Решение № 50 от 17.06.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Бургас, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Галина Т. Канакиева

Мая П. Величкова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева в присъствието на прокурора Й. М. Гр. като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600249 по описа за 2021 година С присъда №134 от 28.10.2021г. постановена по НОХД№55/2021г.

Бургаският окръжен съд е признал подсъдимата ЕЛ. Г. СТ., със снета по делото самоличност, осъждана, ЕГН **********, ЗА ВИНОВНА в това, че:

1. На 19.05.2020г. в гр.Бургас, к-с “Славейков”, в магазин „Кауфланд“ отнела чужди движими вещи - дамски портфейл на стойност 19.00лв., съдържащ сумата от 25.00 лева, всички вещи на обща стойност 44.00 /четиридесет и четири/ лева, от владението на Л.К., ЕГН ********** от гр.

Бургас, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са били заместени, поради което и на основание чл. 197, т.1, вр. чл. 194 ал.1 и чл. 54 от НК я ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.

2. На 19.05.2020г. в гр.Бургас, за времето от 15.59 часа до 16.03 часа, в условията на продължавано престъпление, използвала платежен инструмент банкова карта № 516976******9297, издадена от банка „Уникредит Булбанк“, без съгласието на титуляра Л.К., ЕГН ********** от гр.Бургас, като от ATM с № 01061410, находящо се в гр.Бургас, к-с „Славейков“, бл.46, филиал на 1

„Уникредит Булбанк“, извършила три транзакции за теглене на пари на обща стойност 550 /петстотин и петдесет/ лева, като деянието не съставлява потежко престъпление, както следва: на 19.05.2020г. в 15 .5 9 часа, в гр. Бургас, използвала платежен инструмент - банкова карта № 516976******9297, издадена от банка „Уникредит Булбанк“, без съгласието на титуляр Л.К., ЕГН ********** от гр.Бургас, като от ATM с № 01061410, находящо се в гр.Бургас, к-с „Славейков“, бл.46, филиал на „Уникредит Булбанк“, като осъществила един брой успешна транзакция от ATM с № 01061410 на стойност от 50 /петдесет /лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление на 19.05.2020г. в 16.00 часа, в гр. Бургас, използвала платежен инструмент - банкова карта № 516976******9297, издадена от банка „Уникредит Булбанк“, без съгласието на титуляр Л.К., ЕГН ********** от гр.Бургас, като от ATM с № 01061410, находящо се в гр.Бургас, к-с „Славейков“, бл.46, филиал на „Уникредит Булбанк“ , като осъществила един брой успешна транзакция от ATM с № 01061410 на стойност от 400 /четиристотин /лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление на 19.05.2020г. в 16.03 часа, в гр. Бургас, използвала платежен инструмент - банкова карта № 516976******9297, издадена от банка „Уникредит Булбанк“, без съгласието на титуляр Л.К., ЕГН ********** от гр.Бургас, като от ATM с № 01061410, находящо се в гр.Бургас, к-с „Славейков“, бл.46, филиал на „Уникредит Булбанк“, като осъществил един брой успешна транзакция от ATM с № 01061410 на стойност от 100.00 /сто/лв., като деянието не съставлява по- тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал.1, вр. чл.26, ал.1, и чл. 54 от НК я ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 1100 /хиляда и сто лева/.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ общо наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода и 1100 /хиляда и сто/ лева ГЛОБА.

На основание чл. 57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС съдът е ОПРЕДЕЛИЛ първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието.

ОСЪДИЛ е подсъдимата ЕЛ. Г. СТ. да заплати направените по делото разноски в размер на 935.30 лева, от които 170 .70 лева разноски на 2 досъдебното производство.

Съдът е постановил веществените доказателства – четири броя оптични носители, както следва: DVD- R 4,7GB; CD-R 700 MB марка „Офис маркет“, DVD- R 4,7GB, марка „НР“, DVD от експертизата, да останат на съхранение по делото.

Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на подс. С. - адв. Д. Г. от АК - Бургас. С въззивната жалба се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Претендира се отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подс. С. да бъде оправдана, алтернативно отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, и като втора алтернатива изменение на присъдата и намаляване на наложеното наказание като явно несправедливо. С писмено допълнение към въззивната жалба защитата на подсъдимата излага подробни съображения в подкрепа на направените оплаквания с жалбата. Оспорва авторството на деянието, като намира, че не следва да се кредитират показанията на св. С. и направеното от нея разпознаване на подсъдимата.

Оспорва се заключението на видеотехническата експертиза № 21/ИДИ-197/16-09-2021г. на НИК - МВР София, поради противоречия в него. На второ място се прави оплакване за нарушение на материалния и процесуалния закон. Навежда довод за нарушение на материалния закон, поради неправилно определена правна квалификация на деянието, като претендира наличие на маловажен случай и квалифициране на деянието по чл.197, т.2, вр. чл.194, ал.3 от НК, а не както първата инстанция е приела по чл.197, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК. Твърди се и допуснато от решаващия съд съществено процесуално нарушение ограничаващо правото на защита на подсъдимата предвид отказа на съда да разпита посочени от нея свидетели, които да установят, че същата не е била в гр. Бургас на инкриминираната дата. На последно място се претендира явна несправедливост на наложеното наказание и изменение на присъдата предвид настъпила реабилитация по НОХД№49/2015г., както и поради възприетата от съда неправилна правна квалификация на деянето. Намира, че наказанието следва да се намали, като се приложи и чл.66, ал.1 от НК, за което са налице законовите предпоставки.

