Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 35292 от 29.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 51763/2025
Вид
Определение № 35292
Подписан
29.09.2026
Състав
МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 440 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35292 гр. София, 29.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110151763 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Делото е образувано по подадена от М. М. Б., ЕГН ********** и Д. М. Х., ЕГН **********, искова молба, с която срещу ответниците В. В. В. и С. Г. Х. са предявени искове по чл. 440 ГПК, с които се иска съдът да установи спрямо ответниците, че единият от тях - В. В. В. не е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** представляващ апартамент № 68 находящ се гр. София, Столична община, район „Илинден“, в жилищна сграда - б***** с площ от 56.81 кв. м., заедно с избено помещение с 1.037 ид. ч. от общите части на сградата.

Ищците излагат твърдения за пороци при сключването на предварителен договор, сключен от техния наследодател относно процесния имот. Ищците посочват, че ответниците са длъжник /В./ и взискател /Х./ по изп. дело № 5080/2025 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински. Считат, че с предприетото принудително изпълнение по посоченото дело, правото им на собственост върху горепосочения имот, е накърнено.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от двамата ответници със становище за недопустимост, съответно неоснователност на исковете.

Посочват, че с влязло в сила Решение № 3583/04.06.2018 г., постановено по гр.д. № 6264/2014 г. на I-10 състав на СГС, е обявен за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.01.2014 г., сключен между М. М.ев Б. и С. С. С. с предмет процесния имот. На първо място се твърди, че в настоящото производство ищците въвеждат възражения относно документи, използвани при сключване на предварителния договор, т.е. възражения, които е следвало да бъдат въведени в производството по обявяването му за окончателен. Сочи се, че с подобни мотиви са били прекратени гр.д. № 5958/2022 г. по описа на СГС, I-2 състав, (с влязло в сила определение) както и гр.д. № 5884/2025 г. по описа на СГС, I-13 състав – с Определение № 10267/12.05.2026 г.

Към отговора на исковата молба, подаден от ответника В. В., е приложено решение №3583/04.06.2018 г. по гр.. № 6264/2014 г. по описа на СГС, 10 състав, с което съдът ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН по иска, предявен от С. С. С. срещу Д. М.

Х. и М. М. Б., на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот от 17.01.2014 г., сключен между М. М.ев Б. (наследодател на ответниците), в качеството на продавач, и С. С. С., в качеството на продавач, с 1 който продавачът прехвърля на купувача следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № ******* Столична община, район "Илинден", в жилищна сграда - ***** състоящ се от: една стая, кухня, дневна, обслужващи помещения, със застроена площ от 56, 81 кв. м., заедно с 1, 037 (едно цяло и тридесет и седем хилядни върху сто) ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, за сумата от 27 000 лв., от която 9500 лв. – платени при подписване на предварителния договор, ПРИ УСЛОВИЕ, че в двуседмичен срок от датата на влизане в сила на настоящото решение ищецът заплати на ответниците сумата от 17500 лв., представляваща неизплатена част от продажната цена.

Решението е влязло в законна сила на 30.12.2024 г., когато с определение № 6063 от 30.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1677/2024 г., III г. о., ГК, не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 1228/06.11.2023 г. на Софийски апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 2145/2021 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение, постановено по иска по чл. 19, ал. 3 ГПК.

С оглед така установените факти настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за прекратяване на производството по гр. д. № 51763/2025 г. по описа на СРС, 41 състав, тъй като същото е недопустимо.

Настоящото дело е било образувано по предявени на 19.08.2025 г. отрицателни установителни искове по чл. 440 ГПК, основани на възражения, които е следвало да бъдат въведени в производството по гр.д. № 6264/2014 г. на I-10 състав на СГС, т.е. към настоящия момент се явяват преклудирани. Макар ищците да са избрали като форма на защита предявяването на отрицателен установителен иск, насочен срещу провеждано принудително изпълнение, претенциите им са основани на доводи и съображения, които е недопустимо да бъдат разглеждани в нов исков процес. Налице е влязло в сила съдебно решение, постановено по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Същото замества окончателния договор и поражда целения от страната правен резултат, считано от влизането му в сила. Не е налице правомощие за следващ съд да преценява валидността на сключения предварителен договор, включително и по иск по чл. 440 ГПК от гледище на правния интерес на ищците да предявяват и поддържат същия.

Съдът, разгледал иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, е преценил валидността на предварителния договор, респ. налице ли са били предпоставки за обявяване на договора за окончателен. Ето защо не е допустимо в следващо производство същите страни или техните правоприемници да целят отричане на юридическия факт, на който се основава влязлото в законна сила решение. Чрез предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 440 ГПК в случая ищците се стремят да преодолеят последиците на влязлото в сила решение и на последващата легитимация на ответника В., като правоприемник на приобретателя по окончателния договор. В исковата си молба (както и в исковата молба, по която е било образувано гр.д. № 5854/2025 по описа на СГС, представена и по настоящото дело) ищците сами сочат, че ответникът В. не е придобил права от своя праводател, тъй като последният черпел правата си от нищожен, респ. унищожаем предварителен договор.

Твърденията на ищците, наведени с молба, вх. № 404675/10.12.2025 г., за осъществявано от фактическо владение върху имота от 2014 г. насетне, при съобразяване на датата на влизане в сила на съдебното решение по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД (30.12.2024 г.), от който момент настъпва вещно-прехвърлителният ефект по уважения конститутивен иск, също не обосновават защитим правен интерес от предявяването на иск по чл. 440 ГПК срещу правоприемника на приобретателя по обявения за окончателен по съдебен ред предварителен договор. Твърденията на ищците за упражнявана върху имота фактическа власт до влизане в сила на съдебното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД се явяват ирелевантни, доколкото до този момент те имат 2 качеството на собственици на имота и това е една от предпоставките за уважаване на предявения конститутивен иск.

Макар с предявения и срещу взискателя по изпълнителното производство иск по чл. 440 ГПК, който не е бил страна, респ. не се явява правоприемник на страна, участвала в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ищците да целят отричане на правата на длъжника по изпълнителното дело, това първоинстанционният съд намира, че също не е достатъчно, за да обоснове допустимост на предявената претенция. Легитимацията на взискателя по иска по чл.

440 ГПК се явява производна на легитимацията на длъжника по изпълнението, а както се посочи, в конкретния случай във връзка с правния си интерес от предявяването на такива искове, ищците се позовават на факти и обстоятелства, които се явяват преклудирани от силата на пресъдено нещо по влязлото в сила съдебно решение. В този см. е и съдебната практика – напр. Определение № 120 от 14.01.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4137/2024 г., IV г. о., ГК.

В обобщение на гореизложеното и на основание чл. 130 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 51763/2025 г. по описа на СРС, 41 състав, поради недопустимост на предявените от М. М. Б., ЕГН ********** и Д. М. Х., ЕГН **********, срещу В. В. В., ЕГН ********** и С. Г. Х., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 440 ГПК.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3