Решение № 3225 от 27.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3225 гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20211100508206 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Р. Р. Р., починал в хода на въззивното производство и на мястото му по реда на чл. 227 ГПК конституирани наследниците му по закон В. Р. Р. и Й. Р. С., срещу решение № 20061699/09.03.2021г., постановено по гр.д. 4207/2019г. по описа на СРС, 85-и състав, в частта, в която по предявените от ищците Л. Е. Г. и М. И. Г. искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, починалият в хода на делото ответник Р. Р. Р. е осъден да заплати на ищците суми от по 4 000 евро, представляващи обезщетение за периода от 28.04.2016г. до 28.12.2018г., за ползване на съсобствения на страните имот – дворно място с площ от 980 кв.м, находящо се в гр. София, местн. „Вилна зона-I част, Киноцентъра“, ведно с изградения в имота сутерен на сграда от 77.77 кв.м.

С въззивната си жалба починалият в хода на делото въззивник Р. Р. Р. излага, че имотът бил неделим, а с нотариалния акт за продажба, извършена от сем. Б., не били прехвърлени права, тъй като Б. не притежавали такива. Сделката определя като имотна измама. Едноличен собственик на имота бил въззивникът Р.. Позовава се на предходно водено дело между страните – гр.д. № 53537/2016г. по описа на СРС, 128-и състав, което било спечелено от Р. на три инстанции. Намира първоинстанционното съдебно решение за неправилно в обжалваната част и моли същото да бъде отменено, а вместо това предявените от ищците искове – отхвърлени като неоснователни.

1

Въззивниците В. Р. Р. и Й. Р. С., конституирани по реда на чл. 227 ГПК наследници на починалия в хода на въззивното производство въззивник Р. Р. Р., чрез адв. М., поддържат въззивната жалба в частта относно уважените срещу него искове по чл. 31, ал. 1 ЗС. Излагат подробни съображения за неустановеност на фактическия състав на вземането на ищците, всички заявени след срока по чл. 259, ал. 1 ГПК.

Осъщественото от Р. ползване през процесния период не надхвърляло обема на дела му в съсобствеността, Р. не препятствал ползването на ищците, не им пречил. Поддържат възражението на ответника Р., въведено пред първата инстанция, че никой не го поканил да купи дела от Б., при изповядването на сделката между Б. и Г.и негова декларация по чл. 33, ал. 1 ЗС не била представена. Намират, че за период от 10 години – от сделката през 2006г. до получената през 2016г. покана, ищците не предприели каквито и да е действия за ползване на имота. Поканата реално не била получена от Р. Р. – връчването й било при приложението на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Лишаване от ползване нямало, тъй като отправено искане, достигнало до знанието на другия съсобственик нямало. В представената по делото покана ищците не поискали да ползват, а само да получат заплащане на обезщетение. Неправилно СРС кредитирал показанията на разпитания свидетел В.. Оспорват претенцията и по размер.

Неправилно и в нарушение на принципите на гражданския процес СРС основал решението си на експертиза, изготвена по друго дело. Молят решението да бъде отменено в обжалваната от наследодателя им част, а вместо това предявените от ищците искове – отхвърлени. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ищците Л. Е. Г. и М. И. Г., чрез адв. М., депозират писмен отговор, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. През процесния период ответникът Р. ползвал собствената им ½ ид.ч. от имота, за което им дължал обезщетение. Нямало идентичност с предмета на гр.д. № 53537/2016г. по описа на СРС, 128-и състав, а постановеното по последното дело съдебно решение не се ползвало със сила на пресъдено нещо по настоящото дело.

Молят решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно в обжалваната му част, да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищците Л. Е. Г. и М. И. Г. излагат, че с покупко-продажба, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим 2 имот № 199, том VII, рег. № 20497, дело № 1207 от 14.09.2006г. на Р.Д. – нотариус с район на действие СРС, вписан в регистъра на НК с рег. № 274, придобили в режим на СИО ½ ид.ч. от недвижим имот - дворно място с площ от 980 кв.м, находящо се в гр.

София, местн. „Вилна зона-I част, Киноцентъра“, съставляващо парцел VII, имот пл.№ 165, кв. 20 по плана на гр. София, местн. „Вилна зона-I част, Киноцентъра“, при съседи: улица и парцели VIII-159, VI-164, и с описание по скица: УПИ VII-767, кв. 20, по плана на гр. София, местн. „Вилна зона-I част, с площ от 980 кв.м, при граници: улица, УПИ VI-768, УПИ III-766, УПИ II-1104 и УПИ VII-762, ведно с изградения в имота сутерен на сграда от 77.77 кв.м. След прекратяването на сключения помежду им граждански брак с влязло в сила решение № 173/04.12.2015г. по гр.д. № 650/2015г. на РС – Сливница, ищците притежавали по ¼ ич. от имота в обикновена съсобственост.

Останалата ½ ид.ч. се притежавала от ответника Р. Р. Р.. Същият ползвал целия имот, с което ограничавал ползването на ищците. Макар и поканен с нотариална покана от 28.04.2016г., връчена му чрез нотариус М.Г., същият не им заплатил поисканото обезщетение за лишаване от ползването. Претендират такова за периода от 28.04.2016г. до 28.12.2018г. в размер на 4 000 евро за всеки ищец, ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба в съда на 23.01.2019г. до окончателното погасяване.

Претендират разноски.

Ответникът Р. Р. Р. (починал в хода на въззивното производство и на мястото му конституирани наследниците му по закон В. Р. Р. и Й. Р. С.) в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Излага, че имотът бил неделим. Същият бил закупен през 1965г. от неговия тъст В. Б.Г. и тъща Л.Н.Г..