3

С жалбата не се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание от 07.03.2022 г. по искане на защитата на подсъдимата апелативният съд допусна до разпит в качеството на свидетели, чрез призоваване Г. Ив. Ив. и Д. Ив. Т., прие и приложи като писмено доказателство справка от Унифицираната информационна система на

Прокуратурата на РБългария към 03.03.2022г., писмо № 1764 от 30.03.2022г. на РП - Русе, както и справка за задграничните пътувания на подс.С. за периода 01.05.20г. – 30.03.22 г.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – гр.

Бургас заяви, че жалбата на защитата на подс. С. е допустима, но по същество неоснователна. По отношение на направеното оплакване относно заключението на вещите лица по криминалистичната експертиза и в частност направеното искане за некредитирането му, счита същото за неоснователно и голословно, тъй като по делото няма съмнение в компетентността на вещите лица, нито в пълнотата, яснотата или обосноваността на самата експертиза.

Навежда доводи, че по делото на ОС - Бургас, е нямало искане от защитата за допълнителна или повторна експертиза на техническите записи или на извършения от вещите лица анализ на заснетото от камерите в частност на лицево-идентификационният анализ както в магазин „Кауфланд“, така и АТМ устройството, от което е било осъществено тегленето на общата сума от 550 лева от картата на пострадалата К.. Счита, че заключенията са технически обосновани, правилно са били приети от първоинстанционния съд и моли същите отново да бъдат кредитирани от въззивната инстанция в частта на правните изводи за това, че именно подс. С. е лицето, извършило кражбата на портмонето и други вещи от чантата на пострадалата и непосредствено след това е осъществила транзакциите с картата на пострадалата. На второ място моли съда да кредитира показанията на св. С., служител при ОД МВР Бургас, дадени на ДП и в хода на съдебното следствие пред ОС - Бургас само в частта, касаеща оперативно-издирвателния механизъм на действията й, довели до насочване на органите на досъдебното производство към конкретен извършител – в случая към подс. С.. Сочи, че е нормална, логична, житейски и професионално обоснована практиката да се обменя информация между отделните звена в полицията относно личността на различни заподозрени, още повече, че подсъдимата С. очевидно, предвид своето криминално минало 4 и осъждания за извършване на престъпления от общ характер против собствеността, е била известна на органите на МВР. Изразява становище, че тази аналитична дейност на органите на полицията е по същество предпроцесуална и няма пречка да бъде закрепена по реда на НПК чрез показания на свидетел. Навежда довод, че следва да се даде вяра на показанията на св. С. и поради факта, че тя възпроизвежда личните си възприятия за обстановката на мястото на събитията, забелязаните предмети, действията на лицата по първична идентификация на подсъдимата. Заявява, че видно от обясненията на подсъдимата и от материалите на досъдебното производство, касаещи съдимостта на С. в чужбина, от справките за осъждането й в Русе, същата се препитава чрез джебчийски кражби и е добре известна на МВР. Твърди, че св. С. - полицейска служителка, не е осъществявала процесуални действия по разследването, поради което не е съществувала забраната по чл. 118, ал. 2 НПК да дава показания за подлежащите на доказване факти по делото. В този смисъл сочи, че не е налице процесуална пречка тези показания да се приемат при формиране на вътрешното убеждение на съда, тъй като няма допуснато процесуално нарушение относно предоставяне показанията на тази свидетелка и пред първата инстанция. Навежда довод, че в константната си съдебна практика, нееднократно ВКС е изтъквал, че неудовлетворяването на някои доказателствени искания на страните не е процесуално нарушение, стига и останалите доказателства по делото в тяхната съвкупност да водят до разкриване на обективната истина. Сочи, че в случая настоящият съдебен състав удовлетвори в пълен обем всички доказателствени искания от защитата на подс.С. разпитвайки нейни роднини – свекърва й св. Г.И. и нейната баба по майчина линия – св.Д.Т.. Заявява, че показанията на тези две свидетелки обслужват защитната версия на подсъдимата, че на инкриминираната дата тя не се е намирала в гр.Бургас. Сочи, че св. Г.И. дава подробно обяснение за това, къде на датата на инкриминираното деяние по настоящото дело се е намирала подсъдимата, но обективно се затруднява да каже, точно кога и къде са били снаха й и сина й, не може да уточни адреса на пребиваване на бабата на подсъдимата, затруднява се дори да каже датата на раждане на своите внучетата, като твърди, че тази избирателна памет е учудваща, нелогична, житейски и правно очевидно е насочена единствено и само да изгради защитната версия на своята многократно осъждана снаха, 5 поради което, моли да не се кредитират показанията на същата в частта – обслужваща алибито на подсъдимата за датата на престоя на последната в дома на баба й- св. Д. Т.. Моли съда да подкрепи своите изводи, като даде вяра на едно от обективните доказателства – каквото е записът от камерите на магазин „Кауфланд“ в к/с „Славейков“ в гр.Бургас и на АТМ устройството в к/с „Славейков“. По отношение показанията на св. Д.Т.. счита, че нейните показания обслужват отново защитната версия на подсъдимата, относно изграждане на едно псевдоалиби за мястото на пребиваването й на инкриминираната дата. Сочи, че у свидетелката са налице житейски неоправдани, объркани спомени за обективни факти, които всеки нормален човек би могъл да възпроизведе правилно, като например имената на децата на подсъдимата, както и кои деца в периода 18-20.05.2020 г. са били с подсъдимита в дома й. Сочи, че тази свидетелка очудващо не може да си спомни други дати, на които внучката й – подсъдимата С., е била при нея, но много добре си спомня точно тези дати, предмет на обивнението. Позовава се на обстоятелството, че свидетелката не може да си спомни, кога е била операцията на дъщеря й, такъв важен и трагичен факт в живота на една майка.