказателства относно това дали същата е почИ.ла, кога е настъпила евентуалната й смърт, както и дали при откриване на нейното наследство е оставила наследници по закон и кои са те. Липсват и доказателства, въз основа на които да може да се направи извод, че ответницата И. М. Р. е придобила по силата на наследствено правоприемство или на друго правно основание притежаваната от З. Р. 1/2 ид.ч. от процесния имот. При тези данни съдът не може да приеме за доказано, че ответницата е правоприемник и на З. Р. по отношение на притежаваната от последната 1/2 ид.ч. С оглед разпоредбата на чл. 154 ГПК, предвиждаща, че всяка страна следва да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, липсата на доказателства относно смъртта на З. Р. и настъпилото след това наследствено правоприемство препятства извода, че цялото право на собственост върху процесния имот е премИ.ло в 4 патримониума на ответницата. Ето защо, въз основа на събраните по делото доказателства, може да се приеме за установено единствено, че ответницата е придобила по наследство 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот, прИ.длежала на наследодателя й М. Р.. По делото липсват доказателства след придобиване на правото на собственост върху имота ответницата да се е разпоредила с него или да е учредила вещно право на ползване в полза на трети лица, нито същият да е бил предоставен за ползване на трети лица по силата на договорно правоотношение и за сключен между такива ползватели с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, в каквато хипотеза ползвателят би дължал цената й – арг. от Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

От заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че през исковия период сградата, в която се намира процесният недвижим имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа и през исковия период е била непрекъснато топлоснабдена.