Последната „привлякла“ като съсобственик П.Б.К., за да закупят заедно имота. К. не вложил средства за закупуването. Ответникът Р. не се бил съгласявал с продажба на имота на ищците Г.и, не бил предоставял декларация по чл. 33 ЗС. Особените изисквания по чл. 586, ал. 1 ГПК за извършване на сделката по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 199, том VII, рег. № 20497, дело № 1207 от 14.09.2006г. на Р.Д. – нотариус с район на действие СРС, не били налице. Оспорва същия нотариален акт – бил с невярно съдържание, тъй като в съдържанието на нотариален акт № 93, том LXXXI, дело № 16143/1994г. било посочено, че се дарява ½ ид.ч. от дворното място, без сграда. Позовава се на предходно водено дело между страните – гр.д. № 53537/2016г. по описа на СРС, 128-и състав, което било спечелено от Р. на три инстанции.

Предвид нормата на чл. 31 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

3

Фактическият състав на това обезщетение включва следните кумулативни предпоставки: 1/ съсобственост върху вещта, 2/ ползване на вещта пряко и лично от единия съсобственик за задоволяване на свои собствени нужди, и 3/ писмена покана за заплащане на подобно обезщетение от друг съсобственик. Доказателствената тежест за установяване на същите факти е за ищеца.

По делото е представено неоспорено писмено доказателство – нотариален акт за собственост на придобит имот по Закона за реда на прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти № 181, том XVI, дело № 2853/1965г., на Х.О. – I нотариус при СНС, от съдържанието на който се установява, че на 28.06.1965г. П.Б.К. и Л.Н.Г., придобили от ТКЗС „Витоша“ – Симеоново, гр. София, посредством покупкопродажба, правото на собственост върху празно дворно място с пространство от 980 кв.м, находящо се в гр. София, местн. „Вилна зона-I част, Киноцентъра“, съставляващо парцел VII, имот пл.№ 165, кв. 20 по плана на гр. София, местн. „Вилна зона-I част, Киноцентъра“, при съседи: улица и парцели VIII-159, VI-164. При липсата на уговорка в друг смисъл, на основание чл. 30, ал. 2 ЗС, съдът приема, че всеки от купувачите П.Б.К. и Л.Н.Г. придобил по ½ ид.ч. от закупения на 28.06.1965г. имот.

Предвид изложеното от ответника Р. в отговора на исковата молба, Л.Н.Г. е негова тъща, т.е. майка на съпругата му.

Установява се от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 162, том XXVII, дело № 4589/1986г., на Ч.Б. – нотариус при СРС, че на 02.10.1986г. Е.В. Р. дарила на съпруга си – ответника Р. Р. Р., собствената си ½ ид.ч. от празно вилно място с пространство от 980 кв.м, находящо се в гр. София, местн. „Вилна зона-I част, Киноцентъра“, съставляващо парцел VII-165, кв. 20 по плана на гр. София, местн. „Вилна зона-I част, Киноцентъра“, при съседи: улица и парцели VI-164, VIII-159 и VI-165, придобита от нея през времетраенето на брака й с ответника Р., по наследство и дарение.

По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 93, том LXXXI, дело № 16143/1994г. на нотариус М., с район – СРС, от съдържанието на който се установява, че П.Б.К. и съпругата му И.Н.П. се разпоредили посредством извършено в полза на децата си И.П.Б.-Ц. и Б.П.Б дарение на придобитата през времетраенето на брака им ½ ид.ч. от процесното празно дворно място.

На 14.09.2006г. приобретателите И.П.Б. и Б.П.Б продали общо притежаваната от тях ½ ид.ч. от имота на ищеца Л. Е. Г., ведно с изградения в съответствие със строителните книжа сутерен на сграда от 77.77 кв.м – нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 199, том VII, рег. № 20497, дело № 1207 от 14.09.2006г. на Р.Д. – нотариус с район на действие СРС, вписан в регистъра на НК с рег. № 274.

Видно от представеното по делото решение № 173/04.12.2015г. по гр.д. № 650/2015г. на РС – Сливница, към момента на придобиването ищецът Л. Е. Г. била обвързана от 4 валиден граждански брак с ищеца М. И. Г., предвид на което правото на собственост било придобито от нея в режим на СИО с ищеца М. И. Г.. Сключеният между ищците граждански брак бил прекратен с развод, видно от представеното по делото решение № 173/04.12.2015г. по гр.д. № 650/2015г. на РС – Сливница. С прекратяването на брака им с развод бездяловата СИО се трансформирала в обикновена съсобственост – по ¼ ид.ч. за всеки от бившите съпрузи.

По делото от страна на ответника Р. е представено писмо на ТОА „Витоша“, ИКНС, с изх. № КО-94-Р-3/15.06.1994г., в отговор на подадена от него жалба КО-94-Р3/01.03.1994г., от съдържанието на което се установява започнато въз основа на одобрен архитектурен проект от 18.05.1993г. строителство на вилна сграда, извършвано от съсобственика на Р. към онзи момент. Установени били отклонения от одобрения архитектурен проект и допуснати нарушения на нормативната уредба, като с писмото Р. бил информиран за предприетите от администрацията действия и предстоящите такива. Независимо от констатациите, към датата на придобиването на ½ ид.ч. от имота от ищците, по делото се установява извършено в имота строителство, описано и в нотариалния акт от 14.09.2006г., а възраженията в отговора на исковата молба, досежно съдържанието на нотариалния акт, съдът приема за неоснователни.

По горните мотиви анализът на гореобсъдените писмени доказателства обосновава извод за наличието на съсобственост между страните върху процесното дворно място и изградената в него сграда при твърдените с исковата молба квоти.